изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-02-23 @ 08:25 EET
КНИГАТА ОБЛАГОРОДЯВА, СЪЗДАВА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА    
ОбществоПред НДТ Веселина Малчева - дългогодишен библиотекар, краевед, автор на две книги


* Книгата води до духовен растеж
* В библиотеката ме записа Ловчо Стоянов - колега и близък приятел на Йордан Йовков
* Краеведът трябва да бъде като неуморна пчеличка

Веселина Малчева е родена на 20 декември 1932 г. в Добрич. Тук завършва основно и средно образование, а впоследствие - Държавния библиотекарски институт в София, специалност "Библиотекознание-библиография". Трудовия си път започва в Българска народна банка като сметководител, като едновременно с това на обществени начала отговаря за библиотеката на банката. Впоследствие започва работа като щатен методист по библиотечно дело, а по-късно става библиотекар в Градската народна библиотека в Добрич. Веселина Малчева е първият служител в новосъздадения детски отдел. Пенсионира се като библиотекар във филиала на Варненския медицински институт в Добрич.

- Г-жо Малчева, Вашата детска мечта е била свързана с лекарската професия. Как стана така, че книгите са Вашият живот?
- Да, наистина моята детска мечта беше да стана лекар, въпреки че в рода ми няма хора с тази професия. Имах усещането, че бих могла да бъда добър лекар. Такава бе моята духовна настройка - хуманност и доброта към хората. Отказах се от медицината, защото при нея нямаше възможност да се учи задочно. Не съжалявам, още повече че в рода ми просветната линия винаги е била доста активна, особено отстрана на майка ми има много учители. Професията на библиотекар ми даде много, изключително допринесе за моето духовно и професионално израстване. Всъщност аз косвено пак стигнах до медицината, работейки като библиотекар във филиала на Варненския медицински институт в Добрич.
- Вие сте организатор на детския отдел в тогавашната Градска народна библиотека в Добрич. Разкажете ни точно как стана това, чия беше идеята за обособяването му? Имаше ли много читатели?
- Създаването бе по идея на Комитета за изкуство и култура, който по него време премина към Министерството на просветата. Тогава градската народна библиотека и отдел "Култура" с началник Саркиз Магашиян имаха много активна дейност. Официалното откриване на детския отдел се състоя на 23 септември 1957 г., а аз съм първият служител в него и се заех с организирането на фонда, каталозите и картотеките. Детската литература бе заделена от общия библиотечен фонд и наброяваше около 3500 тома. Още от самото начало имаше голям наплив - за една година аз записах 2000 деца и раздадох 80 000 тома. Интересът беше огромен. Имах много любознателни читатели, които ми помагаха при подреждането на книгите, при организирането на беседи за по-малките. Някои дори идваха по два пъти на ден. Сега се сещам, че една от тях бе известната поетеса Елка Няголова, която тогава беше само на шест годинки. Редовен читател беше и бившият кмет на Добрич Лъчезар Росенов, който пък - тогава на 13-14 години, ми помогна с рисунките на моята дипломна работа.
- Защо, според Вас, е важно от най-ранна възраст да приобщаваме децата към книгите?
- Книгата облагородява, води към добро и естетика. Тя създава отношение към живота и е прозорец към света. Всеки, който се докосне до книгите, изживява духовен растеж.
- Кои са предпочитаните и препрочитани от Вас книги и автори?
- Обичам исторически книги. С удоволствие чета също приключенски и фантастика, както и книги, свързани с родословието. Харесвам стихове и къси разкази, в това число и хумористични. Обичам всички български и западни класици. С удоволствие чета и препрочитам Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов и много други. Особено ми допадат философските възгледи на Стефан Цвайг, както и творбите на Достоевски и Толстой.
- Кой Ви въведе в необятния литературен свят и спомняте ли си първата книга, която прочетохте?
- За моето приобщаване към книгите огромни заслуги има Ловчо Стоянов, за който всички знаем, че е бил колега и приятел на големия български писател Йордан Йовков. Аз бях близка с неговата внучка Людмила Маджарова. Един ден той ни заведе двете в читалищната библиотека и ни записа. Това беше нашият новогодишен подарък. Първите две книги, които аз взех, бяха "Робинзон Крузо" и "Доктор Охболи".
- Какво Ви е разказвал Ловчо Стоянов за Певеца на Добруджа, великия писател Йордан Йовков?
- Разказвал ни е, че е бил мълчалив, в кръчмата винаги заставал в едното ъгълче и обичал да наблюдава. Йовков е имал силно чувство за хумор, но го е изразявал само в по-тесен кръг. Бил е изключително благороден и идеалист по отношение на училището и възпитанието в него.
- Вие имате и активна туристическа дейност, а така също много обичате песните...
- Винаги много съм обичала природата и животните, както и песните - туристически и патриотични. През 1984 г. станах един от основателите на клуба на ветераните-туристи и след пенсионирането си също продължих да участвам в него. Награждавана съм със значки "Ветеран-турист" и "Заслужил турист на Българския туристически съюз".
А що се отнася до песните... Аз съм един от инициаторите и организаторите на първия хор на старите градски песни в Добрич - "Докле е младост", който бе създаден през 1992 г. и негов диригент бе Ангел Виденов. Сред инициаторите бе и Малина Читърлиева. Съставът просъществува две години, но за това време имаше редица изяви, включително и награда от фестивала "Златен кестен" в Петрич.
- Вие имате редица разработки в областта на краезнанието, както и две книги. Как намирате сили и енергия за проучванията и в какви направления работите?
- Краеведската работа наистина е доста трудна, но ми доставя огромно удоволствие. Иска се човек да бъде като неуморна пчеличка, непрекъснато да търси, да провежда много срещи с различни хора.
Аз се гордея с факта, че съм един от основателите на Дружеството на краеведите и родоведите в Добрич, което бе създадено през 2000 г. и в него членуват около 30 души. Аз специално работя по темата за стария Добрич. Смея да твърдя, че много добре познавам родния си град, всяко негово кътче, старите родове. През 2007 г. от печат излезе моята първа книга "Полъх от стария Добрич".
- На 9 април ще се състои премиера на втората Ви книга, озаглавена "Чифликчийството в Добруджа". Какъв е обликът на чифликчийството в нашия регион? Кои са по-интересните факти, свързани с него?
- В книгата представям 25 портрета на личности, които са се занимавали с чифликчийство в Добруджа. Обхващам периода от края на 90-те години на 19 век до 1946 г. В периода непосредствено след Освобождението на България от турско робство е било изключително изгодно да се купи евтина земя от изселващите се турци и именно тогава масово се е развило чифликчийството в Добруджа. Някои от чифликчиите са имали дори по 10 000 декара земя, взимали са и под аренда. Такива са, например, четирите чифлика в с. Чернооково - на Илия и Сава Вичеви, Любен Сейреков и Вендо Великов. Чифликчиите по Черноморието са били известни с това, че постепенно заменят примитивното обработване на земята с жива сила с трактори и комбайни - американско, английско и немско производство. В този район е известен и чифликчийският род Холевич. Те са отглеждали камили  - купени вероятно от Египет, които са използвали при оран и вършитба, защото издържат на жажда и пек. 
Много от добруджанските чифликчии са били образовани в чужбина и са прилагали тук най-новото и модерното в агрономията. Интересен е, например, и фактът, че Никола Захариев от с. Септемврийци създава първия в България инкубатор за люпене на пилета.
- Тази година се навършват 60 г. от голямото наводнение в Добрич през август 1949 г. В новата си книга Вие отделяте място на това събитие, отнело 16 човешки живота. Какво си спомняте от наводнението?
- Аз бях 16-годишна тогава, случи се на 19 август 1949 г. Вечерта заваля проливен дъжд, който предизвика наводнението. Загинаха 167 души, сред които пет деца. Имаше много удавени животни и разрушени домове. Хората бяха качени върху покривите на къщите и по дърветата. Тогава за пръв път аз видях удавен човек. Беше страшно, дано никога не се случва отново.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

 


Сходни връзки

КНИГАТА ОБЛАГОРОДЯВА, СЪЗДАВА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди