Михаил Константинов: Разведените партньори - СДС и ДСБ днес се събраха в името на своите избиратели

Надявам се България да има управление във формат ЕНП, въпреки че шансовете за това не са кой знае колко високи, така че ГЕРБ и новата коалиция да имат повече от 121 депутати, коментира зам.-председателят на ЦИК за парламентарни избори

Проф. Константинов, днес СДС и ДСБ подписаха официално коалиционно споразумение за явяване на изборите за Народно събрание и Европейски парламент. Кой печели и кой губи от двете политически партии?

Мен лично не ме интересува какво губи и какво печели отделната партия. Интересува ме какво губи и какво печели дясното в България и страната ни като цяло. Според мен това обединение е изключително полезно и аз лично пледирам за него от няколко години. Държа да отбележа, че отначало и двете страни ме гледаха накриво. Десните избиратели в България преди се чувствахме като дете на разведени родители. Нещо повече, имаше много символика в дясното разделение - от една страна Надежда Михайлова като майка, от друга страна Иван Костов като баща, а по средата десните избиратели като изоставени дечица. Разведените партнъори днес се събират в името на децата. Много вероятно е при това събиране да се получи т.нар синергетичен ефект, което означава двете партии да получат повече, отколкото е механичната сума на техните подкрепи. Това се дължи на факта, че много хора досега казваха - „те помежду си не могат да се разберат, а ние ще гласуваме за тях”. Сега обаче има някакво разбирателство и може би ще си увеличат подкрепата. Моето очакване е да вкарат 25-30 депутати в новия парламент. Те очакват 40 и дай Боже да се случи, но трябва да бъдем реалисти.

Мнозина сини привърженици казват обаче, че СДС падна в краката на своя „палач”. Можем ли да кажем., че лидерът на ДСБ Иван Костов е печелившият в тази комбинация?

Ако продължим в духа на този семеен фолклор, с който започнахме в началото, то тогава определението „палач” можем да тълкуваме като „Ти ми съсипа живота, а колко мъже ме искаха навремето!”. Много е емоционално като определение. Това не е политическо говорене. Няма палачи, няма жертви. Има едно неприятно минало. По-важно е бъдещето.

Какво ще бъде политическото бъдеще на двете партии - заедно и поотделно?

Надявам се България да има управление във формат ЕНП, въпреки че шансовете за това не са кой знае колко високи. Това значи ГЕРБ и новата коалиция СДС + ДСБ да имат повече от 120 депутати. Това обаче може и да не се случи. ГЕРБ е някъде в зоната на 80-90 депутати и с още 25 може и да не направи мнозинство. Но обединението на двете партии СДС и ДСБ е много важно за евроизборите, за да не се повтори трагедията от 2007 г., когато имаха гласове за два мандата, но ги пропиляха.

Вие сте известен математик. Какво в крайна сметка се получава като аритметика като към една малка партия с голям лидер, в случая ДСБ, прибавим една по-голяма партия с един малък лидер - СДС. Ще се стигне ли до битка в позициите между лидерите за надмощие кой да ръководи цялата коалиция?

Не мисля, че ще се стигне до битка за лидерство. Те, доколкото знам, са се споразумели за съотношение 60:40 в листите в полза на СДС. Оттук нататък всеки сам определя своите кандидати. Няма място за драма и за налагане на чуждото мнение, тъй като това не е правилно политическо поведение. Ясни са емоциите, които днес бушуват в СДС, тъй като те се почувстваха изоставени пред 5 години при създаването на ДСБ. Всичко от миналото, всички изговорени приказки, трябва да се забравят в интерес на бъдещото управление във формат ЕНП.

Това е оптимистичният вариант, но как ще се промени политическата картина, ако депутатите приемат повишаване на изборната бариера за коалиции и тя стане 8 или 6%?

Това няма да се случи. Ако говорим за промени в изборното законодателство, аз съм сигурен, че няма да се случи и тази мажоритарност, която предлагат от  БСП. Тя всъщност е много условна, защото системата, която те предлагат, е пропорционална, а само като начин на персонификация на част от мандатите е мажоритарна. Това предложение има само една цел -  хвърляне на прах в очите на президента. Но той отдавна го е разбрал и няма защо БСП повече да се хабят. Няма да се случи и прерайониране за съжаление. Говоря за прерайониране при пропорционалната система, което е една необходимост, но няма да се приеме. А единственият елемент на мажоритарност най-вероятно ще бъде приемането на  някакви преференции. Но моите подозрения са, че ще сложат пак висок преференциален праг и преференциите отново няма да действат отново като един демократичен механизъм. Надявам се накрая да се направи така, че „фантомите” да не могат да “гласуват”. Има предложения как да стане това от експертите.

Има предложение от БСП избирателните райони за предстоящия парламентарен вот да са без предварително определени мандати. Ще намери ли място това предложение в изборното законодателство?

Това мисля, че не е официално предложение, само така се говори. Това е един от начините да се избегне вътрешнопартийното изкривяване. Недостатък на този подход е, че някои малки райони ще имат малко депутати, дори ако гласуват активно. Българската избирателна система е уникална с това, че резултатът на дадена партия се определя на национално ниво, а по нататък се персонифицира чрез 31 районни листи. Държавите, в които има национално определяне на мандатите, имат национални листи, а тези, които имат регионални избори си имат регионални листи. Ние сме единствените, които правим национални избори с регионални листи. Това води до вътрешно партийни изкривявания - един партиец страда за сметка на друг партиец от същата партия. Но това е дребен кахър.

Говорихте за оптимистичния вариант след парламентарния вот да има управление ГЕРБ и новата дясна предизборна коалиция в ЕНП формат, а как ще определите варианта БСП+ДПС+”Напред”? Реалистичен ли е той?

ЕНП формат на управление е оптимистичен и е едно пожелание. Ако той не се случи, има други три варианти. Очертават се две оси в бъдещия парламент. Едната ос е  БСП+ДПС. Те ще играят заедно за ужас на червените избиратели. Другата ос е ГЕРБ +, като в един граничен случай това е само ГЕРБ, а в другия случай е ГЕРБ с традиционните десни партии, за да се стигне до мнозинство. Ако няма управление в ЕНП формат, една от двете оси може да се опита да грабне ”Атака”. Само, че и най-извратеното политическо въображение не може да постави ДПС и „Атака” в една коалиция. Затова остава първият вариант ГЕРБ и десните партии да вземат със себе си „Атака”, което не е невъзможно. Вторият вариант е голяма коалиция ГЕРБ+БСП, като тогава може без малки партии. А третият вариант е нови избори през септември. Това последното ще е катастрофа.

Очевидно нереалистичен вариант, но ако поставим на мястото на „Атака” –„Напред”....

Не можем да го поставим засега, защото и социолозите не го поставят на избираемо място. Това все още не е формация с реални шансове. Възможно е и да намерят място в следващия парламент, но за сега не са толкова симпатични, че да съберат необходимите 150 хил. гласа за попадане в следващото НС.

Имат ли политическо бъдеще подобни предизборни коалиции?

Не, те обикновено нямат политическо бъдеще. Не може да има политическо бъдеще един сбор от толкова различни неща. Те се събират с една цел - участие във властта. Като си я парцелират, ще стоят заедно, докато имат изгода, ако не - ще се разпаднат. Много такива формации, създадени случайно, се разпаднаха. Дори ОДС през 2005 г. със 20 депутати имаха същата съдба.

Според последните социологически проучвания на НЦИОМ и МВМД „РЗС”  и лидерът на партията Яне Янев набират скорост. Данните сочат по-голямо доверие в нея дори от ДСБ, а Яне Янев заяви, че може да се яви и сам на изборите.....

Пожелавам му успех, но ми се струва малко вероятно. За да прескочите 4% бариера, трябва да съберете 2.8% от общия вот. Плюс това доверието е една много неясна категория, съвсем различно е от намерението да се гласува. Да, те са станали разпознаваеми, но са далеч от категорията “влизащи”. Вече не са в зоната на пълния здрач, а на полуздрача.

Екзотичен вариант ли е управление на „програмен кабинет”?

Да го наречем програмно управление. То е възможно и може да се създаде дори от една партия с малцинство.Програмното управление изпълнява програма, зададена от цялото общество. На теория програмно управление се създава по време на война и тогава няма управляващи и опозиция. Сега е тежка криза, говорим за оцеляване и не виждам нищо лошо в едно програмно управление. Тук не става въпрос непременно за формално експертно правителство, не е в това същината на въпроса. Програмното управление може да се осъществи и от политици и от експерти.

Как ще се отрази финансовата и икономическата криза на предстоящия вот? Каква политика печели по време на криза?

Непредсказуемо е. Кризата не може да не се задълбочи, дойде т. нар „време разделно”. Кризата би трябвало да навреди на управляващите на теория, но понякога има и парадоксална реакция. Тя се състои в това, управляващите да покачат доверието към себе, просто, за да няма смяна.

Интервю на Ивелина Оприкова,спец. кор. на НДТ в Народното събрание

www.cross-bg.net