Произходът на отец Стоян и християнското начало, което носи у себе си го карат да помага на изпадналите в беда

За поредна година архиерейският наместник на Добричка духовна околия отец Стоян Иванов неуморно се впуска в християнски начинания, чиято цел е да помага на изпаднали в беда. Неуморният свещеник се е заел с градежа на ферма и помещения за живеене, които прави върху подарен му от миряни в добричкия квартал “Рилци” терен от 2.5 дка. “Нека всеки, който има на сърце, дари по някой лев, за да успея да завърша” - казва свещеникът и допълва  - така ще помогне не на мен, а на тези хора, които сега живеят в дневния център към църквата “Света Троица”. Карам го да разкаже повече за дневния център и неговите обитатели в момента. “Идеята е отдавна и успях да я реализирам с подкрепата на хората. Първо направихме трапезарията, но още тогава исках да направя център за децата, лишени от родителски грижи. С много помощ успях и така през януари 2004 г. духовният център стана реалност. В годините назад наистина при нас имаше деца от дома в Добрич, които са навършили години и трябва да поемат своя път в живота, но след като ги изместиха, сега в този духовен център прибираме бездомници. Бай Йордан е на 63 години и спеше под терасите на блоковете, защото синът му го изгонил от апартамента и го продал, след смъртта на жена му. Живее при нас, помага с каквото може - чисти двора” - разказва отец Стоян. Той и младият свещеник Велико, който също живее в дневния център, се грижат за тези мъже, изпаднали по една или друга причина на дъното. Сред обитателите на центъра, докато стъпи на крака, е и около 50-годишният Румен, споделят двамата духовници. Мъжът имал проблеми с алкохола и бил натирен от жена си. Така се озовал сам с порока си на улицата, докато не го завеждат при Стоян. Успяхме да се преборим заедно с него с алкохола, сега ходи на работа в охранителна фирма, готви в трапезарията за всички, споделя  икономът. Сред обитателите е и Панайот, който чул за приюта от друг младеж, живял в него. “Разбрахме, че Панайот е наркоман и касоразбивач. Сега го пробваме - дадохме му пари да си направи лична карта, защото и такава няма. Трудно е с тези хора - нямат хигиенни навици, изцяло са се откъснали от обществото. Тук с общи усилия първо искаме да ги научим на елементарните неща - как трябва да живеят, помагам им да си намерят работа” - споделя отец Стоян. В приюта се влиза с молба, като изцяло документацията и счетоводството се води от попадията - съпругата на отец Стоян. Той самият бяга по цял ден по фирми и все успява с нещо да се прибере или пък да уреди работно място за някой от хората. “БЧК ми дадоха от помощите 2 т брашно. Аз ги дадох на една близка фурна и сега всеки ден хората си вземат оттам сутрин закуски, а и хляб” - казва свещеникът. Иска да завърши фермата, в която изхвърлените от обществото хем ще добиват трудови навици, хем ще осигуряват и продукти за прехраната си. Сред амбициозните му проекти е и изграждането на оранжерия в село Паскалево. И там теренът е дарен от добър мирянин, казва отецът.