изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-10-26 @ 21:20 EEST
Митко Димитров в разговор за сделките на Ирена Кръстева    
Интервюта

Пред БНР, „Неделя 150” - Митко Димитров, народен представител от „Атака”



Митко Димитров, народен представител от „Атака”


Водещ:
Народният представител от „Атака” г-н Митко Димитров. Добър ден.
Митко Димитров: Добър ден.
Водещ: По повод на решението, което бе отложено в четвъртък от Министерския съвет за сделката на Ирена Кръстева, както неофициално и въобще официално се знае, сделката Ирена Кръстева срещу, както се казва, няколко държавни имота и срещу това построяване на нова сграда на ИПК „Родина”. Това действие на правителството бе временно отложено. Но какви са коментарите за сметка на това и какво предполагате, че ще се случи, г-н Димитров? Нека да кажа на нашите слушатели, че г-н Димитров пледира за това да бъде проучен произходът на капитала на Ирена Кръстева, която се смята, че в момента се настанява на медийния пазар тайно, полека и много мащабно. Слушаме ви.
Митко Димитров: Ами стана традиция в края на мандата на всяко Народно събрание, 39-то и 40-то, да се правят най-големите кражби в България и най-големите сделки, които извън санкцията на Народното събрание успяват да минат по някакъв начин. Вие си спомняте 2005 г., когато в края на мандата на 39-то Народно събрание стана сделката с БТК, сега отново се оформят две-три сделки, за която вие казахте, едната от тях. Това беше отложено по-скоро заради натиска от страна на медиите, защото се даде гласност за тази сделка. Четири месеца по-рано партия „Атака” внесе в съответните държавни институции сигнал за произхода на парите и за това дали върху тези пари, с които Ирена Кръстева разполага, купува медии, около шест вестника, една телевизия и ред други сгради, дали тези пари са с легален произход и дали върху тези пари са платени данъци.
Водещ: Нека да кажем, че г-жа Кръстева е била до този момент предимно държавен служител.
Митко Димитров: Да, заедно, в тандем със сина си Пеевски, който е зам.-министър, но той като зам.-министър взима 90 % от заплатата на народен представител, така че едва ли един държавен служител ще може да си позволи такива, както се казва, харчове по време на финансова криза. Но това е работа на службите на ДАНС, на прокуратура, на финансов надзор, на НАП.
Водещ: Все пак едно обяснение. Според вас тези, които стоят зад г-жа Кръстева, защото не се съмнявам, че там има и други, както се казва но спортен език, играчи, защо не се заеха да сложат една по-убедителна фигура, която няма да бъде уязвима откъде има тези пари. Смятате ли, че това е свързано с голямо самочувствие и направо нахалство, когато е залага на такъв човек?
Митко Димитров: Ами по учебниците мафията винаги е свързана с държавата. Нахалството от нейна страна явно, че е подплатено с хора, които стоят зад нея. Нахалството е, че дори финансовият министър сключва сделка с имоти в центъра на град София, това са огромни сгради на НАП на „Дондуков”, на „Аксаков”. Тези сгради са в заменка и в уравняване на някакви 24 %, които Ирена Кръстева трябва да усвои върху един-кой си терен на „Цариградско шосе”.
Водещ: Кое според вас е укоримото на тази сделка? В какво състояние са сградите, които Министерството на финансите предлага?
Митко Димитров: Всеки от нас е виждал тези сгради, те са в идеално състояние, извършен е ремонт през последната година, изцяло са постлани с кафяв мрамор или такива скъпи строителни материали, всичко в тях работи, те са в центъра на града, това са функциониращи огромни сгради, срещу нещо неустановено, нещо, което трябва да се строи в бъдещето. При тази строителна криза това всичко става без обществена поръчка.
Водещ: Т.е. без конкурс?
Митко Димитров: Без конкурс. Решение на финансовия министър или на министър-председателя това да бъде дадено точно и само на Ирена Кръстева. Има достатъчно строителни фирми, и български, и международни, които могат да построят една такава сграда. Тая сграда вие всички сте я виждали, със сините стъкла, е строена-недостроена. Аз имам съмнение, че в момента тези сгради, които се дават като заменка за уравняване на някакви си само 24 %, те ще бъдат скрито приватизирани. Както в момента се прави опит да се приватизира и бившата сграда на пощите.
Водещ: Т.е. дали ще бъде построена нова сграда на НАП, времето ще покаже.
Митко Димитров: Това няма гаранция, но знаете ли, тези сгради, които се дават като заменка, са много по-скъпи, отколкото една огромна сграда да бъде построена. Всеки строител знае, че за около десетина-дванайсет милиона може да бъде построена сграда от вида и мащабите на МОЛ-а и на Сити центъра.
Водещ: А на тези сгради?
Митко Димитров: Тези сгради надхвърлят сумите, според някои брокери това са над 500 млн.
Водещ: Даже е трудно да се каже точно колко струват. Ако имаме предвид и тяхното положение. Но това е само елемент, елемент от нахлуването на тази група, която стои зад г-жа Ирена Кръстева. А вие би трябвало да свържете нейното положение на медийния пазар и с няколко законопроекта, които влязоха на дневен ред и които очевидно панически се предвижват. Там вече има момента, който вие като народен представител можахте да проследите, въпреки че се опитвате да алармирате Конституционния съд. Специално за цифровизацията. За монопола, който май че се изгражда?
Митко Димитров: Може би това е по-страшното, отколкото разменката на два имота и построяването на трети имот. Това е цифровизацията на ефира, това е малко технология – три мултиплекса, по 6 или 8 телевизии, които ще излъчват цифров качествен сигнал, така че всеки от нас ще може да приема тези 18 телевизии. В това няма нищо лошо. Проблемът е, че отново лицето Ирена Кръстева е замесена в този монопол и заедно с всички медийни други вестници – електронни или хартиени, тя става монополист на медийния пазар. В това състояние в закона няма определена нито санкция, нито възможност, нито вариант по какъв критерий тя ще качва отделни телевизии на тези цифрови мултиплекси. Ние не знаем дали тя ще бъде собственик на мултиплекса. В комисията, където бяха разглеждани тези закони, бяха тълкувани и други имена, но нещата показват, че тя има апетит към слагането на ръка на тези медии. А тези медии ще станат вече политически зависими, ще станат изцяло партийни медии, така че хората ще бъдат облъчвани с точно определена политика и това е лошото. Мога да дам един пример.
Водещ: Да.
Митко Димитров: През октомври месец в Германия един вестник искаше да се корпорира с електронна медия, която има уеб страница, информационна агенция. Германското законодателство забрани това нещо да стане. А при нас, това са само две медии, даваме в ръцете, дори не знаем в ръцете на кого, защото няма такъв закон, който да определи задължение чия собственост са всички тези вестници, медии и други, които работят в България. Трябва да има такъв закон.
Водещ: Опитът на България в това отношение е първопроходчески и прилича на други страни, по-скоро от третия свят.
Митко Димитров: Може би проходчески, но в Испания този мултиплекс е държавен, в Германия, където има 36 ефирни телевизии цифрови, също е държавен. И там се определят точно критериите, по които една телевизия трябва да бъде качена на този мултиплекс. Докато в България добрите неща се заобикалят, а се взимат само крайно негативните неща от (...)
Водещ: Нека да завършим разговора и с г-н Митко Димитров.
Митко Димитров: Съжалявам, съжалявам. Не знам дали някой в момента повярва на тези думи на Ники Василев при положение, че през неговия мандат бяха подменени държавни, общински и какви ли не имоти и бяха върнати на Сакскобургготски. Просто съм изумен от тези негови коментари, че едва ли не НДСВ това е законодателната дейност в България.
Водещ: Добре. Но другият въпрос, г-н Димитров, който ви отвежда до големия анализ за това какви корпоративни интереси се настаняват трайно върху цифровизацията и въобще върху медийния пазар в България.
Митко Димитров: По-страшно от държавния монопол е частният монопол. Вие го знаете това, вие сте част от медиите, които са най за съжаление в България. Лошото е, че това нещо се узаконява в момента. То се узаконява със санкция от Народното събрание, вкарва се в закон, който дава направлението за тази модерна цифровизация в България. Която уж ще бъде на два етапа. Първият етап ще бъде даден на определени хора, вторият етап няма да се случи. Мога да ви кажа по закон първият етап големите градове София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен и Стара Загора ще бъдат цифровизирани. Хората в тези градове ще гледат качествена телевизия. В това няма нищо лошо. На втория етап участниците в първия етап няма да имат право да изграждат втория етап. И какво от това питам? При положение, че вторият етап това са малките общини. Например Елхово, Грудово, Звездец, Монтана и други подобни, които никой от обществената поръчка на втория етап няма да иска чисто търговски, чисто медийно да извършва такава цифровизация. И ще стане едно пренасяне отново на медийно облъчване от малкия град, където никой няма да знае какво се случва в България, към големите градове, на които им е все едно какво се случва в България.
Водещ: Мислите ли, че така може да се купи бъдеще? Т.е. чрез медията да можеш да си осигуриш бляскави успехи занапред?
Митко Димитров: Знаете ли, когато през 2005 г. партия „Атака” буквално нахлу в парламента, тогава ни даваха 1,5 % преди изборите. А се оказа, че партия „Атака” е с 10 % през 2005 г. Сега тези 10 % ги дават в момента, но разликата е вече друга. Тогава ние не влизахме в сметките на никого. Нито на медийното пространство, нито на сметките на разни глобални държави, които правят политика в България. Винаги народът накрая казва ще има изненада. Типичната андрешковщина, която има във всеки от нас, уж си с управляващите, а когато влезе в тъмната стаичка и вземе да гласува, той прави своята изненада. Мисля, че пак ще има изненади. Добре е, хората да получават вече едно към едно информация. Защото станахме модерно технотронно общество, където отвсякъде можеш да получиш информация. От чужди сайтове, от български сайтове, от всевъзможни информационни агенции. Така че е добре поне националните телевизии, които се издържат от парите на данъкоплатеца, те да дават информация едно към едно.
Водещ: Разбира се, нека да кажем, че освен политическото влияние тук по-скоро става дума за много пари, за да се влезе в бизнеса с разпространение на телевизионни програми и да се установи там компания, която очевидно е могъщо толерирана от българското правителство. Но, г-н Димитров, вие не казахте даде ли ви надежда разговорът, който имахте в ДАНС, че е възможно да се проведе и да се докаже разследване, което да отиде и по-надалеко, към прокуратурата да кажем?
Митко Димитров: Искам чрез вашето радио да поздравя тези хора, които работят в тази държавна агенция, че момчетата си вършат много добре работата, с големи темпове има развитие по този случай. Надявам се, че след разследването тоя случай ще влезе в прокуратурата и съда да докаже виновност или невиновност на лицето Ирена Кръстева дали е платила данъците върху тези пари, с които тя купува медии в цяла България.
Водещ: И скоро ли ще кажат?
Митко Димитров: Да се надяваме.
Водещ: Да се надяваме, че преди изборите ще кажат. Така ли смятате?
Митко Димитров: Явно че и това е технология, те трябва да си свършат добре работата. А всъщност оказа се, че те знаят много, въпрос на воля, недотам политическа, отколкото на прокурорска обаче, за да влязат в съда много от делата.
Водещ: Благодаря ви за участието. Митко Димитров, народен представител от „Атака”.

Агенция "Фокус"

 


Сходни връзки

Митко Димитров в разговор за сделките на Ирена Кръстева | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди