София. Народните представители обсъдиха вдигането на прага за влизане в Народното събрание от 4 на 8% за коалиции от две партии и по още един процент за всяка следваща партия. Процедурата, която бе предложена за провеждане на заседанието предвиждаше дебати по всеки отделен текст и гласуването му след приключване на обсъждането. Основните теми, по които депутатите спориха беше въвеждането на мажоритарния елемент и вдигането на изборния праг. Времето на днешното извънредно заседание не стигна за пълното гласуване на промените, затова утре парламентът ще продължи работата си по тях.

Тридесет и един народни представители ще се избират по мажоритарна система в едномандатни избирателни райони. Това решиха депутатите при гласуването на второ четене на промените в изборния закон. Депутатите решиха 209 народни представители да се избират по пропорционална система с кандидатски листи на политически партии или коалиции, регистрирани в многомандатни избирателни райони. Депутатите решиха още право на участие при разпределяне на мандатите на национално ниво по пропорционалната система и в многомандатните избирателни райони да имат партиите, получили не по-малко от 4 на 100 от действителните гласове в страната и чужбина и коалициите, получили не по-малко от 8 на 100 от действителните гласове в страната и чужбина.
Осем процента твърдо ще бъде прагът за коалициите за влизане в парламента независимо от броя партии, които влизат в тях. Промяната бе направена по предложение на Христо Бисеров. Първоначално предложението на вносителите бе процентът за коалициите да се повиши от 4 на 8% за коалиции от две партии и по 1% за всяка следваща партия. След гласуването на проектопредложението на Бисеров депутатите решиха прагът за коалициите да бъде твърдо 8% и да отпадане допълнителният процент за всяка следваща партия. Предложението бе прието със 142 гласа „за”, 27 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се”.
Депутатите отхвърлиха предложението за това изборите да се провеждат по пропорционална избирателна система с районни листи на партии, коалиции от партии и независими кандидати. Предложението бе на народните представители Ваньо Шарков, Йордан Бакалов и Мартин Димитров.
Депутатите отхвърлиха предложението и на независимия представител Светослав Спасов изборите да се провеждат по пропорционална избирателна система с изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване от 5%. Предложението бе отхвърлено със 103 гласа „за”, 99 – „против” и 20 – „въздържали се”.
Депутатът от НДСВ Станимир Илчев определи предлагания мажоритарен елемент като мажоритарен елементарен трик. По думите на Илчев предлаганият мажоритарен елемент не е мажоритарен по редица причини. Според депутата се предлага „мажоритарен елементарен трик за гласуване в момента и вероятно номерът ще мине”. Илчев заяви, че се предлага един модел, за който вече много от депутатите са се изказали, че е като прах в очите на хората. Станимир Илчев заяви, че е доволен от днешните дебати, тъй като се е случило точно това, което е очаквал. Така например, той е очаквал депутатите от „Атака” да се измъкнат в края на днешното заседание, за да може БСП и ДПС да постигнат по-добри резултати при гласуването на законопроекта.
Депутатът от ОДС Мартин Димитров заяви: „Това правителство се провали”. „Вашето управление е пагубно за България и е хубаво задължително да отидете в опозиция”, каза той. По думите му с предлаганите проектопредложения се търси служебна победа в изборите.
Иван Сотиров от ОДС пък заяви: „Срамното в този парламент е това, което прозира в целия дебат”. По думите му днешният дебат е спорът между премиера, БСП и ДПС от една страна и президента от друга. „Това е грозен политически фарс. Вие деморализирате българския парламент и българската политика”, заяви Сотиров.
Парламентът е безвъзвратно закъснял да прави промени в изборното законодателство и това поставя под въпрос честността на изборите, каза от парламентарната трибуна Екатерина Михайлова от ДСБ. Според нея от групата на ДСБ няма да подкрепят промените, основно заради правни аргументи. Според нея между първо и второ четене се предлагат коренно различни промени. Правят се съществени и нови промени между първо и второ четене. Предложението за 31 мажоритарно избрани депутати предполага неравностойност. Когато се прави сериозна промяна на изборно законодателство, трябва да се определят целите – ако те са ограничаване на партиите за постигане на двупартиен модел, то тогава контекстът за вдигане на бариерата и чисто мажоритарни избори отговарят на тези цели. Ние обаче не чухме такива цели, каза Михайлова. Според нея политическите аргументи за неподкрепяне на тези текстове е че се цели да бъде да бъде притисната и унищожена десницата.
Българският парламент трябва да се избира мажоритарно 100 %. Хората трябва да знаят кого избират, каза независимият народен представител Минчо Христов. Минчо Христов бе категоричен, че трябва да има механизъм за отзоваване на депутатите, които лъжат избирателите. По повод мажоритарния принцип Христов каза, че е по-добре да има поне някакъв мажоритарен вот пред това да няма никакъв.
Във връзка с искания 8% праг за коалиции депутатът коментира с думите: „Това предложение показва страх и ужас от страна на този така наречен политически елит. Искате служебно да спечелите в последния момент. Ужасени сте, че хората са започнали да се самоорганизират. Ужасени сте, че на тези избори ще има алтернатива на вас".