След Цветница седмицата до Великден е наречена Страстна. Според православието това е последната седмица от живота на Христос и затова се нарича така, защото е седмица на страдания и преход към вечния живот. Всеки един ден от Страстната седмица е наречен велик и свят и се извършват специални служби. Горещите молитви започват след Велика Сряда, когато на Тайната вечеря Иуда отишъл при иудейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. На Велики Четвъртък е възпоминание на Тайната вечеря.

Припомня се тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие. На тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики Петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

На Велики Четвъртък в църквата се отслужва св. Василиева литургия с вечерня и на този ден хората могат да получат до 10 часа сухо причастие, каза за НДТ архиерейският наместник иконом Стоян Иванов.

Велики Петък започва с Царските часове. Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Вечерта от 18 часа се отслужва Опело господне и в средата на храма се изнася плащеницата. След 24 часа с плащеницата на чело се обикаля храма, като това символизира погребението на Христос, допълни още отец Стоян Иванов. Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее: "В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко". Иудеите запечатали гроба и поставили стража.

Велика тайна! "Да замълчи човешкото създание!" - пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението. На Велика Събота се отслужва св. Василиева литургия с Вечерня и желаещите могат да се пречистят до 8.30 часа. Вечерта след 23 часа започва Света Пасхална литургия първо отвън пред храма и се влиза в храма. В неделя на Пасха - Великден, хората поздравяват с "Христос Воскресе!" и поздравените отвръщат: "Воистина Воскресе!".

Подготовката за празника се изразява в боядисването на яйца, което се прави в четвъртък. Тогава се замесват и козунаците за празника. НДТ