Според преданията на този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. На Велика събота в полунощ водещия службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос воскресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину воскресе".

Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си победи смъртта и на тия, които са в гробовете, живот подари".
Според предания след своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството-правото на човека на свободен избор - да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада. Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Велика събота се прославя като "най-благословения седми ден". Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Исуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Исуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Когато Исус страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.
И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.
Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб.
Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли.
Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи. За това чуда разказва самият йерусалимски патриарх:
"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут". Агенция "Фокус"

ГАЛЕРИЯ НА СВЕТИТЕ МЕСТА, СВЪРЗАНИ С ИСУС ХРИСТОС