Най-жестоките родни престъпници изтърпявали наказанията си в тайгата, там намирали и смъртта. Напоследък из Хасково тръгна един на пръв поглед нелеп слух, че е възможно някои от осъдените на смърт при режима на Живков убийци да са все още живи. И че в края на 80-те години те не са убивани, а са изпращани да изгният в прочутите Воркутински рудници в Удорската тайга на Коми АССР.
Така че е напълно възможно някой от обявените за убити престъпници да е възкръснал. Каквито между впрочем твърдения вече има...
Преди доста години имах възможността да надникна в едно такова ужасно място, точно там в Удорската тайга, където под земята наистина бяха буквално закопани осъдени на смърт убийци. Видях тези хора, които приличаха на сенки – само брада и скелети по тях, но мърдаха. И работеха в един от Воркутинските рудници. Едната от тези сенки се оказа осъден на смърт убиец от град Меричлери. Тогава тайната излезе наяве и стана голям дипломатически скандал.
Човек, работил в разузнаването по онова време, твърди, че двамата най-жестоки хасковски убийци са оставили костите си в тази тайга. Не издържали на суровия климат, на безкрайната зима с по два-три метра сняг, на оскъдната храна, която била само от конско месо и мариновани гъби.
Бившият шеф на полицията в Хасково, генерал Владимир Янев, твърди, че това са най-жестоките убийци в България. Светлозар и Иван са бивши военни, и двамата са служили като сержанти на летището в Узунджово. Участвали са в грабежи на гориво, съдени са от военен съд, пагоните им са смъкнати. Срещат се в Хасково и решават, че трябва да забогатеят. Месеци наред двамата съставят план за кървавите си дела. И до днес хасковските полицаи ветерани твърдят, че по-жестоки главорези от тези двамата в България няма. Решението им е да избиват чужденци, да им вземат парите, а колите им да продават на други чужденци. Първите жертви на двамата сатрапи са баща и син – сирийци. По това време от Пловдив за Свиленград преминават огромни колони с чужденци и е много лесно да си избереш подходящата жертва. Така между хасковските села Горски извор и Върбица застават двамата авери, облечени в полицейски униформи, и извеждат от колоната набелязаната кола. Обясняват с ръкомахания, че отиват за справка, и ги извеждат в страничен път.
Застрелват ги от упор с незаконния пистолет, който носят. На делото двамата разказаха как са вземали пръстените и златните синджири от врата на жертвите, докато телата им са още топли, и как ги измивали в една дъждовна локва от кръвта по тях. Останалото прибирали от колата, след като се освободели от труповете. Тях ги карали навътре в гората, заливали ги с бензин или нафта и ги горели, докато останат само малки спаружени трупчета. Бащата и сина заровили в предварително изкопан много дълбок гроб край Маджарово. Следващата им жертва бил турски гастарбайтер. И с него постъпили по същия начин – първо го гръмнали в челото, после го горили, а след това го заровили в предварително изкопан гроб в Узунджовската гора.
Сигналът за изчезващите между Пловдив и Хасково коли на чужденци мобилизира криминалистите от двата града и разузнавателните отдели на ДС. Първата следа, на която попадат разследващите, е засеченият в Германия “Форд” на двамата сирийци. При разпита човекът твърди, че го е закупил от двама души от Хасково, на които цитира имената и ги описва как изглеждат. Оттук нататък вече е лесно – белезниците хлопват на ръцете им и след няколко дена в ареста убийците правят пълни самопризнания, като водят полицаите на гробовете на убитите от тях чужденци. И до днес протоколът в следствието от разпита на двамата убийци смразява и най-хладнокръвния четец. Признанията на аверите за кървавите пръстени на убитите, за отвратителния мирис на изгоряло човешко тяло, за снимките на деца и внуци в багажа им, за ужаса в очите им при допира на дулото в челата им нямат аналог и в най-кървавите романи.
Разбира се, двамата са осъдени на смърт, близките им получават пакета с дрехи и съобщението, че смъртната присъда е изпълнена. Времето отдавна е заличило спомена за най-кървавите убийци в България.
И изведнъж слухът, който от известно време се промъкна – възможно е някои от убийците да са още живи? В Хасково на смърт са осъдени и други двама млади престъпници – тези, които ограбиха огромна сума пари от банката. Специален съдийски състав дойде от София лично със заръката на Тодор Живков да издаде смъртната присъда. И на тях смъртната присъда е изпълнена. Но никой не знае къде са гробовете на тези хора. А може пък и да нямат все още гробове. Кой знае?