Безсилна ли е държавата пред бизнеса с отвличанията

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-17 @ 03:47 EEST

Безсилна ли е държавата пред бизнеса с отвличанията

2009-04-21 @ 19:05 EEST

Бизнесменът Киро Киров и синът му Иван Киров пред БТВ, „Тази сутрин”

Водещ: Добро утро на зрителите на Би Ти Ви. Както вече ви обещахме, казахме го възможно даже най-рано още миналата седмица, че гости на нашето предаване ще бъдат семейство Кирови. Изключително се радвам, че те са в нашето студио в добро здраве и във видимо добро настроение. Господин Киро Киров, Киров-старши, и господин Киров-младши, Иван Киров. Да ви поздравя още един път за изключително мъжкото поведение през цялото това време и за всичко това, което преживяхте.
Киро Киров: Благодаря.
Водещ: И така също и вашият син, който ние много не го притеснявахме, между другото, но държахме непрекъснато връзка с него през цялото това време. Как се чувствате само?
Киро Киров: Благодаря, чувствам се добре. Може би физически се чувствах първия и втория ден по-добре, отколкото сега.
Водещ: Да, вие отидохте на работа буквално следващия ден.
Киро Киров: Общо взето се чувствам добре, щастлив съм. Говоря с хора, с които бих искал да говоря, срещам се с хора, с които бих искал да се срещам и за които си мислих и мечтаех през тези 17 дена – какво да говоря, как да ги срещна, какво да покажа.
Водещ: Съжалявам, че пак ще ви върна към началото обаче. Вие вчера дадохте пресконференция, дойдоха журналисти. Хората, голяма част от българския народ няма да го прочетат във вестника и са го видели в новините в много кратък вариант. Да ни разкажете какво се случи с вас.
Киро Киров: Без подробности, естествено. Отвлякоха ме срещу откуп и веднага ми зададоха въпроса: съзнаваш ли какво става, знаеш ли какво е това?
Водещ: Докато още ви откарваха някъде.
Киро Киров: Още докато ме караха. Това беше основния им въпрос.
Иван Киров: Притеснения явно.
Киро Киров: Явно са притеснени и моят отговор беше: Да, съзнавам, това е отвличане за пари. Това е истината. И след това ме затвориха в продължение на 17 дена в едно относително тясно помещение.
Водещ: Вярно ли е, че е толкова малко, че не може да се изправите дори в него?
Киро Киров: Помещението е ниско и не можеш да се изправиш в него. Височината е някъде около 1.50 м. Изправиш ли се, опираш. Аз съм 1.70 м, или 1.71, изправиш ли се, раменете ти опират при склонена глава надолу в тавана.
Водещ: Казахте един много покъртителен момент, че те въобще не са направили жест от тяхна страна те да се крият от вас. Това е зависело изцяло от вас. Те са ви дали да разберете, че ако вие ги видите и ще ви ликвидират.
Киро Киров: Да, да, те ме предупреждаваха отначало: закрий се, сложи си качулката и т.н. Оттам нататък при всякакво движение, което е пред вратата за отваряне или някакво движение, аз бързо слагах качулката и се закривах с одеалото, за да не ги видя. На мен ми беше напълно ясно, че ако ги видя, аз ставам свидетел, който е опасен и подлежи на унищожение.
Водещ: Имаше ли нещо особено в тези хора по начина, по който комуникираха с вас? В смисъл можехте ли да направите извода дали това са някакви буквално хлапаци, някакви малки гангстери, или става въпрос за по-сериозни хора, или примерно минали, вие сте човек, който е ходил в казармата, слава Богу, ние сме тука от едно поколение, което е ходило в казармата, сега младите няма да ходят, но дали пък това не са хора, които са свикнали на ред, на дисциплина, нещо военно в тях, нещо милиционерско, полицейско?
Киро Киров: Със сигурност това са хора, които са дисциплинирани. Със сигурност това са хора, които са обиграни. Със сигурност това са хора, които си знаят работата. Те обикновено не говорят с мене. Така че аз не мога да определя нещо по-конкретно, но според мене не са хлапета. Това са обиграни хора, обучени.
Иван Киров: Професионалисти.
Киро Киров: Професионалисти с една дума.
Водещ: Имаше ли момент, в който те ви даваха някаква обратна връзка с външния свят? Не говоря за сина ви, вие ще ни разкажете за него, имам предвид да се хвалят с публикации в медии, нещо да ви носят вестници, да ви пускат радио, примерно, или телевизия.
Киро Киров: Да, имаше. Аз вчера на пресконференцията споменах, че най-трудният момент беше да разбера дали моите близки, синът ми специално, са разбрали, че съм отвлечен. Още в неделя, отвличането е петък вечерта, още в неделя ми донесоха вестници, три вестника, на които на първа страница се говореше за моето отвличане, за отвличането на човека на „Бош”, на „Хонда” и т.н. в България, и дори почувствах задоволство от тяхна страна, че това е ясно на обществото.
Водещ: Т.е. тя бяха видимо доволни, че вече се знае, че сте отвлечен
Киро Киров: Те бяха видимо доволни, че се знае това нещо. Така го почувствах.
Водещ: Не се ли притесняваха от прокуратура, от МВР, че може да се задейства в този момент?
Киро Киров: Да, те ме предупредиха, че синът ми не трябва да има нищо общо с полицията и не трябва да поддържа връзка с полицията. После ме предупредиха втори път: ние му пишем смс-и, но някой му диктува отговорите.
Водещ: А, те са наясно, че той обиграно отговаря.
Киро Киров: Да. И в писмото, което ми дадоха да напиша, писах три писма, трябваше да напиша: дръж полицията настрани и не я уведомявай.
Водещ: На ръка пишехте писма до сина.
Киро Киров: Да, на ръка пишех писма. Три писма написах, двете са стигнали до него.
Водещ: Вярно ли е, че в едното писмо сте му написал да търси по 20-30 хил. лева от човек и те са казали: не се излагай, това са дребни пари.
Киро Киров: Това е самата истина. Това беше първото писмо. Пиши му откъде да търси пари и аз му писах: тук има толкова, там толкова и бяха 20-30 хил. лева. Това, от една страна, беше указание къде да отиде, от друга страна, че пари големи трудно се намират. И те го изхвърлиха и веднага ми дадоха да напиша второ и да не говоря за такива смешни пари.
Водещ: Само да ви върна към един момент в началото, защото имаше като че ли спекулации по тази тема. Имахте ли някакви индикации, че се готви вашето отвличане? Казаха, че имало предния ден някакви хора, които са въртели във вашия квартал. Някой комшия нещо да ви е казал, съсед, или вие да сте усетил?
Киро Киров: Предния ден реално комшия е забелязал двама души, доколкото, и аз го чета това някъде, които са минали през двора и е извикал полиция и СОТ. Аз си гледах телевизия и като разбрах по светлини в двора, зайче мина на тавана, отворих прозореца и викам: Какво става? Ами, ние сме от полицията. Някой е минал тука през двора. Значи, това е жива индикация, но тъй като аз съм бил цял живот абсолютно спокоен, никога не съм се страхувал от нещо, винаги съм ходел сам, винаги си карам автомобила сам. Да, това е било индикация, но аз съм я подценил.
Иван Киров: Съседът каза на следващия ден, в събота, че те са били маскирани, тези, които е видял, но не му го е споменал в четвъртък вечерта.
Водещ: Уви.
Иван Киров: Уви. И ние просто си помислихме, че са крадци, тъй като, както каза, никога не сме се притеснявали, че нещо може да ни се случи на нас от такова естество, не сме застрашени. Ако беше споменал, че са маскирани, щяхме малко повече да се притесним, евентуално да вземем някакви мерки за следващите няколко дена. Груба грешка. Нищо.
Водещ: Тогава вие нямате охрана около себе си, доколкото разбрах.
Иван Киров: Не, не, никаква охрана.
Водещ: Нито вие, нито семейството на сина ви.
Киро Киров: Не, ние имаме един шофьор, който използваме общо взето, когато в града трябва да влезе...
Иван Киров: Той реално е охрана, но го ползваме за шофьор.
Киро Киров: Иначе и в провинцията пътуваме сами.
Водещ: Как се свързаха с вас похитителите? Какво може да ни разкажете пък от вашата паралелна случка – това са две паралелни случки.
Иван Киров: Ами, свързаха се от неговия телефон.
Водещ: От неговия телефон?!
Иван Киров: Да.
Водещ: Който ужким беше изключен.
Иван Киров: Ами, той е бил изключен, само че вероятно, аз така си го обяснявам, след като се разчу по медиите веднага, те са се притеснявали, както и ние също се притеснявахме, че може да има фалшиви обаждания, и за да ми докажат, че той е при тях, ми пратиха смс от неговия телефон.
Водещ: Да, има логика, че някой друг може да иска вземе парите.
Иван Киров: Ами, това беше, да, някой може да се обади и да каже: донеси едни малки (...). Аз отивам, нося ги и после нищо, те са фалшиви. Затова ми пратиха първия смс от неговия телефон и ме накараха да отида да взема SIM карта от някъде.
Водещ: А, те ви бяха приготвили да вземете SIM карта
Иван Киров: Да, точно така.
Водещ: И почнаха да си говорят с вас.
Иван Киров: И започнахме по новата SIM карта да си говорят: така и така, при нас е, искаме това. Това беше първата вечер. Кратка комуникация. Обявиха безумна сума, която надхвърляше далеч нашите възможности и след това 4 дена нямаше никой.
Водещ: Не им отговорихте веднага предполагам, че няма как да им дадете тези пари и те затова са ви оставили да си помислите малко.
Киро Киров: Аз също им го казах, защото те в първия момент и на мен ми казаха. Шепнейки, говореше с мен един, ми каза: приготви тази огромна сума.
Иван Киров: Е, те на тебе какво ти казват, като той какво може да приготви там вътре.
Водещ: Да де, но все пак разчитат на тази комуникация. А те така ли говореха с вас – шепнейки, за да не ми запомните гласовете даже?
Киро Киров: Да, имаше някои, които говореха шепнейки и после това отпадна.
Водещ: Изведнъж се стопиха ледовете.
Киро Киров: До известна степен – да.
Водещ: Може би и те самите са се почувствали в безопасност.
Иван Киров: Вероятно. Разположил си ги.
Водещ: Между другото, за вас така казаха и други хора, и аз така го усещам, че вие сте човек с желязна психика, между другото. Било е цял късмет за тях, че са отвлекли човек като вас, който успява да контролира.
Киро Киров: Да, аз казах вчера, дори се стигна до момент, в който те ми отвориха вътрешната врата и я оставиха за малко въздух отворена. Иначе бях зад две врати, които бяха заключени. Нали, и на малката стаичка оставиха отворена. Това беше по-спокойно, защото имах повече въздух, иначе в този малкия обем няма достатъчно въздух. Караха ме да ям: яж, бе, човек, ще се разболееш.
Водещ: Имахте нужда от лекарства, доколкото разбрахме, през цялото време. Осигуриха ли ви някакви?
Киро Киров: Осигуриха веднага. Това беше също един от първите въпроси след „Разбираш ли какво става?”, „Вземаш ли някакви лекарства?”. Да, еди-какви си, и като ме затвориха пак попитаха и на следващия ден ми донесоха. Аз вземам едно елементарно лекарство, което общо взето потиска възможността за аритмия.
Водещ: Т.е. те са се грижили все пак на някакво ниво за вас.
Киро Киров: Да, питаха ме. Даже от време на време ме питаха...
Иван Киров: Нормално е, трябва да изкарат пари от него.
Киро Киров: ...какво искаш. Нещо за ядене, вика, искаш ли. Това, което не съм казвал. Един път дойде и вика: искаш ли една ракия. Викам: не, бе. На следващия ден ми донесе половин бутилка „Мерло” и ми я остави пред това.
Иван Киров: Ами, то направо супер. Дай пак да пробваме.
Киро Киров: Аз като човек оптимист казвам: половин пълна бутилка, а не половин празна бутилка. Естествено, аз не опитах нито едното, нито другото. И трети път ме попитаха искаш ли алкохол.
Водещ: Грижат за комфорта за човека, защото през това време, както казва и синът ви, вие сте една стока за тях и те трябва да си получат парите.
Киро Киров: Да, това е разменната монета.
Водещ: Какво се е случило около този момент с даването на откупа? Можете ли да ни... Това пък е вашият разказ в цялото събитие.
Иван Киров: Е, той моя разказ е доста дълъг. През целите 17 дена бяхме нащрек и постоянно нещо се случваше. Даването на парите. Имаше едната вечер разходка неуспешна, след която ме върнаха.
Водещ: Вярно ли е, че тогава те са заподозрели, че има едва ли не опашка около вас?
Иван Киров: Ами, такъв беше аргументът, да. Не знам откъде са научили всички останали, че такъв е бил аргументът. Аргументът беше: има полиция около тебе, не си успял да се измъкнеш, прибирай се, и приключихме комуникацията. При което аз много се притесних, но в крайна сметка това не беше вярно, тъй като то беше в петък вечерта. Аз в Княжево бях в такова задръстване, че няма никакъв шанс някой да ме е следил и след Княжево, от Княжево до Дупница стигнах за 17 минути, примерно, нещо такова, с 260 км/ч.
Водещ: Карали сте бързо.
Иван Киров: Ами, аз така карам обикновено. Не правих особена разлика и тогава, даже карах по-бързо, тъй като вече закъснявах за часа, даже закъснях с три минути, но пак бях доста точен. И няма как някой да ме е проследил, карайки по мене. Ако е имало 100 коли по пътя, аз не мога...
Водещ: Вие не сте уведомявал полицията в този момент и т.н.
Иван Киров: Не, не съм. Те освен това от Дупница после ме караха да карам към Самоков по един абсолютно безлюден път и най-накрая казаха: вероятно това е някаква игра.
Водещ: Може би са тренирали, де да знам.
Иван Киров: Може да са тренирали, може да е било психологическа атака към мене за следващата вечер да съм наистина вече...
Водещ: Точен.
Иван Киров: Да, и по-уплашен, че може... Нали в крайна сметка те казаха: още един шанс имаш утре, после край, за да мога следващата вечер наистина да съм мотивиран да е всичко наред - ако мога да карам още по-бързо и още повече никой няма...
Водещ: Интересно е как те имат поглед върху тия събития. Карате с 260 км/ч, а те знаят всяка една ваша крачка. Значи и те ви следят по някакъв начин. Как стана даването на откупа?
Киро Киров: Те ме предупредиха, че ще го следят. Казаха: ние ще го следим. От една страна, казват: ние ще го следим, от друга страна, да кара бързо, той има бърз автомобил, може да кара бързо.
Водещ: Вие сте бил автомобилен състезател бил, т.е. това ви е родова черта – карането бързо.
Киро Киров: Ще кара бързо, пък те ще го следят. Аз допускам по-скоро, че те му дават контролни постове...
Иван Киров: Не, те вероятно не карат по мене.
Водещ: Където го следят, по контролните постове.
Киро Киров: Да, където го засичат. Иначе не могат да го следят, след като той може да избяга на следящия.
Иван Киров: Аз даже не мисля, че е необходимо, тъй като те ми казват: ходи до там, след това до тука, и най-накрая там остави парите.
Водещ: И вие изпълнявате тези нареждания.
Киро Киров: Те го чакат в съответната точка.
Водещ: Как дадохте откупа? Това вярна ли е цялата история, че на магистрала „Тракия”, там са ви дали един знак?
Иван Киров: Ами, тази история не можах да разбера откъде излезе, но до някаква степен е вярна.
Водещ: Е, едната история беше, че сте го закачили на някаква кука и те са го дръпнали нагоре.
Иван Киров: Ами, аз разказах вчера. Да, оставих го между 17 и 18 километър на един от мостовете там на Вакарел. Те бяха оставали маркер къде да ги оставя и аз ги оставих зад мантинелата, тъй като ме беше страх да не би случайно някоя минаваща кола, даже това много ме притесни – като спрях и точно тогава изведнъж се появи някакъв трафик. Беше 23.30 часа вечерта. Аз исках да оставя сака, когато няма никакви коли по магистралата, за да не ме види случайно някой случаен минувач и да каже: я, някой оставя...
Водещ: Да мине да прибере сака.
Иван Киров: В крайна сметка аз изгарям отвсякъде.
Водещ: С парите за баща ви.
Киро Киров: Парите трябва да попаднат в техни ръце.
Иван Киров: И трябваше да изчакам около 30 секунди, може би, или една минута да се размина трафика, пък това, от друга страна, ме притесняваше от гледна точка да не би те да се разсърдят, че седя там, нали, и не спазвам инструкциите: оставяш и тръгваш. В крайна сметка размина се трафика, оставих сака зад мантинелата и бързо се изнесох.
Водещ: Имаше ли охрана с вас? Защото се каза, че...
Иван Киров: Да.
Водещ: Вие им казахте обаче за охраната, така ли?
Иван Киров: Ами, казах им изрично, да. Преди да попитат още, им казах, че ще бъда с охрана поне двама души, тъй като предишният случай...
Водещ: Ангел Бончев – когато отвлякоха жена му.
Иван Киров: Точно така и в крайна сметка аз бях длъжен да запазя първо себе си. Нали, на човек му е най-мило собствения живот и в крайна сметка той ако беше след това на моето място, щеше да му е вероятно още по-трудно и аз трябваше да го предпазя и него от тази ситуация да не ме вземат мене и точно поради причина го поставих като изрично условие: аз ще бъда с охрана.
Водещ: Ами, ако пък тази охрана беше полицаи - те как знаят? Или пък не им пука вече.
Иван Киров: Да. В крайна сметка и да са полицаи, какво толкова? Ние не отиваме да ги арестуваме, а отиваме да оставим парите.
Водещ: Добре, вярно ли е, че е имало акция точно в този момент? Вие като оставихте парите, си тръгнахте, нали, не видяхте как ги взеха?
Иван Киров: Точно така, тръгнах си.
Водещ: Видяхте ли джип да минава нещо?
Иван Киров: Не, не.
Водещ: Тръгнахте си.
Иван Киров: Тръгнах си спешно...
Водещ: Твърди се, че имало...
Иван Киров: ...за да...
Водещ: Пак с 260 километра.
Иван Киров: Ами, да.
Водещ: Твърди се, че имало акция на МВР по това време и те са били полицаите буквално на метър от...
Иван Киров: Може и да са били, да.
Водещ: Нямате представа.
Иван Киров: Нямам потвърдена информация.
Водещ: Как разбрахте, че те са взели парите? Обадиха ли ви се? Оттука нататък следва чакането баща ви да се върне.
Иван Киров: Ами, значи, това, което, накараха ме да оставя телефона в сака, телефона, с който си комуникирахме, в сака. Аз дълго мислих по въпроса защо. Най-накрая реших, че може би за да му звъннат и да разберат къде са парите, ако не съм ги оставил на правилното място. Телефонът включен го оставих в сака. Десетина минути по-късно се опитах да му звънна на този телефон, той вече беше изключен и това мене ме успокои, тъй като ако някой друг е взел парите, нямаше да знае, че има телефон в сака, за да го изключва.
Водещ: Да, да, парите са стигнали на правилното място.
Иван Киров: Значи, парите са стигнали на правилното място и аз се успокоих. Това ми беше, нали... След това се сетих, че това би ме успокоило и мене самия. И така се успокоих, но това, че не го върнаха два дена и половина беше доста, така...
Водещ: И никаква ни вест, нищо.
Иван Киров: Ами, няма да ми дават отчет, след като са си взели парите: я почакай сега малко.
Водещ: Добре, на вас какво ви казаха? Между другото, какво ви, вие как разбрахте, че са дадени парите? Те дойдоха да се похвалят ли?
Киро Киров: Аз не знаех нищо. Аз знаех това, което говорих с него по телефона, което беше във вторник и те искат парите в четвъртък. В четвъртък дали е станало нямам идея, но по някакъв начин усетих, че не е станало и затова в петък, така, като стана малко по-късно, много се притеснявах какво ще стане, си помислих: вероятно са предадени парите, няма тука никаква шумотевица, значи вероятно всичко е минало като хората.
Водещ: Няма изнервеност.
Киро Киров: Освен това, друго не можех да направя. Трябваше да чакам.
Иван Киров: Те нещата отвътре винаги са изглеждали много по-различно, тъй като той може да седи три дена да си мисли, че трябва да има изнервеност, а аз отвънка, те телефона си го изключват и три дена няма никаква комуникация, а той си мисли, че през това време аз нищо не правя. А аз през това време работя, събирам пари, гледам да спася фирмата и междувременно чакам да има връзка всеки ден, всяка сутрин, всяка вечер, през цялото време.
Водещ: Да, и накрая ви пуснаха.
Киро Киров: Да, накрая ме пуснаха. Аз обясних как е. Казаха ми: тръгваш си, сега ще те изведем, ще те преоблечем, ще те измием. И викам къде ще ме оставите? Това беше последният страх, който имах и си го мислех през цялото време. Той каза: до такси. Оставиха ме на добро място, слава Богу, защото по-рано пишеше: захвърлили го еди-къде си. А пък аз си давах сметка, че бих могъл да измина повече от 200 метра сам.
Водещ: И то след като 17 дена човек е стоял така и след като
Киро Киров: (...) сядал съм само от време на време и знаех, че ще ми се вие свят, че няма да мога да стоя на краката си, още повече, нали, като ме извеждаха, двама души ме крепяха от страната, от всяка страна, и аз казвах: дръжте ме, защото залитам. И така беше. Като слязох и свалиха маската, аз залитах като пиян. Не можех да ходя по улицата в права посока.
Водещ: Слава Богу, всичко завършва добре. Вашият коментар за това, че се е появил защитен свидетел от бандата, който не е участвал в разпределението на парите по братски и е отишъл и ги е издал на прокуратурата. Може би първо господин Киров, че той пък някак си ги познава тия хора най-добре.
Киро Киров: Ами, аз нямам никаква представа. Според мене естествено вариантите са два: да го има и да го няма, да е обявено, за да се предизвика нещо. Така че нищо повече не бих могъл да кажа. Обаче разсъждавайки по този начин, аз бих попитал органите, държавата. Защо не обявите една награда от много пари за този, който подаде информация, довеждаща до хващане на някои от тях?
Иван Киров: Да, както в Америка.
Водещ: Между другото, звучи доста рационално това предложение. Вместо да се въвежда, то е добре, 30 години, или пък 10 години затвор, да се даде и такава награда. Примерно, 1 млн. лева за този, който даде информация.
Иван Киров: Да, в Щатите, знаете, има FBI most wanted лист, в който са обявени хора, които са издирвани, с награда.
Киро Киров: Ето една идея, която може да се прикрепи към идеите за увеличаване на наказанието, там 20-30 години, или доживотен, както казва Бойко Борисов, и награда за...
Водещ: Добре, че ме подсетихте. Аз му звъннах снощи и го чух. Така, казах му, че ще имам разговор с вас. Вие сте един от първите поддръжници на ГЕРБ от бизнеса, първите спонсори на партия ГЕРБ. Как попаднахте на Татяна Дончева и на Бойко Борисов? Какви бяха те в целия случай?
Иван Киров: Аз мога да отговаря, тъй като аз се срещнах тях.
Киро Киров: Да, ама нека да кажа, че и аз се чух с Бойко Борисов снощи и му казах тази идея за наградата и той вика: кажи я при Бареков.
Водещ: Добре, това е хубаво.
Иван Киров: Ами, аз му се обадих и се срещнахме да поговорим. Търсих съвети отвсякъде, тъй като в такава ситуация не съм изпадал очевидно.
Водещ: Добре, и аз ще издам една тайна. Аз от него, от Бойко Борисов научих, че сте отвлечен, в интерес на истината. Той ми се обади първите часове още, когато не се знаеше. Каза: отвлякоха Киро Киров. Знаеш ли го кой е, ме пита. Викам това да не е Киро Киров на фирма „Киров”. Да, казва. Значи, това беше... Значи, вас в петък ли ви отвлякоха?
Киро Киров: В петък, да, вечерта.
Водещ: Аз си говорих с него в събота, сутринта може би да е било. Знаете, че в МВР има информация.
Иван Киров: Та така. Ами, аз затова се срещнах с него, а пък с Татяна Дончева... То между другото някой ни е видял в крайна сметка.
Водещ: Бяхте заснети на някаква бензиностанция ли? Не го помня случая.
Иван Киров: Ами, значи, наистина някой ни е видял. Аз просто й се обадих. Намерих й телефона отнякъде. Просто търсех контакти с всякакъв вид хора, който може да даде какъвто и да било акъл какво да правя в тази ситуация и се срещахме така... Тя срещата е била официална, в крайна сметка тя е уведомила, когото трябва. Не сме се крили. Но в крайна сметка...
Водещ: Какъв съвет ви даде Татяна Дончева?
Иван Киров: Ами, нищо конкретно, просто така поговорихме малко. И аз през цялото време седя, ходя, нали, на работа, което беше доста трудно, но вечерно време след работа седя и нищо не правя, чакам нещо да се случи. През цялото време колкото повече хора имаше покрай мене, приятели и се срещах с хора, беше доста по-разтоварващо и, така, добре.
Водещ: Длъжен съм да ви питам накрая, да кажете няколко думи за вашия бизнес, защото много неща се изписаха. Значи, може да се изтълкува и като някаква реклама, но разберете, на фона на това, което наистина се писа, какви ли не глупости и спекулации, и една такава реклама е заслужена за това, което преживяхте. Ще издържите ли кризата? Българският бизнес е сериозно застрашен от тази криза, която идва в България. Вие сте...
Иван Киров: И двамата вярваме, че ще издържим на кризата. Нашият сектор е наистина най-засегнат.
Водещ: Щото вие пък сте свързани пряко със строителството, доколкото знам. Машините, които продавате...
Иван Киров: Да, така е. Има сериозно отражение на кризата и в нашия сектор, всъщност той е най-засегнатият, както казах, но ние сме оптимисти и си мислим, че ще издържим. В крайна сметка колкото е по-голяма една фирма, толкова й е по-трудно, тъй като има много по-голям организационен и преорганизационен процес.
Водещ: Повече хора работят, повече заплати се плащат.
Иван Киров: Както виждате по световните статистики, най-големите корпорации „Дженеръл Мотърс”, „Форд”, АIG, банките – те са тези най-застрашените, които искат помощи от държавата. Но въпреки всичко ние си мислим, така, действаме първи в бранша си по този въпрос. От миналата година ние взимаме мерки заради кризата. Точно заради това се появиха и тия слухове, че сме пред фалит, тъй като съкращаваме персонала поради спадналия оборот до известна степен и някои хора го използват срещу нас и казват: ето, виждате ли, при тях се случва нещо, преди да се...
Водещ: Господин Киров, вие може би, така, към вашите партньори, към вашите приятели.
Киро Киров: Фирма „Киров” е реално номер едно в България. Силните по-лесно излизат от кризата от слабите. Ние имаме една невероятно добра организация на ниво на западни фирми. Ние имаме едно предимство, че имаме огромна верига от шоуруми, т.е. магазини, които ежедневно функционират. При нас се продава качествена стока, която много често е доста по-евтина, отколкото в големите вериги на големите магазини и това ни дава ежедневни приходи. Системата каква е? Приходите намаляват, трябва разходите да намалеят. Ние с това се справяме, нямаме проблем, но тъй като имаме кредити, въпросът е да удължим времето за връщането на кредитите.
Водещ: Да преструктурирате кредитите.
Киро Киров: Ние сме в преговори. Разбират ни нашите партньори финансови. Още първия ден аз имах среща с Момчил Андреев. Той дойде при мене...
Водещ: Левон Хампарцумян...
Киро Киров: С Левон Хампарцумян и т.н. Ще се справим. Нямаме проблеми. Ние ще бъдем тука, ще продължим да обслужваме клиентите си, ще продължим да обслужваме машините, които сме продали и т.н.
Иван Киров: Точно затова той се върна на работа два дена след това.
Водещ: Благодаря ви за това, че дойдохте при нас на гости.
Иван Киров: И ние благодарим.
Водещ: Изключително ми беше приятно.
Киро Киров: И ние благодарим.
Водещ: Желая ви успех и да няма повече такива случки. Както казва една древна китайска поговорка: „Това, което не ме убива, ме прави много по-силен”.
Иван Киров: Ние на това се надяваме.
Водещ: Този шанс и в кризата...
Киро Киров: И ние вярваме, че ще излезем по-силни от кризата и това се отнася за абсолютно всички фирми в България, които оцелеят, защото кризата ще ни научи на много.
Водещ: Така казват наистина, че тази криза ще бъде оздравителна. Така ще бъде. Семейство Кирови на гости на нашето предаване. По съвети на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Киро Киров в нашето студио съобщи една, така, то не е новина, а е предложение. Държавата да приготви сериозна сума като възнаграждение за този гражданин, който би дал следа или би насочил органите на реда към залавяне на групата похитители на г-н Киров и на другите бизнесмени. Дали обаче тази идея творчески ще бъде разработена от депутати като Татяна Дончева в Българския парламент. Предстои времето да покаже.
Агенция "Фокус"

Сходни връзки
Още от Интервюта

Безсилна ли е държавата пред бизнеса с отвличанията | 1 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Безсилна ли е държавата пред бизнеса с отвличанията

Автор: Anonymous да 2009-04-21 @ 20:54 EEST

Защо наричате това отвратително криминално престъпление бизнес/ работа/???

[ Отговор | # ]

Stats