“Не съм сигурна, че искам да се снимам в Холивуд”, споделя нашенката

Нашенката разказва в интервю пред журналиста Николай Москов от в. “24 часа”, че вече е получила много предложения за бизнес. Хубаво ли е да си звезда? “Хубаво е, но не се чувствам във всекидневието звезда. Аз съм самата себе си, правя същите неща както преди”, споделя Лаура.

- Една емигрантка постига американската мечта. Как се гледа на това там?
- Мисля, че хората харесват много някой да осъществи това. Америка е страна на емигранти. И когато пришълец може да постигне американската мечта, значи всички могат да го направят. Да имат шанс всички, е много хубаво. Сега икономиката на Щатите е в рецесия и държавата не е силна, каквато беше, но когато хората виждат, че дори и в такава неблагоприятна ситуация даже и емигранти могат да бъдат печеливши, това дава кураж на всички.

- Майка ти каза, че след като си се завърнала в Солт Лейк, си се затворила вкъщи и работиш. Какво?
- Довършвам дипломната си работа. Сега с няколко състуденти се опитваме да направим нещо ново към университета ни - не само да се ходи на упражнения и лекции, а да има нещо различно в образованието. Примерно да изкараш един семестър в друга държава, което ще разшири кръгозора им.

- Каква ще станеш?
- Ще имам диплома по международни отношения и по история на изкуствата.
Но това няма много голямо значение, защото ще продължа магистратура.

- И какво искаш да направиш?
- Планувам това лято да започна моя проект за организация на деца от цял свят. Примерно деца в Америка пишат на връстници в България, Китай или Гватемала, да изучават живота им там и обратното - другите изучават малките американчета. Това са нови контакти, нови познанства, нови приятелства, които могат да се развиват и когато малчуганите пораснат. Сега децата тук изобщо не знаят какво става в България, в Африка, Китай и пр.

- Имаш ли спомени от България, напускаш я на 3-4 години?
- Топлят ме детските спомени от семейството, от къщата, от кучето ми. Ходихме на Витоша, на Черно море. Спомням си детската градина, там учех дори английски, но аз знаех само две думи.
Като излетяхме за Америка, в самолета си мислех, че отиваме за малко на ваканция, а Америка си я представях като остров с голям блок по средата, а отстрани - океан. Не знаех, че е цяла държава и че аз щях да живея в нея. Когато кацнахме, бе нормален град. Моите родители започнаха да работят, а аз - да уча.

Не знаех английски и нищо не разбирах.

Имаше още едно момиче в класа, което не знаеше езика, говореше на испански и аз се опитах с нея да говоря, но нищо не се получи.
После всяка година се местехме на ново място, защото в началото бяхме бедни и нямахме такъв шанс да живеем на едно място по-дълго време. Но това бе добре за мен, извлякох дивиденти, защото се научих бързо да се сприятелявам с хората. Това ми помага сега да разбирам по-добре хората от най-различни места и да съм добре с тях. Живяхме първо в Сънидал, близо до Сан Франциско в Калифорния. След това се преместихме в Солт Лейк сити, но там живяхме в почти всеки район на града и това доста ми помогна да разбирам хората.

- Какво ти обясниха родителите, като емигрирахте?
- Казаха, че го правят, за да имаме с брат ми по-добър шанс за нещо по-голямо в живота. Това се отнасяше и за мама и татко. Той правеше проект за нова енергия, искаше да го реализира в България, но в САЩ имаше по-голям шанс.

- Как те възпитаха?
- В труд, за нас да бъдем работливи, бе най-важното.

Ученето и училището са номер 1 в целия ми живот. След това идват различните интереси. Аз обичам да рисувам с бои, да танцувам или да бъда модел. Обаче училището винаги е номер едно. И много се радвам за това - в Щатите, ако не си добре в училище, нямаш много шансове да си намериш добра работа.
Сега живея в къщата на родителите си, те ми помагат, но аз сама искам да се справям –

сама си плащам за училище.

Тук, в Щатите, студентите са свикнали да си плащат всичко сами.

- Сега една твоя картина може да се продаде много скъпо.
- (Смее се.) Не знам колко скъпо. Имам една картина на Черно море, но когато я рисувах, не бях развила таланта си. Сега искам да направя платно с природата на България. Боженци...

- Едва преди 4 години за първи път си се върнала в България. Как я видя, такава ли си я представяше?
- Не, беше съвсем различна от детските ми спомени за нея. Обаче беше толкова хубаво и толкова красиво. Бях през зимата, в студа, но на мен ми беше толкова топло и красиво - все едно всички ми бяха семейство. Защото в Щатите няма с кого да говоря български освен вкъщи, а там навсякъде чувствах, че ми е семейството, тъй като всички говореха български. И ми беше много интересно - ходихме в София, при приятели и братовчеди, които не бях виждала много, много отдавна. Като се върнах за втори път миналото лято, ходихме на Царевец, в Боженци. Беше сто пъти по-красиво от това, което си представях.

- Имаш ли приятел?
- Да, той също се радва за мен. На 15 май се дипломира за адвокат. Играе танци и сега с трупата ще ходи на концерт в Хондурас.

- Европейките или американките са по-красиви?
- Трудно е да се каже, защото в САЩ има много европейки, както жени от целия свят. И затова в Щатите има много много красиви хора. Обаче, разбира се, че европейките са много красиви и мисля, че това идва от характера им.

- Доналд Тръмп има жена европейка, какво ти каза?
- Каза ми, че той мислел, че аз ще да победя. Даде ми неговия бизнес телефон и поиска да се обадя, защото иска да бъда в неговата агенция. Ще му се обадя.

- Холивуд?
- Да, и оттам има нещо, но не знам дали аз искам да свържа живота си с Холивуд и дали би излязло от мен добра актриса. Искам да направя повече с образованието си, с ума, а не с тялото. Целия живот съм работила за ум и знания и само няколко месеца за тялото. Но с външния вид някак си е по-лесно, ако си наследила красотата си от родителите, а и Господ е помогнал.

Искам да ме харесват повече заради ума.

- Знаеш 4 езика - английски, български, испански и руски
- Руски не мога да говоря, само го разбирам почти 90 процента.

- Кой те научи да говориш български?
- Първо родителите ми. Но баба и дядо дойдоха да живеят с нас в Америка, когато бях на 14 години. Дължа им много за познанията си по български, защото с тях имах по-голям шанс да говоря. Сега брат ми Тони е в Канада с тях и с нашите, т.е. изпитаната езикова школа действа и при него. Чакам малко да порасне, за да дружим повече. Той има много интересен живот, пътува навсякъде с родителите. Но и за него училището е номер едно.

- Спортуваш ли?
- Обичам да бягам. Наскоро направих маратон. Карам и колело, има много красиви планини, а и пътеки за колело. Но наблягам повечето на танците и тичането.

- Танцуваш, а пееш ли?
- Много харесвам българска музика. Особено една песен "Погледни ме във очите и кажи, че ме обичаш". Не знам кой я пее, но много ми харесва.

http://blitz.bg

Българката Лаура e четвърта на "Мис САЩ"

Българката Лаура Чуканов: Дано да стана Мис Америка