Мая Нешкова: Свекърът ми умря в навечерието на концерта!

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-18 @ 09:59 EEST

Мая Нешкова: Свекърът ми умря в навечерието на концерта!

2009-05-15 @ 16:18 EEST

Мая Нешкова е изпълнителката, която повечето българи слушат поне един път в годината – на рождения си ден. Хитът й “Честит да бъде този ден...” влезе във всеки български дом. Наскоро смъртта на свекъра й осуети провеждането на шумно рекламирания й концерт в НДК. На него съпругът й – композиторът Кирил Икономов също щеше да представи най-новата си продукция. Репортер на “ШОУ” се свърза с певицата.

- Мая, много лошо се случи, че свекърът ви почина точно в навечерието на големия ви концерт...
- Тъкмо е тръгвал към София за концерта. Братът на мъжа ми го е взел предишния ден в Благоевград, за да празнуват Томина неделя заедно – всъщност имения му ден – той е Тома. Пък и да се порадва на правнучката. Идеята е била после заедно да тръгнат към София. Отишли на цирк през деня и след това празнували. На другия ден пили кафе, закусвали и той излязъл да се поразходи из града. Заболял го стомахът. И след като се забавил 2-3 часа, се разбира, че става дума за тромб в стомаха. Не позволил да го отворят, а е имало шанс да оцелее, понеже не става дума за сърдечен инфаркт. Но той не е позволил да го оперират. Беше на 88, но с много млад дух - човек с невероятна ерудиция.

- И сега какво става с концерта?
- 99 на сто е за 20-и май. Обадихме се на Христо Друмев - шефа на НДК, и запазихме датата.

- Започнахте кариерата си в култовото навремето трио “Обектив”...
- Бяха хубави години. Аз си прекъснах учението, за да започна в “Обектив”. Работихме две години плътно заедно един и същи състав – три хубави момичета, които и пееха, и танцуваха. Немски хореограф ни учеше. Бързо добихме популярност и направихме дългосвиреща плоча с радиооркестъра с диригент Вили Казасян – това беше много голям успех.

- Как се разви животът на другите две изпълнителки от триото – Ваня Теохарова и Вили Оникян?

Вили беше дует със сестра си – Стефка Оникян – дует “Оникс”.

Сега мисля, че преподава само. А Ваня беше невероятна певица – страхотна. Стовариха й се обаче житейски проблеми и малко позагуби изява, но живее с надеждата и мечтата отново да пее на сцена.

- Вие сте малко галеница на съдбата – успешна кариера, здраво семейство с толерантен партньор – и за живота, и за сцената – композиторът Кирил Икономов, имате с него две здрави деца...
- Ами, благодарна съм на съдбата. И двамата с Кирил сме зодия Телец - доста години сме си “търкали камъните”, за да живеем в хармония. Във всяка къща има и дим, и огън. Минахме през доста трудни времена...Имам предвид и обществените промени, пък и това как ги преживява човек вътре в себе си. Идването на демокрацията беше за мен лична драма. Публиката ми започна да се “дели” и да става агресивна една към друга. Преди Десети на мен не ми беше лесно – трудно ми се отваряха пътищата и повечето хора мислеха, че поради това непременно ще стана “синя”.

Обратното, аз много въздържано посрещнах т.нар. демокрация – дистанцирах се и се отдръпнах. Това вече не беше моята държава. Хората също – сякаш полудяха изведнъж. Затова направихме църква с моя съпруг в Благоевград - на самия път. И малко след това, когато започна църковният разкол, само нашата църква в областта се запази неопетнена от него. Тя е действаща към официалния синод, а ние с Кирил сме ктитори. Аз имам ключове и когато искам мога да отида и да си я отворя...

- Казахте, че по време на соца сте изпитвала доста трудни моменти – за какво става въпрос?
- Ами медиите напр. не искаха да пишат за мен – намираха, песните ми за не много “модерни” – не искаха да признаят, че това, че са близки до народните корени всъщност ги прави истински. А когато отидох да правя концерти една седмица след земетресението в Стражица, в защита на пострадалите,

буквално станах забранена.

А ние два-три месеца преди земетресението правихме концерти с мъжа ми там – познавахме много хора от Стражица – затова направихме и песен. Ако щете вярвайте, но аз не можех да спя тогава. Направих първия концерт след земетресението в Стражица на студа отвънка – хората мислеха, че съм луда.

- Но аз съм чувала, че сте била една от любимките на Тодор Живков?
- Тодор Живков си е слушал мои песни в колата, докато го возят – това го знам. И Тодор Живков ми беше фен, и Димитър Стоянов – също, но аз никога не съм пяла на правителствени концерти.

- А какво стана с комплекса ви “Кончето” в Благоевград?
- Ами осъдихме министъра на транспорта на всички възможни инстанции в България, но няма кой да го накара да изпълни решението. Какъв е случаят - взехме една гарова сграда в окаяно състояние - пред разрушаване, по линия на едно постановление. Имахме право да закупим сградата – процедурата беше отворена. Обаче в един момент някой еднолично реши, че се отменя тая заповед. Инвестирахме 15 години средства и труд там. Само пропуснатите ползи не искам да изчислявам. Там имаше хлебозавод, вариете, радио, печатница...Изтече договорът за наем и ни принудиха да напуснем. След което и до момента сградата е ничия и просто пустее и се руши.

- За вас и съпруга ви май не съм чувала клюки?
- Да, така е – малко сме скучни в това отношение! През 96-та се родиха близначките ни. Полежах си цялото време в болница – трудна бременност изкарах. Винаги дълбоко в себе си знаех, че ще родя близнаци. По женска линия обикновено е през поколение - майка ми има брат и сестра близнаци.

- Видях дъщерите ви на една снимка – те не си приличат...
- Въобще не си приличат. И то не само външно, ами и по характер. “Поделили” сме си ги с Кирил – по-височката е на мен и е по-отстъпчива по характер, а по-нисичката - на Кирил.../ смях – б.а./ Тя и при раждането “изпревари” сестра си – другата беше тръгнала, а пък “татковата” се роди първа. И сега е по-напориста. Но това, че са различни е много добре. Докато ги носех по време на бременността си, имах тревогата да не се родят еднояйчни – исках да имат своя визуална идентичност. Сега са в една трудна тийнейджърска възраст, но се разбират помежду си.

- Чух, че сватбата ви с Икономов е била на вашия рожден ден, т.е. и на именния – Първи май...
- Беше луда сватба – решихме спонтанно за два-три дни да я направим. Поканихме приятелите си на рожден ден, и имен – както се досещате, и там, на място ги изненадахме, че се женим. Така че подаръците бяха само за мен. Имаше доста знаменитости по кецове и по анцузи. Хората бяха дошли на пикник. /смях – б.а./ Само родителите ни знаеха какво ще става. Моята свекърва, Бог да я прости, като чу идеята, изпадна в паника: “Ама как, ние нямаме време да си поканим гости!..” И ние викаме: “Ами добре, тогава я отлагаме!..” “Не!!!”, викна тя уплашена. Понеже 7 години ходихме с Кирил преди това и те с нетърпение очакваха да се оженим.

Оженихме се през 85-та в едно село до Бобов дол

– наши приятели имаха заведение наблизо. Кум ни беше административният директор на ансамбъл “Пирин” – Константин Гуцев. Той наскоро почина...

- Как се “случи” любовта – първо се влюбихте и тогава станахте певицата на култовия оркестър “Благоевград” с ръководител Кирил Икономов, или – обратното?
- Първо отидох на работа в оркестъра. Въпреки че имам “подозрение”, че Кирил май не случайно ме е поканил. /смях – б.а./Аз съм от София и отидох в Благоевград. А самият Кирил е от Гоце Делчев. Така че работихме “по средата” 20 и няколко години.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА / http://www.blitz.bg

Сходни връзки
http://www.blitz.bg Още от Интервюта

Мая Нешкова: Свекърът ми умря в навечерието на концерта! | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats