Добрич отбеляза нощта на музеите с откриването на изложба от уникални ловни трофеи. В нея са показани препарирани животни от Европа, Азия и Африка. Директорката на Регионалния исторически музей в Добрич Диана Борисова разкри, че изложбата "Лов и ловни трофеи" е в чест на юбиляря Стоян Нонев, който е един от най-известните препаратори в страната ни. От подредените в диаграми, представящи експонатите в естествената им среда, само два не са минали през ателието на Нонев. За себе си специалистът е твърде лаконичен.

Разказва, че е завършил селскостопански техникум навремето и таксидермията (т.е. - препарирането на животни) отначало му е било хоби. Животът така го завърта, че превръща хобито в професия. "В момента в страната добри препаратори сме около 7-8 души - един колега в Пловдив, в Русе, във Варна, който дори е мой ученик, колегите в природонаучния музей в София, в който и аз самият работих няколко години", връща се назад във времето Нонев. Да си препаратор е изкуство, твърди специалистът. Истинският експонат се прави за около 3 месеца, макар че всичко зависи от животното, както и от вида, в който специалистът го получава. "За да може да бъде възстановено в естествен вид, е нужно да се познава начинът му на живот изключително добре. Ние сваляме пълна анамнеза на даден вид, за да можем да го направим. За съжаление у нас това не е особено доходоносен занаят защото са малко ловците, които имат възможност и могат да си позволят да платят за препарирането. Химикалите, с които се работи, са изключително скъпи, да не говорим за изкуствени очи, зъби и други", казва Нонев. Първо се прави фигурата на трофея от глина, после матрица. От нея се правят отливки и след това започва работата с готовите форми, разкрива кухнята на работата на препаратора Нонев. "Много млади хора идват, но не от всеки става истински препаратор, защото не всеки може да работи с кръв и да усвои тънкостите", подчертава майсторът. Нонев е познат обаче сред средите на специалистите от години и е търсен както от наши ловци, така и от чужди. Сред експонатите, които са подредени в изложбата, е кафява мечка, отстреляна в Камчатка, както и кафърски бивол, които са на холандски ловец, но препарирани от добричлията. Той е работил и върху трофей на български ловец - импала, която е най-бързата антилопа и достига скорост от 110 км/час. "Нямам разрешение от ловците да разкривам имената им, но експонатите са предоставени за изложбата от частни колекции, отстреляни както в страната, така и по време на сафарита в Азия и Африка", споделя Нонев. Сред експонатите може да бъде видян и първият трофей, който майсторът е работил професионално - глава на малка сърна, както и последният - европейски муфлон. Нонев е от препараторите, познати в средите на таксидермистите по цял свят. Той самият поддържа връзки с колеги от САЩ, Канада, Австрия, Германия и много други страни. "Мога да препарирам от мравка до слон и съм работил трофеи на много ловци", разкрива Нонев. Предпочита да запази дискретност, но все пак споделя, ченегови експонати са по цялата страна и извън нея. Отстреляни от държавни мъже още от Татово време трофеи също е правил, не отказва и сега. Въпреки че шоуменът Слави Трифонов обича да ловува в гората около добричкото село Батова, предпочита да работи с препаратор от Варна, разкрива Нонев. Той самият е ловец и често е викан от лесничеите заради точното си око, когато стопанствата имат нужда някое животно да бъде извадено от стадото. "През 1981 г. щяхме да сме домакини на световно ловно изложение. Тогавашният първи свикал всички, за да се реши кой да отиде до Алжир и да ги покани за участие. Настанала суматоха и тогава в Бояна той погледнал единия от препарираните трофеи и отсякъл: "Който е правил това, той ще отиде до Алжир". Така се случи, че на мен се падна да каня алжирците за участие. След това пък те ме поканиха и работих известно време там, като поставихме основите на националния природонаучен музей в Алжир", разказва Нонев. Запаленият ловец и препаратор более изключително за природата. Със съжаление разказва, че за последно тюлен монах е видял във водите около Калиакра през 1971 г. С тъга разказва, че от Добруджа са изчезнали и голямата и малка дропла. Добричлии и гостите на града могат да се любуват до края на септември на атрактивните трофеи на куду, кафърски бивол, малка африканска антилопа, кафява сибирска мечка, елени, газели, диви прасета, диви кози, импала. Повечето от трофеите са носители на 20 златни, три сребърни и три бронзови медала. Виржиния Георгиева вестник "Стандарт"