* Стремя се да възпитам моите ученици в моралните ценности
* Радват ме постиженията на възпитаниците на нашата гимназия
* Стремим се към тясната връзка учител-родител-ученик

Диана Петрова е родом от Добрич. Завършила е висше педагогическо образование в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", специалност "Химия и физика". От 12 г. работи в сферата на образованието. Била е възпитател и учител в основно училище "Йордан Йовков" в с. Дропла, а от четири години преподава в ПГ по МТЕ "М.В.Ломоносов". В момента е класен ръководител на 10 "а" клас.

- Г-жо Петрова, как възприемате удостояването Ви с това отличие от името на кмета на община Добрич?
- Това е оценка за моя труд, но преди всичко е оценка за труда на целия колектив и ръководството на гимназията. Защото, както се казва - една птичка пролет не прави. Всъщност ние виждаме резултатите от нашия труд и усилията, които полагаме, а именно - постиженията на учениците. Радва ни фактът, че след завършване на гимназията те намират добра професионална реализация. Повече от половината продължават образованието си във висши учебни заведения с техническа насоченост. Впоследствие, когато ни посещават, нашите възпитаници споделят, че знанията, получени тук, ги улесняват изключително много във висшите училища.
Показателен е и фактът, че при нас има приемственост. Родители, завършили нашата гимназия, изпращат своите деца при нас. Това показва, че ни имат доверие и вярват, че тук ще получат ценни знания и умения, които ще им бъдат полезни в тяхната по-нататъшна реализация.
- Вие самата защо се насочихте точно към тези предмети - физика и химия?
- Тези два предмета винаги са ми били любими в училище. Привличало ме е приложението на тези дисциплини и факта, че знанията могат да се реализират на практика.
- Какво, според Вас, е най-важно във взаимоотношенията учител-ученик?
- Доверието и взаимното уважение. Важно е ученикът да почувства учителя като свой партньор, от който може да се учи, а така също и като приятел. Хубаво е децата да знаят, че с нас могат да споделят. Често се случва учителят да научи някои неща преди родителите. От друга страна, ние се стремим към тясна връзка учител-родител-ученик. Провеждаме т.нар. Академия за родители, на която каним психолози, медицински лица, представители на Детска педагогическа стая. Разговаряме с родителите, даваме им полезни съвети. Вярно е, че те понякога се чувстват безсилни пред възникналите проблеми, но смятам, че нашите срещи дават положителни резултати. Родителите вече сами изявяват желание да участват.
- Вие сте в образователната сфера от 12 години. Как се промениха учениците за този период?
- Сега учениците са малко по-демотивирани. Може би, причина за това са икономическите условия  и финансовите затруднения, с които се сблъскват семействата. Нашата задача е да убедим младите хора, че трябва да получат добра професионална квалификация.
От друга страна, днешните ученици са по-прагматични, а не толкова идеалистично настроени. Освен това, са претрупани с много информация, което също в някаква степен затруднява процеса на усвояване на знания в училище.
- По това време на годината изпращаме абитуриентите. Какви чувства Ви вълнуват?
- Малко ми е тъжно. Но от друга страна се радвам, че те завършват един етап от живота си и продължават напред. Разговаряли сме за това, че те имат свои цели и идеи и аз много ще се радвам и вярвам, че ще успеят да ги реализират. Пожелавам им много успехи.
- В навечерието сме на 24 май. Как виждате образа на българския учител днес?
- Добре, че българският учител си остана идеалист и, въпреки трудностите, които среща, продължава да се отдава изцяло на професията си. Смятам, че ние си оставаме будителите в българското общество. Заедно със семейството, на нас се пада важната задача да възпитаваме децата. Лично аз се стремя да ги уча на моралните ценности, които, за съжаление, в момента в известна степен останаха по-назад. Стремя се да ги уча да ценят знанието, честността, трудолюбието.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА