Изборите за Европейски парламент, на които все по-ясно се очертават рекордна пасивност на избирателите и пробив на радикалните партии, в събота навлязоха в последната права с началото след обед на изборите в Италия, които ще продължат и в неделя.
Стартът на евровота бе даден в четвъртък от Великобритания, където премиерът Гордън Браун понесе унизително поражение, и от Холандия. Последваха ги Ирландия и Чехия в петък. Днес в изборите се включиха гражданите на Кипър, Италия (изборите продължават и утре), Словакия, Латвия и Малта, а Чехия приключва започналия вчера вот, предаде БГНЕС. Единственият европейски лидер, който се представя на изборите начело на листата на своята партия – Силвио Берлускони - искаше да превърне вота в плебисцит. Ала кампанията в Италия премина под знака на съпружеските неволи на Кавалиере и участието му в няколко скандала. Първа представа за участието на италианците ще се очертае след затварянето на изборните секции тази вечер. В останалите страни-членки на ЕС изборите са в неделя. Първите глобални резултати се очакват след 20 ч. по Гринуич (23 ч. бълг. време) в неделя. Но с изтичането на първите информации от Холандия започна да оформя картината на тези избори, в които 388 милиона еворпейски граждани са призовани да изберат 736 евродепутати. Холандската крайнодясна Партия на свободата на депутата Герт Вилдерс спечели 17% от гласовете и се превърна във втора политическа сила в страната. Макар че този пробив може да не се повтори навсякъде, той според редица анализатори предвещава добри резултати на екстремистките и антиевропейски формации в Австрия, Великобритания, Словакия, България и другаде, отбелязва АФП. Тези сили извличат изгода от трудностите на правителствата в условията на криза, страха от емигрантите и се възползват от от дръпването на много избиратели. В интерес на екстремистките движения е очакваната голяма изборна пасивност. В Холандия участваха едва 36,5% от избирателите. В Словакия според последните прогнози ще участват едва 14% от избирателите. В целия ЕС избирателната активност може да е по-малка и от рекордната през 2004 г. (45,4%). В този контекст на незаинтересованост на избирателите вероятните фаворити са умерените консервативни партии, които ще запазят позицията си на главна сила в европейския парламент, укрепвайки превъзходството на десницата в Европа, която ръководи правителствата на много от страните членки. Очаква се социалдемократическата левица да остане втората политическа сила. dir.bg