6 704 059 души имат право да гласуват на 7 юни за български депутати в Европейския парламент. Те избират измежду 10 партии, три коалиции и един независим кандидат. Ето подробности и пояснения за организацията на избирателния процес у нас.

Гласуването

Бюлетините, с които ще се гласува и с които всяка изборна секция в страната трябва да разполага на 7 юни, са 14 на брой.

В горния ляв ъгъл на всяка бюлетина има номер, с който избирателите могат по-бързо да се ориентират, а от дясно са номерът на партията, коалицията или инициативния комитет за независимия кандидат.

Повечето бюлетини имат по 17 кандидати за депутати в ЕП, като само две от тях са по-къси.

Гласоподавателите имат право само на една преференция, т.е. могат да сложат съответния знак (Х, кръст или V) срещу кандидата, който предпочитат да е на първо място в техния вот.

Пликовете, в които ще се поставят бюлетините, са направени от напълно непрозрачна хартия.

Гласуването трябва да стане в тъмната стая и бюлетината следва да не се показва след излизане от нея и преди пускането й в урната.

За недействителни ще се смятат гласовете, когато в пликовете има повече от една бюлетина, когато пликът е празен, когато бюлетината не е по образец или в нея има вписани думи и знаци, които по някакъв начин разкриват тайната на вота или самоличността на избирателя.

Гласоподавателите

Тази година 6 704 059 души имат право да гласуват за български евродепутати в общо 11 403 секции. От списъците за гласуване са изключени 6441 души, които са под запрещение и 6713 души, които изтърпяват наказание в места за лишаване  от свобода.

Българските граждани в чужбина могат да упражнят правото си на глас в 51 секции в 30 държави. Само 85 са гражданите на други страни на ЕС, които гласуват у нас за български евродепутати.

На европейския вот избирателните списъци са съставени по нов механизъм. В тях не фигурират ЕГН и номера на личната карта на гласоподавателя. Те се вписват в момента на гласуването. Според политическите сили това ще ограничи възможностите за фалшификацията на вота.

В изборите за 736 членове на Европейския парламент за мандат 2009-2014 г. участват над 375 млн. гласоподаватели от 27 държави, които избират измежду 9000 кандидати.

Системата

Евровотът се произвежда по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване.

Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.

Територията на страната е разделена на 31 избирателни района, които съвпадат с избирателните райони за последните избори за народни представители.

За вота за ЕП България, включително секциите извън границите й, представлява един многомандатен избирателен район.

Резултатите

Изборният ден приключва на 7 юни в 19 ч., а резултати не могат да бъдат обявявани официално до 23 ч. българско време. Това не се отнася за прогнозите на социологическите агенции, а само за ЦИКЕП.

До 24 часа след приключване на изборите трябва да бъдат предадени секционните протоколи в Районните избирателни комисии. РИК ще имат още 48 часа да предадат протоколите в ЦИКЕП.

До 10 юни, три дни след официалното приключване на изборите за Европейски парламент, ЦИКЕП трябва да обяви резултатите от вота.

До 12 юни трябва да бъдат обявени имената на 17-те български депутати в ЕП, които да се обнародват в Държавен вестник.

Какво избираме

За участие в изборите са регистрирани 10 партии, три коалиции и един независим кандидат - Чавдар Николов.

Eвропейският парламент е консултативен и контролен орган на Европейския съюз. Съставът му се избира чрез преки избори според избирателните системи на страните членки за срок от пет години. Броят на мандатите, които се полагат на всяка страна, е определен според броя на населението й.

Първите в България избори за 18 членове на Европейския парламент са произведени на 20 май 2007 г. ГЕРБ печели пет мандата, Коалиция "Платформа европейски социалисти" (БСП и ДСХ) - пет, ДПС - четири, "Атака" - три, и НДСВ - един мандат.

За работата си в ЕП депутатите са организирани не по национални, а по политически групи според политическата си принадлежност.

Според Договора от Ница на ЕС (подписан на 11 декември 2000 г., влязъл в сила на 1 февруари 2003 г.) за мандата на ЕП от 2009 г. до 2014 г. на България са отредени 17 места.

За определяне на мандатите между партиите, коалициите и независимите кандидати се използва методът на най-големия остатък - методът "Хеър-Ниймайер" на национално ниво.

vesti.bg

 ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ПЪРВИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТ - ОТНОВО НА ИЗБОРНАТА ПРАВА