* Работата ми е трудна, но приятна
* Важно е хората с увреждания да споделят, да си кажат мечтите и идеите
* Обществото ни вече по-лесно говори по тези проблеми

Елена Янева е завършила "Психология" във Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий". Известно време работи като учител. В сферата на социалните дейности е от 15 години. Понастоящем е ръководител на социалния комплекс, който се помещава в бившата Целодневна детска градина № 30 в Добрич.

- Г-жо Янева, какво включва така нареченият социален комплекс, на който Вие сте ръководител?
- В комплекса са включени Приют за безнадзорни деца и сираци, Център за социална рехабилитация и интеграция, Дневен център за възрастни с увреждания, Дневен център за деца с увреждания и две защитени жилища.
- Бихте ли ни разказала по-подробно за приюта. Какви деца приема той?
- Приютът приема деца, чиито родители нямат възможност да се грижат за тях, малтретирани, деца от улицата. Тук те получават подслон и храна, закрила, психологическа помощ. Максималният срок за настаняване е шест месеца. В момента при нас има две сестрички - на 5 и 6 години. Те имат семейство, но родителите им нямат възможност да се грижат за тях, поради липса на работа и средства. Когато имат пари, си ги прибират, а след това Отделът за закрила на детето пак ги води при нас. Майка им идва да ги вижда, определено си ги обича и й е мъчно. Имаме и две момчета - на 14 и 15 години, които дойдоха тук от възпитателното училище-интернат в село Керека.
В приюта са налице всички необходими условия, като базата е от десет легла. На разположение има медицинско лице, при нужда осигуряваме стоматолог, психолог и т.н. Приютът е създаден през 2005 г. и годишно през него преминават около 15 деца.
- Коя детска съдба Ви е докоснала най-силно?
- Миналата година имахме едно детенце на шест годинки - Ивелина. Майка й беше болна от онкологично заболяване. Като я видях, ми стана адски мъчно, беше в отчайващо физическо състояние и нямаше възможност да се грижи за малкото си момиченце. Ивелинка е страшно хубаво дете, невероятно мило и любвеобвилно. Не бе посещавала детска градина, ние я записахме в полудневна група в СОУ "Дора Габе". За съжаление, майката почина. Тогава Ивелина бе настанена в дом "Дъга". Много ни беше тъжно, когато се разделихме с нея. Тя ни беше любимка, много се привързахме към нея.
- Преди време гостувах в защитеното жилище и ми направи впечатление приятната обстановка, милото отношение на персонала. Каква е ситуацията към момента, освен че жилищата вече са две? Кои са обитателките им?
- Първо бих искала да отбележа, че идеята на тези защитени жилища е извеждане на хора с увреждания от институциите и създаването на среда, близка до семейната. И разбира се, интегрирането им в обществото. И това наистина се случва. Жените, повечето от които са с умерена степен на умствена изостаналост, придобиват битови умения и навици, каквито не са имали досега. Тук те сами си сервират храната, мият съдовете, перат, простират и гладят и т.н. Първите стъпки са им трудни. Например, някои в началото се страхуваха от ютията. Но с течение на времето се справят все по-добре.
В момента при нас са Емилия, Соня, Йорданка и Виолета. Новите ни момичета са Мария и Гергана. Това са две сестри от Добрич с изключително тежка съдба. Тъжно ми стана, когато веднъж Гергана ме попита защо всички лоши неща се случват на нея. Не знаех какво да й отговоря. А тя е добро момиче, чете художествена литература, поезия... Посещава културни събития.
- Какво е важно при работата с тези жени? По какъв начин ангажирате свободното им време?
- Ние акцентираме върху емоциите и волята. Характерното при тях е, че липсва мотивация и ние именно това се опитваме да променим. Работим и по отношение на комуникацията, защото тук те са на ново ниво на взаимоотношенията. Трябва да се научат да си помагат, да бъдат толерантни, да проявяват съпричастност.
А що се отнася до свободното време - стараем се да им организираме разнообразни занимания. Например, играят волейбол и тенис и си организират турнири. Гледат филми, посещават библиотеката. Сега планираме да ги заведем в Златни пясъци, където ще им организираме фотосесия с ретро костюми. По инициатива на Мария Методиева, която е председател на фондация "Свети Николай Чудотворец", ходиха на плаж, а така също на фризьор и на ресторант.
- А те гласуваха ли?
- Не, не проявиха интерес към изборите. Не ги вълнува политическият живот. Гледат телевизия, но основно музикални предавания, сериали, филми за животни и т.н.
- Какво е чувството ежедневно да работите с хора с тежки съдби, с различна степен на увреждания, хора, които имат нужда от помощ?
- Трудно е, но на мен ми е приятно. Харесва ми да виждам, че нещо се случва и се променя, че помагаме. Моят кабинет е отворен за тях през целия ден. Всеки може да дойде. И те наистина го правят - идват да разговаряме, да ми подарят цвете, картичка по даден повод и т.н.
Много е важно тези хора да не бъдат социално изолирани. Те имат нужда да общуват, да споделят. Да си кажат идеите и мечтите. Аз виждам как при нас им е много приятно и се чувстват добре.
- Смятате ли, че в обществото ни вече по-лесно се говори за това, че има хора с увреждания и те се нуждаят от протегната ръка?
- Да, определено вече се говори по-лесно за тези проблеми. Вече се осъзнава, че наличието на дадено увреждане не е срамен факт. Преди тези хора не се показваха, дори самите им семейства ги криеха от обществото.
- В качеството Ви на психолог бих искала да Ви попитам как намирате верния път към сърцата на хората, които идват в социалния комплекс?
- Подходът към всеки е индивидуален - съобразно потребностите, характера и т.н. Всички специалисти тук са мотивирани за работа и се справят чудесно. Стараем се да обграждаме нашите потребители с грижи и внимание, да разнообразяваме ежедневието им, да им организираме различни развлечения. Ето, например, водихме разговори с госпожа Марияна Попова, която оглавява дирекция "Хуманитарни дейности", да организираме през есента изложба в младежкия център с творби на нашите потребители. Тук бих искала да вмъкна и това, че с тях работи и арттерапевт - г-н Светослав Бъчваров.
- Споменахте вече за мотивацията. Каква е Вашата лична мотивация?
- Аз, като че ли, съм създадена за тази работа. Идва ми отвътре. Приятно ми е да общувам с хората. Не си щадя усилията, времето. Живея с техните проблеми.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА