изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-09-24 @ 22:01 EEST
ПОВОДЪТ – КНИГА ЗА ЗАХАРИ МЕДНИКАРОВ    
Култура        При представянето на книгата за Захари Медникаров пред добричката публика от автора й Александър Абаджиев, една хористка от „Добруджански звуци” попита: „Това ли е книгата за З. Медникаров?” От 112 страници само пет са на автора, в другите има снимки, писма до З. Медникаров от музикални дейци, текстове на чужди езици и най-вече - спомени за него от „изтъкнати музиканти”, около 20 души, между които и един на автора от 1974 г.

    Защо така е структурирана книгата, авторът сам пояснява. „Ще си призная – пише той – че поради отдалечеността на Добрич не съм имал възможност да вляза в „кухнята” на големия майстор З. Медникаров, колкото би било редно. Затова в следващите страници ще се постарая да предоставя думата на наши изтъкнати музиканти, на самия маестро”. Така книгата като факт е образец с народната мъдрост „с чужда пита майчин помен”. Сега разбирам как за някой и друг месец се пише книга за пет цифрена сума. Колко мъдър е бил народът ни, който в такива случаи казва: „Не е луд, който изяжда три зелника…”

            Независимо от незначителното присъствие на автора в книгата, са допуснати грешки. Например ¾ от снимковия материал не е анотиран. Това е недопустимо. Тези снимки без анотации нищо не значат, не носят информация. Допуснати са грешки и при цитирането на текстове на музикални дейци за делото на З. Медникаров. Например, казаното от Клавдий Птица се приписва на Константин Илиев, от Тодор Попов - на Салавьов Седой и т.н. Между другото се споменава за 90-годишният юбилей на хор „Добруджански звуци”, като за база се взима 1905 г., една измислена дата, а за 100-годишнината, чествана през 2001 г., нито дума. Това показва, че г-н Абаджиев не е бил не само в „кухнята” на З. Медникаров, но и извън нея.

            Още през 1990 г. излезе от печат моята монография под заглавие „Хоровото дело в Добрич”. Книгата е рецензирана от проф. д-р на изкуствознанието Агапия Баларева и проф. Марин Чонев. Тя съдържа 140 страници и половината от тях са за З. Медникаров и неговите хорове. Този научно-изследователски труд, като време ми коства 11 години активно дирене на информация в архивите, библиотеките и музеите на Добрич, Варна, Силистра и най-вече - София, включително и в ориенталския отдел на НБ „Св. Св. Кирил и Методий” и е преработена осем пъти. Не по-малко важни се оказаха анкетите на бивши хористи от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Така че проблемът за възникването и развитието на хоровото дело е подхванат от неговия генезис, което не е без значение. Казвам това, защото проявите на Захари започват от 30-те и 40-те години на миналия век.

            В разстояние на една година излязоха две книги за З. Медникаров. Една на Ахил Карамузов /рецензирана и редактирана от проф. Емвил Янев/, а другата на г-н Абаджиев. Макар първата да е озаглавена „Музиката в Добрич през втората половина на ХІХ и ХХ век, на З. Медникаров и неговите хорове е отредено подобаващо място. Но за разлика от г-н Абаджиев, тази на Ахил Карамузов не получи нито морална, нито материална подкрепа, още повече, че тя е издадена в юбилейната за автора година. Мотивите за това отношение на общинското ръководство са ясни, но дали са приемливи? Всеизвестно е, че „никой не е пророк в родния си край”.

            Много наши професори и доктори на изкуствознанието проявиха интерес към моите публикации: Пенчо Стоянов, Агапия Баларева, Томи Кърклисийски, Иван Хлебаров, Емил Янев, Марин Чонев, Людмила Добринова, бивш преподавател по музика и диригент на хора в училището за древни езици и култури София, Милко Димитров - главен учител във варненското музикално училище, не на последно място и самия З. Медникаров. Тяхното мнение е отразено в централния и местния печат. Жалко, че Вие г-н Абаджиев не сте проявили интерес и не сте си направили труда за едно елементарно проучване, за да видите и разберете на каква „почва стъпвате”. Вие идвате тук в дълбоката провинция, като в необетована земя, като в страната на аборигените, без да си давате сметка, че и те вече се цивилизоват.

            В заключение искам да Ви заявя, г-н Абаджиев, че от това, което чух и четох от Вас за З. Медникаров, останах с убеждението, че Вие въобще не го познавате, както твърдите. Вие не сте си мръднали пръста да изследвате поне един значим факт от неговия професионален път. Колкото за това, че е „боледувал от скромност”, това въобще не отговаря на истината. Истината е, че той „скромно” е отклонил Вашето предложение да напишете книга за него, както сега ви отклоняват варненци.

            Тъй като фактите са „светая светих” за всяка история, искам да Ви припомня думите на П. И. Чайковски: „Артистът не трябва да се смущава от недостатъчната оценка на своите съвременници. Той трябва да знае, че верният и справедлив съд е достъпен само за историята”. А това, че се заговори за ново, по-пълно издание от Вас на книга за З. Медникаров, е връх на недоумението.

 

Ахил Карамузов

 


Сходни връзки

ПОВОДЪТ – КНИГА ЗА ЗАХАРИ МЕДНИКАРОВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.08 секунди