изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-18 @ 06:48 EET
Ани Крулева: Бриго Аспарухов наистина беше отровен    
Интервюта Бившата директорка на Националната следствена служба Ани Крулева за пръв път проговори след 15-годишно мълчание. Една от най-ключовите фигури след 10 ноември 1989 г. е участвала в събития, променили може би съдбоносно хода на демократичния преход. Поради огромния читателски интерес “ШОУ” продължава с откровенията на Ани Крулева.

- В миналото интервю загатнахте, че първият демократично избран български президент - Желю Желев, е възприемал прекалено лековато и е участвал доста неадекватно в решаването на важни за България събития. Кое ви кара да правите подобни изводи?

- Бях шокирана още на срещата ни, когато ме повика за пръв път при себе си след назначаването ми за директор на Националното следствие. Там беше директорът на НРС ген. Бриго Аспарухов. Присъстваше и заместникът ми, Коста Богацевски, ресорен по така нареченото убийство на писателя Георги Марков. От доклада му произтичаше един уникален извод. Самоубилият се зам.- министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов беше посочил в предсмъртното си писмо, че ние не сме извършили атентата срещу папата, но не бил споменал, че не сме убили и Георги Марков. Щом не го е споменал, значи ние сме го убили по случай рождения ден на Тодор Живков. В тази връзка президентът Желев каза как му разкрили, че

след 9 септември Тодор Живков лично разстрелвал хора зад мавзолея.

Седях и не вярвах на ушите си. Виждах, че от многото ненужна информация, натрапена му от разни хора, Желев имаше доста объркана представа за това кой с какво се занимава, какво става в тази държава и т.н. Твърдението на Желев, че активното мероприятие “Оня списък” е замислено като сценарий за противопоставянето на СДС на ДПС, беше далеч от истината. Впрочем преди месец срещнах моя позната, която е в добри отношения с кръга “Монтерей”. Тя ми каза, че в действителност по начина, по който сме разследвали делото за “Оня списък”, съм спасила самия президент Желев от сценарий, който включвал и неговото отстраняване.

- Споменахте, че Желев не е бил наясно и с истината за “аферата” около отравянето на ген. Аспарухов.

- Спомням си, че ми се обади съветникът на президента по националната сигурност ген. Стоян Андреев и ме повика в президентството.

Заварих го разплакан и ми каза, че са отровили директора на НРС Бриго Аспарухов.

Бяхме повикани заедно с вътрешния министър Виктор Михайлов и започнахме негласна проверка. Отидохме в правителствена болница и посетихме Бриго, който беше в много тежко състояние. Главата му изглеждаше ей такава, толкова се беше подул. Назначихме екип от наши водещи токсиколози. Поискахме и мнението на тогавашния токсиколог № 1 проф. Моно Монов. От експертизата на този търсен и ценен в много държави специалист се установи, че за отравянето е използван чист химически продукт. В изводите на проф. Монов имаше и нещо много интересно и тревожно. Според него за съжаление действието на този продукт продължава години наред, като унищожава мозъчните клетки.

Бриго като човек с опит в разузнаването е проявил светкавична реакция, защото уловил още първите симптоми и моментално позвънил на своя сътрудник, който винаги го изпращаше до дома му. Неговият човек се връща веднага и го закарва по най-бързия начин в правителствена болница. Дни по-късно в болницата постъпи и говорителят на президента Валентин Стоянов в много тежко състояние, със същите симптоми. И неговата глава беше като балон.

- Кое ви шокира в поведението на д-р Желев около този случай?

- По това време тон даде една публикация в пресата и около тази тема се развихриха едни версификации, които целяха да омаловажат случилото се. Докато в цялата европейска и световна преса отравянето на шефа на българското разузнаване се отразяваше като водеща новина, у нас този инцидент се оцвети в едни трагикомични нюанси.

Най-много шум вдигаше една от секретарките на президента – Стефка, която беше сервирала кафе

при срещата му с ген. Аспарухов и с която журналистите най-много се закачаха. За мое изумление, въпреки че делото му беше докладвано, Желю Желев също се присъедини публично към версията, че имало някакво събиране в президентството. На него били употребили алкохол, било се запалило пердето. Взели да го гасят с пожарогасителя, като част от течността попаднала в чашите на някои от хората и това било причината за състоянието на Бриго Аспарухов и Валентин Стоянов. За мен това поведение на президента беше изумително.

- Вашата версия обаче не се връзва донякъде с твърдението, че токсиколозите открили в чашите остатъци от тетрахлорметан, съдържащ се и в пожарогасителите?

- Това са пълни глупости, като вече ви обясних.

- А вие сте убедена, че случилото се е опит за убийство. Тогава сред заподозрените би трябвало да бъде секретарката Стефка, която е сервирала кафетата? Какво установи вашето разследване?

- Вижте, секретарката Стефка не вари кафета. Те се приготвят в едно отдалечено от президентския кабинет помещение, до което достъп имат много хора. Те й отнасят подноса по един дълъг коридор и тя сервира. Така и не установихме извършителя и делото беше спряно. Мина обаче време и няма да забравя обаче как след едно съвещание при президента неговият шеф на канцеларията Алексей Алексеев ненадейно започна да ни разяснява какви са най-съвременните отрови, които се използват днес. Какво представляват, какво съдържат. Изведнъж започна да изписва формули на различни отрови и да ни обяснява действието им. Обясняваше ни, че за отравяне стига и една пластинка или парченце памук да бъдат напоени със специален вид отрова и да бъдат поставени под килима в кабинета или дома му. Достатъчно е той да диша известно време и се постига летален ефект. Помня също, че аз, пък и други, мислехме до този момент, че Алексеев е литератор някакъв, а се оказа чист химик, самият той си го призна.

- Този път аз съм изумен. Тази негова лекция граничи със самопризнание във връзка с мистерията около отровителството при президента!?

- Е, да, един лаик би направил подобно умозаключение. Един ден обаче пак бяхме повикани в президентството – Виктор Михайлов, Бриго, моя милост, някои шефове на служби. И се оказа, че ни е събрал – кой мислите?

Началникът на канцеларията на президента - Алексей Алексеев!


Много възбуден започна да вика. Разказът, обясненията му – объркани. Накрая изплю камъчето и каза, че иска да влезем всичките шефове на служби и вътрешният министър при президента. Заяви категорично, тропайки дори по масата, да влезем и да кажем, че ако президентът уволни Алексей Алексеев, напускаме и ние.

- Момент. Президентът тогава къде беше?

- В президентския си кабинет, естествено.

- Ако правилно съм разбрал, докато президентът си върши работата в кабинета си, началникът на неговата канцелария заговорничи срещу шефа си в своя кабинет?

- Съвсем правилно сте разбрал. За пореден път бях изумена от нещата, които се случват в президентството. Всички бяхме шокирани. Седим потресени и никой не може да проумее какво се случва. Някои се помъчиха да изяснят какъв е проблемът му с президента, други се опитаха да го успокоят, трети – да го накарат да си изяснят позициите, след което един по един започнахме да се измъкваме – Бриго, както винаги в подобни случаи, го заболя коляното, друг отиде до тоалетната и не се върна...

- Значи дясната ръка на президента ви събира, заговорничи срещу него под носа му, а вие се изнизвате един по един и от това нищо не произтича?

- Напротив явно произтече нещо. Сигурна съм, че тази сбирка стигна до ушите на президента. Най-вероятно Бриго му е казал. По-късно, не знам по какви причини, Алексеев беше освободен от работа. За мен Алексей Алексеев се беше отъждествил с президента. Той беше само шеф на канцеларията му, а началник на кабинета му беше Ивайло Трифонов. Обикновено шефовете на служби – генерали, аз също заемах генераллейтенантска длъжност, ни викаше генерал Стоян Андреев. В случая мислехме, че той отсъства и по изключение президентът Желев е наредил на Алексеев да ни събере.

Аз не съм интерпретатор на детективски сюжети. Работя само с факти и нормативни документи, регламентиращи използването на тези факти в правораздаването. Така, че без коментар ви съобщавам още един факт. През 1993 г. бях повикана от вътрешния министър Виктор Михайлов, който ми възложи да извърша негласна проверка по случая с отровителството на депутата Васил Михайлов – Нубиеца?
Той също беше постъпил в болница със

симптоматиката на Бриго – блокирани бъбреци, беше на животоспасяващи системи и т.н.

- Да не би и той да е пил кафе в президентството, макар че, ако я караме хронологично, химикът Алексеев вече е уволнен, за секретарката Стефка не съм сигурен, но, пък вие я оневинявате...Тогава?

- Не. Той беше пил кафе при д-р Тренчев без знанието на Филип Димитров и СДС, затова публичността беше нежелателна. Самият Васил Михайлов беше помолил да не се разгласява случаят, защото бе посетил шефа на “Подкрепа” тайно. Аналогията с Бриго Аспарухов е, че Васил Михайлов е доктор и също като него бе потърсил помощ още при първите симптоми.

В този поменик според мен може да бъде вписан и премиерът Любен Беров. Моето мнение е, че и с Беров инцидентът беше подобен – лежа в болница със същите симптоми.

- Не съм ченге, но елементарната логика сочи, че една порочна верига се прекъсва, когато и последният излишен свидетел или участник е мъртъв. Кой е той. Дотук излиза, че това е бившият премиер Беров?

- Търсите последната брънка? Добре. След Беров дойде служебното правителство на Ренета Инджова. За мен тя и проф. Христина Вучева - вицепремиер, освен всичко друго, което свършиха, утвърдиха статута на Националната следствена служба с поднормативен акт, след като аз и моите колеги успешно сме обосновали и защитавали параметрите на този статут пред няколко министерства, включително и пред президента. Той току-що се беше сдобрил с ВСС, чийто член бях и аз, а много други забравиха подкрепата си за всеобщата истерия, когато Желю Желев беше демонизиран. И скоро, след като той се прегърна с ВСС на едно съвместно съвещание при него, той за пореден път не ни подкрепи. Аз бях с моите заместници и се опитахме да защитаваме интересите на служба си – включително необходимостта от самостоятелен бюджет, но се получи доста сериозен скандал. Някои членове на ВСС се разкрещяха. Опитах се да възразя, но най-неочаквано и Желю Желев започна да ми крещи, което никога не е правил, не беше в стила му. Заместниците ми бяха силно притеснени.

Когато се прибрах у дома, се почувствах зле.

Бях сама. Дъщеря ми беше в чужбина. Обадих се в следствието, че не мога да отида, защото не съм добре. Междувременно състоянието ми се влоши сериозно.

Не съм търсила помощ, но пристигна линейка на Спешна помощ

и ме настаниха във Военна болница. Оказа се, че са се обадили от следствието.

- Пихте ли кафе на съвещанието при президента?

- Всички пихме кафе. Не знам някой друг да е отведен на лечение по спешност, но във военната болница установиха отново същата симптоматика, за която говорехме при всички изброени предишни случаи – блокирани бъбреци и черен дроб, системи. Всъщност Бриго Аспарухов ми се разсърди едва след този случай, когато разбра, че съм била във Военна болница, защото едва тогава му казах и за отравянето на Васил Михайлов- Нубиеца.
А аз го направих умишлено, заради кариерата му, защото беше поел отрова, която бавно, но необратимо уврежда мозъка. В интерес на истината и аз съм пила кафе при Тренчев, но нищо не ми се е случвало. Напротив – когато съм влизала в “Подкрепа”, винаги съм била поразена от невероятния ред, който Тренчев беше въвел в централата си. От пропускателния режим до начина, по който се държаха служителите му - на изключително ниво. Невероятен ред. Д-р Тренчев беше назначил хора от всички видове служби и благодарение на тяхната компетентност в прокуратурата ежедневно получавахме много и компетентно изработени сигнали за извършени престъпления в различни области.

- Ако обаче теглите чертата на поредицата от подозрителни случаи с отравяния, при това с една и съща симптоматика, до какъв извод стигате?

- Ако съпоставим тази поредица с аналогични случаи в различни държави и от специализираната литература, която съм чела по темата, стигнах до извода, че всичко това е използвано от стотици години, предимно в областта на шпионажа в цял свят. Вероятно по-късно, в ония години тази методика е използвана при нас от някои хора за постигането на различни цели. Затова пак повтарям – недопустимо е в изброените случаи дотук президентът на държавата да прави изявления, които не почиват на това, което ние сме установили в следствието, а на някакви фриволни интерпретации, които направил тоя или оня, както беше и в случая с “Оня списък”. Сега като се връщам назад, си мисля, че тези дела са причината Желю Желев да ме свързва с изключително неприятни изживявания, както, когато разследвах нещастието, което се случи с дъщеря му Йорданка. То беше едно слънчево момиченце, което ми е отваряло вратата на резиденцията, когато Желев ме викаше по спешност. Винаги усмихнато, спокойно. В деня, в който стана нещастието, президентът беше в чужбина и по предложение на началника на НСО ген. Димитър Владимиров се реши да не му се съобщава. И именно той съобщи злокобната новина още на летището при завръщането му. Когато разследвахме смъртта по образуваното дело, забелязах, че

на Йорданка Желева са били предписани от лекари в правителствената болница най-силните лекарства.

Те са за лечение на най-тежките психически заболявания, за каквито бях чувала многократно като прокурор по дела за задължително настаняване на предимно възрастни болни хора в психиатрии. Тогава попитах директно лекуващия лекар д-р Григоров: "Защо сте й давали най-силните лекарства, като лудиомил, например, това за презастраховка ли е?" Той мълчеше. В един от разпитите по делото беше установено, че в този период, когато стана нещастието, вървяха всякакви изключително истерични акции и демонстрации срещу Желев, стигащи до изстъпления. Ден преди инцидента Йорданка е била на гости заедно с много приятели в дома на сина на Любомир Левчев – Владимир Левчев. На тази сбирка голяма част от присъстващите са се възмущавали от баща й, говорили са против него, и то доста остро. Мисля, че това дете е било изключително унизено и оскърбено, защото тези хора са били нейният приятелски кръг.

Смятам, че създалата се ситуация е била изключително депресираща и тежка за това крехко създание. По делото бяха разпитвани служители – мъже и жени от НСО, за да проверим твърденията, че и преди това е искала да посегне на живота си. По разкази на някои от разпитаните веднъж тръгнала нанякъде, а след нея охраната. Вървяла уж към някаква жп линия. Това не ми се стори много достоверно, не беше никак убедително.

- Говори се, че Йорданка Желева е правила и трети опит за самоубийство, рязала си е вените и дори лекарят, който я приел в Правителствена болница, възкликнал: “Пак ли!”


- Аз не си спомням да е имало такива данни. След края на разследването, това което най-много ме потискаше, е, че момичето явно е крехко, ранимо, лабилно емоционално, може дори да е имало и някакви леки психически проблеми, но един президент, с всичките си възможности, с които е разполагал, да не вземе адекватни мерки, да не го заведе при най-добрите психиатри у нас или в чужбина, за мен това е недопустимо. От специалисти знам за действието на лудиомила. При болен човек, то потиска, тушира симптомите. Ако се даде на здрав човек обаче, действието му е обратно – погълналият го изпада в някакво еуфорично състояние, започва да халюцинира... Между другото, подобни мисли са ми минавали и при смъртта на Людмила Живкова, която тогава е била само с охраната от УБО, без нито един близък човек до себе си. Сама е била и дъщерята на президента Желев...

Едно интервю на Славей Костадинов / http://blitz.bg
 


Сходни връзки

Ани Крулева: Бриго Аспарухов наистина беше отровен | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.13 секунди