По традиция денят на св. Марина се отбелязва като голям църковен празник. Жените на този ден спазват редица забрани, защото се смята, че светицата е покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите. Днес жените не работят с ножици, конци и въжета. Не шият с игли и не плетат с куки. Във времето назад дори на този ден не си решели косите, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, в градините и лозята.
Марина се родила в Антоихия Писидийска през 3., в семейство на
езически жрец. От дете я възпитали в идолопоклонничество. Но още
дванадесетгодишно момичето чуло за Иисус и сърцето му се изпълнило с
любов към него. Това силно разгневило родния й баща, който я намразил
до смърт. Така започнали страданията на Марина.
Един ден в околностите на града девойката срещнала управителя на
източните страни Олимврий. Запленен от хубостта й, той пожелал да я
вземе за жена. Но разочарованието му било огромно, когато разбрал, че
Марина е християнка. Опитал се с благи думи да склони девицата да се
отрече от вярата в Бог, но тя била непреклонна. Тогава подложили
непокорното момиче на жестоки мъчения. Хвърлили я в тъмницата, където
сияещ кръст озарявал безжизненото й тяло и божествена сила изцелявала
раните на мъченицата.
На следващия ден Марина срещнала своите палачи здрава и радостна.
Онемели от почуда, мъчители подложили светицата на нови изпитания. Били я
жестоко, опалвали раните й с огън. После я оковали и хвърлили тялото й
в каца с вода. Но изведнъж веригите се скъсали, а лицето на светицата
сияело, огряно от ярка светлина.
В същия миг управителят заповядал да отсекат главата на мъченица Марина - за назидание на всички християни.
В българската традиция денят на св.Марина е наречен
МАРИНДЕН
Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли.
Затова им казвали горещници и се празнували в чест на огнената слънчева
стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият –
Огнена Марина.
По традиция денят на св.Марина се отбелязвал като голям църковен
празник. В някои селища той се свързвал и с народния култ към
светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите.
Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с
ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели
косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се
срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.
На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или
мъже, които носели редки имена и били едноименници. През деня отивали в
гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета.
А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато
пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището.
Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните
насекоми.
Според едно старо поверие св.Марина имала и лечителски способности.
Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или
река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се
с водата, която смятали за лековите и се молели на св.Марина да бъдат
изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за
да остане там болестта.
На Маринден празнували и всички занаятчии, които работели с огън - хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и други. Съпругите на майсторите месели питки, които обилно мажели с мед и ги раздавали на близки, съседи и познати - за здраве на стопанина, да ме у спорен и доходен занаятът.
Днес имен ден празнуват всички с имената Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела и Марчо.