изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 08:44 EET
МЕДИЦИНАТА Е ВЪПРОС НА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ    
Интервюта Пред НДТ професор д-р Искрен Коцев, специалист по вътрешни болести и гастроентерология

Понастоящем проф. д-р Искрен Коцев, д.м.н. е лекар в Терапевтична болница "Света Марина" - Варна, професор в Медицинския университет, ръководител на Клиниката по гастроентерология и на Учебно-научния сектор по гастроентерология, хепатология и хранене. Работил е дълги години в добричката болница. Пионер в областта на ултразвуковата диагностика. Клиничен лекар с усет към новото, обучил много студенти, специализанти и лекари. Има много научни разработки в областта на вътрешните болести, гастроентерологията, хепатологията, ехографията, ендоскопията и диетологията.
Женен за добруджанка, с две деца, отдал 20 години на Добрич и Добруджа. С най-добри чувства и спомени за това време.
 

- Професор Коцев, призвание ли е медицинската професия? Кое е онова зрънце, което човек трябва да носи вътре в себе си, за да бъде всеотдаен и добър лекар?
- Медицинската професия на лекаря, който работи с болни, изисква сплав от дълбоки и непрекъснато подновяващи се познания по медицина и собствената специалност, усвоени добри умения и медицинска техника  под ръководството на опитни лекари и учители, натрупване на осъзнат и коментиран медицински опит. Нужни са още активен контакт с колегиалната общност, признание от обществото -  морално и материално, стриктно ежедневно изпълнение на Хипократовата клетва и закона на Билрот ("...лекувай пациентите си, както би искал да лекуват теб и твоите близки и роднини..."), култивиране и съблюдаване на висок професионален и личен морал. Лекарската професия изисква да притежаваш и развиваш наблюдателност, действеност, отговорност, състрадание, чувствителност към болката на другия. Лекарят трябва да вземе правилни решения в условия на дефицит на време и дефицит на информация, да действа и да носи отговорността за това. Той трябва да работи публично и да спазва законите в съответната област. Разбира се, това е идеалът. Всеки лекар се стреми към него. Друг е въпросът, доколко успяваме да го постигнем. Затова и лекарите, да не говорим за  добрите, би трябвало да се ценят високо. Човек се сблъсква с лекаря по неприятен повод и психологически, на подсъзнателно равнище, го мрази. Да не забравяме, че все пак животът завършва със смърт. На тази неосъзната омраза е необходим малък подтик и тя веднага избуява. Затова категорично не одобрявам преекспонирането на дребните административни пропуски или тенденциозни писания за лекари и лекарски грешки. Трябва да се знае, че зад тези атаки обикновено стои в 99 процента нездрава конкуренция или нечии финансови или други интереси.
Лекарската грешка представлява добросъвестно заблуждение на лекаря поради незнание, неумение, неспазване на правилата или лоша лекарска техника. Когато е извършена съзнателно - това е класическо престъпление. Лекарските грешки са обект на разглеждане от административни органи, лечебно-контролна комисия, етични комисии, специализирани експерти и, разбира се, от съдебните органи. Много често и необосновано близките на починалия болен са склонни да обвинят лекарите и медицината изобщо за фаталния край. Без високо специализирана експертиза, не е възможно да се отхвърлят или потвърдят тези обвинения. Ролята на печата и средствата за осведомяване е изключително важна в тази област.
С други думи лекарят трябва да е устойчив на стрес, за да издържи на напрежението и да се развива. Лекарят може и да притежава някои от  необходимите качества за медицинската професия, но при всички случаи той трябва да ги развива и да придобива нови. В личен аспект, понякога това е непосилна задача и човек се отказва от професията. Пресметнете само - 12 години за средно образование, 6 години следване, 5 години специализация в дадена област, 5-6 години работа за утвърждаване. Това са близо 30 години учение и натрупване на необходимите умения, за да работиш самостоятелно и на високо равнище за 10-15 години. Дали ще те изтърпи жена ти и семейството ти през това време? Обществото би трябвало да толерира лекарите, в този смисъл. Иначе след време една трета ще се лекува от екстрасенси, една трета - от китайски имигранти-лекари, а една трета - в чужбина. Защото лекарят става добър едва пред пенсия и защото трудно се достига високо равнище в медицината. Категоричен съм, че лекарите трябва да получават адекватно високо заплащане. За да се ангажират с всичко това, за да се отдадат 100 процента на медицината. Това е моето изискване към властниците, към администрацията, към политическата класа на България - да създава и подобрява условията за избуяване на това призвание - да станеш лекар. За сравнение - начеващ лекар в Западна Европа започва с месечна заплата - 4-5 000 евро. Защото медицината на една държава е въпрос на нейната национална сигурност - засега не много добре осъзната истина от нашата  политическа класа.
- Какво Ви даде през годините работата като лекар, контактите с пациентите? Каква бе Вашата лична мотивация?
- Основното, което получих, е удовлетворението, че понякога можеш, и помагаш на болния човек да оздравее, да се възвърне към семейството си , към работата си, към живота. Това удовлетворение е неизмеримо. Това е и най-честата вътрешна мотивация на лекарите. Лекарската професия е високо социална дейност. Тя ми дава възможност да бъда правя сечение на нашето общество, да виждам неговите недъзи и успехи, както и тези на демокрацията ни, и да съдействам в своята област за европеизацията ни. 
- Какво липсва, според Вас, на българското здравеопазване днес? Има ли нещо, което трябва да се промени, за да работи машината по-гладко?
- Българското здравеопазване днес е на добро равнище. Едновременно с това, трябва да кажа, че  няма страна, в която жителите й да са доволни от здравеопазването си. Така е и при нас. Необходими са още подобрения в системата, за да достигнем европейско равнище за всеки от нас. Какво е необходимо да се направи? Според мен, в началото на мандата си едно ново правителство трябва да доразвие здравната реформа в редица аспекти. Първо, да закрие правителствена болница и тя да продължи да действа като университетска многопрофилна болница за активно лечение, тъй като там има проминентни специалисти в много области. Второ, в България днес има над 350 болници, а трябва да останат действащи 100 клинични болници - те са достатъчни (за сравнение в 10-милионна Холандия има 70 болници). Останалите трябва да се трансформират като диагностично-консултативни центрове. Нито един лекар и медицинска сестра не бива да се уволняват, а да се преназначат с по-високи заплати. Те са най-ценният капитал на нашето здравеопазване и трябва да се пазят. Иначе ще избягат в чужбина, ще се откажат от професията и няма да има свежи нови попълнения за тези важни професии. Да не забравяме, че за да имаме добри лекари, трябва да ги отглеждаме до 35-40 годишната им възраст. Това го казва не политик, а лекар, който цял живот е работил само медицина и мисля, че може да ми повярвате. Освен това, общопрактикуващ лекар трябва да се назначава след взета специалност, и то с много по-високо възнаграждение. Нужно е също за специализация по отделните клинични медицински специалности да се въведе годишен анонимен национален конкурс с единни изисквания и класация. Категоричен съм, че начеващите и специализиращите лекари следва да получават адекватно заплащане, позволяващо им да живеят, специализират и се развиват - поне 1 000 евро месечно за нашия стандарт. Болниците трябва да се ръководят от дуалистичен екип - икономически директор (специалист с икономическо  образование) и от медицински директор, избиран от началниците на отделения и клиники за определен период. По мое мнение, трябва или да се легализира и утвърди, или изрично да се забрани следната постановка - със смяната на властта да се сменя ръководството на съответната болница. Нужно е също да се направи здравна карта - с твърдо определен брой на болници, практики, специалисти и т.н. Категорично не бива да се допуска представители на чужда държава да разкриват болници на наша територия. Такава европейска практика няма. В стратегически аспект разкриването на такива болници е предпоставка за източване на национален капитал и кадри. Смятам също, че със спестените средства трябва да се оборудват болниците и да се повишат заплатите на медицинския персонал на европейско равнище.
В допълнение ще добавя следното - разбирането, че свободната конкуренция /в класическия смисъл/ в системата на здравеопазването ще подобри здравното състояние, не отговаря на истината. Болниците са непечеливши организации и оценката по размера на тяхната загуба или печалба е некоректно. Напълно погрешно е твърдението, че частните структури в нашите условия ще решат "болните въпроси" на здравеопазването. Това се анонсира от заинтересувани фондове и структури, които наистина ще спечелят. Държавата и общината не трябва да абдикират от проблемите на здравеопазването. Твърдението "...не можем да се месим в работата на независимо търговско дружество..." е оправдание за незаинтересуваност, а не реална причина. Разбира се, частната медицинска дейност -  частни лекарски кабинети, консултации, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и частни болници имат своето място. Те са добър коректив, допълват и доразвиват системата. Получаването на медицински услуги от такива институции трябва да става срещу заплащане в брой или срещу специална частна застраховка, с която се заплащат направените разходи. Може би, именно тук е мястото на допълнителните здравни фондове. Частни медицински центрове и частни болници има дори в такива социални страни като Германия и Швейцария - например, за специализирана високотехнологична и авангардна диагностика и лечение, за пластична хирургия, козметична медицина, лапароскопска хирургия, микроинвазивна медицина, за изобразителна диагностика и др. Но те не са нито гръбнакът, нито решават въпросите на здравеопазването. Те се ползват срещу заплащане, при сключена специална частна здравна застраховка или частно здравно осигуряване, което изисква значително по-високи месечни вноски. Тези частни заведения просто допълват в някаква степен системата на здравеопазването.
- Вероятно за мнозина от добруджанци е приятна изненада фактът, че станахте професор. Каква бе темата на Вашия труд в тази връзка?
- Професор станах въз основа на цялата си преподавателска, научна и лечебна дейност. Имам многогодишна академична кариера с над 150 научни доклада на медицински конгреси и форуми, над 80 научни публикации в български медицински списания, шест учебника и научни монографии, две дисертации. Над 50 лекари са взели специалност под мое ръководство, имам десет устни презентации на научни доклади на международни форуми в чужбина, 23 публикации в чужди научни списания, една научна рационализация, шест докторанти под мое ръководство - двама успешно защитили, третият е пред защита, другите в процес на работа.
Съгласно изискванията на закона за научните степени и звания, за да се кандидатираш за професор е необходимо да имаш научната степен -"доктор на медицинските науки". Темата на тази ми втора дисертация беше: "Гастроинтестинални полипи - клиничен подход, рискови фактори, малигнизация и превенция". Защитих я успешно преди три години. В интерес на истината бях готов с нея още преди 10 години, но не всичко става както го желаем. Темата най-общо е от областта на предраковите и ракови образувания на стомашно-чревния тракт и свързаната с тях съвременна диагностика, лечение и профилактика.
- Какво е отношението Ви към донорството?
- Напълно положително. В нашата болница се извърши наскоро за първи път във Варна трансплантация на бъбреци. Сега подготвяме и чернодробна трансплантация. Първите 2 чернодробни трансплантации, които се извършиха на български пациенти, бяха на две наши болни, които ние подготвихме в нашата клиника (едната бе трансплантирана в Лайпциг, а другата - в София). Трансплантацията изисква най-висок професионализъм, медицинско оборудване на най-високо технологично равнище, изключителна координация и организация, екипен подход, съвременна логистика, некомерсиално настроени лекари. Трансплантацията е пример на висша технология в медицината, която е "губеща" за болниците, за лекарите и за медицинския екип, който я извършва, но е изключително полезна в тежки и нерешими по друг начин медицински проблеми. Освен това тя изтегля напред цялата медицинска инфраструктура на съответните лечебни заведения и клиники и допринася за медицинския прогрес.
- Вие сте специалист по гастроентерология. В последните години упорито се говори за здравословно хранене. Кои са най-честите заблуди, свързани с храненето и кое всъщност е здравословното хранене?
- Здравословно хранене всъщност означава рационално хранене. То е едно в кърмаческа възраст, друго в детска възраст, различно - в юношеска, зряла и старческа. Отделно от това има изисквания по отношение на различните групи хора - например, хранене на ученика, на спортиста, хранене на представители на предимно интелектуалния труд, на тежкия физически труд, хранене на бременната, кърмачката и т.н. С храненето на болния човек, например, се занимава науката диетология. Изобщо нутрициологията (науката за хранене) стана огромен "грозд" от науки, включваща науките за производство и съхранение на храни, броматология, диетология, хранителна токсикология, кулинарни науки, ентерално хранене, парентерално хранене, наука за витамините и минералите в храната, хранознание, диететика, лечебно болнично хранене и много други.
Но общите принципи на рационалното хранене важат при всички случаи и трябва да се имат предвид. Добре е човек да се храни от 3 до 6 пъти дневно, като приема балансирана храна - т.е. съотношението на основните хранителни вещества да бъде 4:1:1 (въглехидрати: мазнини: белтъци). Освен това, е енергийният внос трябва да бъде равен на енергийния разход - за днешния зрял възрастен човек това са средно 2000- 2500 ккал/дневно. Важно е да отбележа, че съставът на храната и енергичността й  са модифицирани и зависят от следните параметри - пол, възраст, физиологическо състояние, професия и работа, налични болести или предразположение към тях. Задължително е храната да се приготвя от качествени продукти, по научно съобразен кулинарен начин. Храненето трябва да се извършва при добри условия - на маса, не между другото, а в специално отделено време, в приятна обстановка и т.н. Изобщо смята се, че "fast food" или бързото хранене е враг на здравето. Здравословното хранене е свързано и със спазването на т.нар. хранителна пирамида. Полезни са и още няколко принципа - да не се консумират храни, които се рекламират по телевизиите, за предпочитане са храните, произведени сега и тук. Освен това, диетата да включва по малко от всичко и да се изхвърли пърженето като кулинарна технология. Желателно е да се ограничи приемът на сол под 4-5 г дневно, както и силно да се ограничи употребата на сладкиши, съдържащи захар. Сред принципите са още - да не се употребява алкохол, да се намали вносът на химически адитиви, консерванти, оцветители и овкусители /например, почти всички изкуствени подсладители са канцерогенни/. Да се възпитава здравословен вкус още в ранна детска възраст. Важно е също да се разшири употребата на български зеленчуци и плодове, които са най-вкусните на света. А политиците да съдействат на родното производство, за да не ядем ирански ябълки, турски домати и китайски чесън. Да се стимулира употребата на натурално българско квасено мляко, което е най-добрият пробиотик. Мога да предложа и седмично меню, към което е хубаво да се придържаме - два пъти постно, два пъти риба, един път - варива и два пъти месо (за хората близо до морето - три пъти седмично риба).
- Кои са симптомите по отношение на проблемите на храносмилателната система, при които хората задължително трябва да се насочат към медицински преглед?
- Това са т.н. алармени симптоми - безапетитие, отслабване на тегло, анемия, коремна или гръдна болка, повръщане на кръв, диария, кръв в изпражненията. Тези симптоми обикновено са късни и затова аз съветвам всеки човек един път годишно да извършва профилактичен преглед при своя личен или доверен лекар. Водещата медицинска идея е да се търси ранна симптоматика и ранна диагноза, както и да се прави първична и вторична профилактика. Затова важен е принципът: "По-добре иди на лекар за нищо, отколкото късно." Необходимите изследвания, които всеки човек, дори да се чувства абсолютно здрав, трябва да си направи поне един път годишно са: клиничен преглед с измерване на артериално кръвно налягане, електрокардиограма, абдоминална ехография, хематологично изследване (кръвна картина и СУЕ), урина, биохимично изследване на серума - кръвна захар, холестерол, 3-глицериди, креатинин, урея, трансаминази, ехография на млечни жлези и цитонамазка за жените, простатно-специфичен антиген за мъжа,  изследване на изпражнения за скрита кръв. Това са изследвания, които не отнемат повече от 2-3 часа, но могат да спасят живота и се рентират високо
- Нека поговорим за най-честите заболявания на черния дроб. Какви са оплакванията, които би следвало да светнат червената лампичка и задължително да се потърси консултация със специалист?
- Хепатологията е важна и неотделима част от гастроентерологията. Поради засилващата се химическа, хранителна и вирусна агресия върху човека в последните години, чернодробните болести придобиват изключително значение. Важно е да се знае, че няма ранна субективна симптоматика и ранна обективна находка или тя е оскъдна. Когато се появят субективни симптоми и обективни болестни признаци, обикновено диагнозата е късна. Единствено и само лабораторните изследвания могат да ни осигурят ранна диагноза на чернодробните болести. Те трябва да се извършват ежегодно, в профилактичен порядък, без да се чака някаква специална симптоматика.
- В края на нашия разговор, ако позволите да Ви задам един личен въпрос. Остава ли време за почивка, как най-добре разпускате след напрегнатия ден и през уикенда?
- Почивам си с разходка в Морската градина, понякога плуване, преход в Родопите и по-рядко Берковския балкан (в миналото ходех и на Рила). Посещавам Варненската опера, театър (но само класика), Варненското музикално лято. Така също ходя на плаж на Добруджанското Черноморие - Балчик, Албена, Каварна, Калиакра.
В заключение бих искал да благодаря на в. "Нова добруджанска трибуна" за поканата да гостувам на страниците му. Използвам случая да благодаря и на многото приятели, колеги, близки и пациенти от Добрич и региона и да им пожелая здраве и лично щастие. Специална благодарност на моите колеги и учители от Добрич - доц. Д-р Иван Цончев, проф. Д-р Енчо Калчев и доц. Д-р Ташо Ташев.
Оставам в разположение на всеки, който има нужда от мене. Не забравям откъде съм тръгнал и че съм задължен на Добруджа.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

 


Сходни връзки

МЕДИЦИНАТА Е ВЪПРОС НА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди