Пред Апостола на свободата, стихотворение от Ангел Кроснев, град Чирпан
Два пътя Апостоле - единият, чужд, но свободен, а другият - цял в неизвестност и може би смърт, ти, който дома си и храм си оставил господен, от стръмното било, си хлътнал в опасния път.
И после над тебе, когато са спуснали клупа, и твърдата примка те лизнала с грапав език, високо загледан над дивата яростна група ти не смърт си виждал, а волния български лик.
Сега, като идвам и падам пред тебе, Апостоле, внезапно ми кажат, "Избирай единия път!", ще мога ли днес със ръка отмаляла от тостове, и аз като теб за народа да тръгна на смърт?
Не ще ли усетя предателски тръпки по кожата и спазми във гърлото сухо и пареща пот, ах, как се изтънчихме легнали в меките ложета, и колко ревниво сме влюбени в своя живот!
С очите гранитни ме гледай отгоре Апостоле, по лекия път ли поема треперещ от страх, взривявай без милост, към тебе обратните мостове, страхливците никога нека не стъпват по тях.