КРАСОТАТА ОТ БИТА НА ДОБРУДЖАНЕЦА Е ПОКАЗАНА В ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА
2009-07-22 @ 19:04 EEST
Напълно обновена е експозицията там, похвалиха се от Регионалния исторически музей
Напълно обновена е експозицията в Етнографската къща в Добрич, каза вчера директорът на Регионален исторически музей Дияна Борисова. Основен принос за новостите, показани там, е на етнографа Надежда Иванова. Тя разказа, че Етнографска къща е открита през 1972 г. с постоянна експозиция. Идеята да се обнови показаното била отдавнашна. Още повече, че част от показаните експонати, започнали и да се похабяват. Намерението на етнографите е да се направи нещо интересно. И то, определено, е постигнато. Днес Етнографската къща в Добрич е събрала и представя бита на добруджанци от ХІХ век и 20-те и 30–те години на ХХ век. На първия етаж е представен т.нар. селски бит. Там посетителите могат да видят как са живели предците ни през ХІХ век. В хайета е направена частична възстановка на добруджанска сватба от този период. Идеята е да се направи съпоставка с т.нар. булчинска стая, подредена на втория етаж на къщата, където е показана вече градският бит и модата от 20 век. В експозицията на първия етаж са представени облекла на всички етнографски групи, които са присъствали на територията на Добруджа. Така е представено цялото етнографско богатство на район като Добруджа, който е уникален с многообразието си. Втория етаж на Етнографската къща е съвсем обновен. Той представя бита на добруджанеца от 30 и 30 години на ХХ век. Подредена е стая за гости, където е представен преходният период между традиционното и модерното в бита на добруджанеца. Именно тогава хората по този край започнали да търгуват и да се занимават със занаяти, започнали да пътуват до Австрия, Германия. Тогава въпрос на престиж и социален статус е било да притежаваш виенски часовник, музикални инструменти. По това време съвсем естествено е било да съжителстват типичните котленски килими с виенски часовници и турски мангали, обясни Надежда Иванова. Котленката пък е тази, която е пренесла тук мерака да се конти, затова ги наричали и кокони. Тогава започнали да се носят и сукмани, престилки и други облека, които не са ръчно изработени. Заможните жени тогава се отличавали и с божигробските си престилки, които също могат да се видят в експозицията. Именно те са били символ на социален статус, на благополучие. Много бързо се променил и манталитетът на добруджанци. Те започнали да се събират на вечеринки, да ходят на театър, да организират соарета, матинета и други. Жените на заможните мъже използвали пътуванията на съплузите си, които да им носят хубави платове и те започнали да си шият тоалетите. Именно затова в Етнографската къща е представена и домашна работилница на жена от 20-30 години на ХХ век, както и малък будоар, в който са показани новите тоалети на тогавашната добруджанка, новите обувки, купени от улица “Леге” в София, чадъри, огледала и други модни за времето си аксесоари. Булчинската стая пък представя градския стил от 30-40 години на ХХ век. Тя показва замяната на червения воал от булчинския тоалет с белия. Показано е леглото на младоженците, бельото им. Експозицията е много наситена с красиви експонати, които я правят още по-пъстра и колоритна. Цялото това разнообразие е обогатено със снимков материал от бита на градските фамилии от онова време.