Рада ВЪРТУНИНСКА: След като прочетох книгата "Вълшебните ръце на Захари Медникаров", у мен възникнаха въпроси, които надявам се да стигнат до тези, за които са предназначени.

2. Кой е Ал. Абаджиев и кой го е избрал за "летописец" на онова поколение диригенти...? /стр. 5/.

- "Дълги години бях "кръвно" свързан с БАЙ Бончо Бочев... Бях ДАЖЕ НЕЩО КАТО посредник между децата на Бочев и..." т. е. бил е обикновен куриер, бегач на къси разстояния.

3. Доколко Абаджиев е познавал човека, музиканта, диригента З. Медникаров?

- "Ще си призная откровено, че поради отдалечеността на Добрич /Смешна причина! Швейцария е малко по-далеч, но идваха да се учат от Медникаров/, не съм имал възможност да вляза навътре в "кухнята"... КОЛКОТО БИ БИЛО РЕДНО" /Вероятно, за да стане готвач/.

4. Какво е знаел за подбора на хористите и работата с всеки поотделно под ръководството на професионалисти, в ДМШ и ателиетата?

- "Захари често работеше /Колко често? 50 години!/ с млади певци, чиито родители не са били на концерт. Толкова по-голям е неговият успех!" Тъпо и неясно умозаключение. За Медникаров най-важно значение имаха музикалните способности на хористите.

Тук му е мястото да отбележа, че в книгата няма нито ред от или за ОЛГА ИВАНОВА, преподавател по солфеж, с високи изисквания и принципност, дясна ръка на Медникаров, на която той сваляше шапка.

5. Какъв е авторският подход на Абаджиев към темата?

- "Денят е 1 май 2009 г. - годишнина от смъртта на З. Медникаров. Колко трогателно, че точно в този ден го е връхлетяло вдъхновението. "Сядам да пиша последния вариант на предговора /послеслова?/ към МОЯТА книга..." Голям зор ще да е видял с този вариант, и продължава "Буквално преди часове се освободих от две задължения - книгата за ХР. Морфова и Л. Прокопова и филма за Софийската филхармония" /стр. 6/

БАЙ Абаджиев, вие тези книги ги бичите като конфекция и хайде на конвейра. На 1 май сядате де пишете предговор или послеслов и вие не знаете точно какво. На 1 юни получавате последните страници от трима автори, давате ги за набор и пристъпвате към изработването на "макета на книгата", която "ще държите в ръцете си, драги читатели!" /В края на юни?!/ "И се НАДЯВАМ ПОЧИТАТЕЛИ на З. Медникаров". /стр. 9/

Ало! Бай Абаджиев, не препускайте така! Няма да ви избяга хонорарът. Ние не сме  ЕВЕНТУАЛНИ ПОЧИТАТЕЛИ на З. Медникаров. За разлика от вас ние сме негови съграждани. Израстнали сме и сме работили заедно. Радвали сме се на успехите му и сме работили за тях. Обичаме го и ще го обичаме. За нас той е повече от всички диригенти на България и пишман автори-компилатори. Изпитваме болка, когато хора като вас с доста нечисти ръце посягат към личността и ранга на З. Медникаров, В. Арнаудов, Хр. Морфова, Саша Попов и т. н. Вие вероятно сте опериран от свян, морал и ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА, щом публикувате чужди материали и типосвате името си за автор. Вие не сте дори съставител, още по-малко редактор, защото нямате хал хабер от тази работа, за което ви намеква и Йорд. Дафов. /стр. 77/. Както сам се изразявате, пак сте "НЕЩО КАТО ЛЕПИЛО" /стр. 9/, но ми се струва, че и за "лепило" не ви е бивало.

6. Вашият опит да напишете книга за 75-ия юбилей на З. Медникаров се е провалил, след като сте уведомили министърката на културата и някой "имащи власт" в Добрич, но не сте получили "Нито дума в отговор! Макар и отрицателен" /стр. 8/

Зададохте ли си въпроса ЗАЩО? По това време З. Медникаров беше в добра здравословна и творческа кондиция, но не е искал ТОЧНО ВИЕ да пишете за него, както не е искало и Министерството, добричките "имащи власт", както не е искал и В. Арнаудов, който "Към идеята се отнесе направо с ПОДИГРАВКА" /стр.8/. Аз добре познавах В. Арнаудов и си представям с какво майсторство и тънка ирония ви е махнал от главата си, както и К. Кюркчийски ви е тръснал телефона като на най-големия досадник. "...Телефонът млъкна..." /стр. 65/

Бай Абаджиев явно има влечение към кулинарията и след като не е влязъл в "кухнята" на Медникаров, направил "баницата", наречена книга "Златните ръце на В. Арнаудов" /стр. 7/. Прекрасно сравнение! Книга-баница, която вие лакомо изяждате, а ние ви плащаме сиренето.

7. Биографичните данни за З. Медникаров са едно безпомощно съчинение. На стр. 10 "Мозайка на един забележителен живот" има точно девет реда, от които три реда за кръщелното име на Медникаров, три за баща му - колар-железар, т. е. Сали Яшар и три реда за Захари - калфа в Букурещ. Следват несвързани констатации, че "помагал на фотографа Абаджиев". А знаете ли кой беше Игнат Абаджиев? Медникаров във фотографията. Следващите шест реда са нови извинения, че не познавате Медникаров и ни в клин, ни в ръкав една заградена в скоби благодарност към някой си Ижан Панайотов, който не проронва дума и се чуди защо му благодарите. Продължавате с Медникаров. Така ви е по-лесно. Не се искат проучвания, главоблъсканици и ТВОРЧЕСКО, БАЙ Абаджиев, ТВОРЧЕСКО пресъздаване образа на музикален колос като З. Медникаров.

8. Почти всички снимки са авторски и добричлии знаят кой е той /Г. К. кореспондент на БНТ/. Тук-там по някой мижав текст като този на стр. 18: "...Светослав Обретенов /горе/ и Константин Илиев /долу/. Проф. К. Илиев никога не е бил "долу". Той бе на върха и със заслуги към Добрич. На стр. 36 и 76 две еднакви снимки, едната без текст. На стр. 20 - Медникарови с приятели. Кои са те? Първият вляво е Ал. Друмев - з. д. к., председател на Окр. съвет за култура, с големи заслуги към хоровото дело и към сем. Медникарови. До тях Йордан Дачев.

Не зная на какъв език сте си говорили с баронеса Еди-кояси, но речниковият ви фонд е отчайващо беден. "Задна страница". Извинявайте, но ми замириса на задник, вместо гръб на корицата.

9. Ако бай Абаджиев беше малко по-грамотен, щеше да знае, че при оформяне на книжно тяло, съставителят е задължен да отбелязва авторите, предоставили материали с обяснение дали са писани специално за сборника, или са преекспонирани от други издания.

Добричките журналисти, писатели, музиковеди винаги пристъпваха към личността на З. Медникаров с благоговение, респект и дълбоко уважение. В своята скромност те дори не смееха да поискат да пишат книга за такъв забележителен музикант. НАПРАЗНО! Така предадохме З. Медникаров в ръцете на хора, които безочливо се набутват всред авторитетите като магаре сред атове, но от това не стават атове. Добрич има голям творчески потенциал, който остава неизползван. Продължаваме да страдаме от липса на самочувствие и се прекланяме пред съмнителни личности, достойни за перото на Илф и Петров, само защото са от столицата.

Написах тези редове с болка, защото самата аз съм дълбоко свързана с културния живот на Добрич и Добруджа. Повече от четвърт век работихме с Медникаров за една кауза:

СЪВЪРШЕНСТВО ВЪВ ВСИЧКО! "Бисерите ги хвърлят на свинете" /Библия/.