ДО ЗЛАТИБОР И ОБРАТНО - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 13:35 EEST

ДО ЗЛАТИБОР И ОБРАТНО

2009-08-26 @ 11:29 EEST

Мариела БОНЧЕВА
Реших да напиша този материал /пътепис, или както щете го наречете/ не заради някакви страхотни изживявания или емоции по време на едно пътуване в съседна Сърбия.

Реших да го напиша, защото смятам, че ще бъда полезна на читателя. Защото преди да тръгна, ровейки в интернет, се натъкнах на нещо подобно - българин разказваше нашироко за свое пътуване в Сърбия - за порядките в съседната ни държава, за пътищата, за хората и бита им и т. н. Беше ми интересно и полезно, затова и аз реших да разкажа за нашето пътуване - от Добрич до планинския курорт Златибор, който се намира от нашия град на поне 1 000 километра - близо до границата на Сърбия с Босна и Херцеговина.
Пътуваме трима души - аз, синът ми Николай Марков, който е на 10 години, и Галина Стоянова от Варна - председател на фондация "Златната рибка". Поводът е приятен - Ники участва в международен детски музикален фестивал "Златини дани" в Златибор, Галина е в журито, а аз съм просто придружител на детето. За пътуването на с влак от Варна до София няма да разказвам. Нито представлява интерес, нито ще учудя някого като споделя, че бързият трен е без купета, такива липсват и в първа класа... Само искам да спомена за доброто отношение на кондукторите, за охраната от страна на полицаите. И още нещо - не бях пътувала с влак от години и макар да знаех, изпаднах в ужас от факта, че пушенето е абсолютно забранено навсякъде. Така че - съвет №1 - ако сте редовен пушач и сте пристрастен към този вреден навик, това не е най-удачният за вас транспорт.
Излизаме от България също с влак - по линията София-Белград, като нашата спирка е Ниш. В купето ни се настанява млад нахакан мъж от София. Явно - куфарен търговец. Такива започват да пълнят влака и по следващите гари преди границата. Основно жени - млади пенсионерки, с големи чанти. Тренът се напълва с народ, за да се изпразни на първата гара в Сърбия - в Димитровград. Минаваме границата спокойно - първо ни проверяват българските митничари, после сръбските. Проверяват е силно казано, като изключим паспортите, за багажа ни питат само дали носим нещо забранено. Преди първата проверка синът ми е много притеснен и се сгушва до мен - "Мамо, страх ме е". Наслушало се е детето преди да тръгнем от разговорите с мои познати - че понякога колите ги държат на границата с часове, че изпразват и проверяват всичкия багаж... С влак обаче явно минаването на границата става по-лесно. Така е и за спътника ни - младият нахакан господин. Българските митничари дори не му поглеждат паспорта - той е редовен пътник и им е до болка познат. На въпроса дали носи нещо непозволено, отговаря "Е, само от разрешеното, и то в допустимите количества". Тук искам до отбележа един важен момент за случаите, в които родител пътува с детето си. Известно е изискването да има нотариално заверена декларация от другия родител, че е съгласен детето да напусне страната. На границата обаче не само се представя въпросната декларация, но трябва да се даде и копие от нея. Бях чела в страницата на МВР преди време, че по един от празниците излизащи в съседни държави масово нямали такива копия, налагало се да ги връщат да ги правят и така се образували големи опашки от автомобили. Не знам как би било с влак, но - съвет №2 - пригответе си преди да тръгнете поне едно копие на декларацията за съгласието на другия родител. След българските митничари ни проверяват и сръбските. В купето влиза красиво младо момиче, с униформа, шапка на главата. Стои изправено, сякаш се приготвя да марширува. След любезен поздрав и проверка на документите продължава към следващото купе.
До Ниш пътуваме спокойно, в почти празен вагон - куфарните търговци са слезли в Димитровград. Не усещаме по никакъв начин, че сме влезли в друга държава - навън е тъмно и нищо не се вижда. Само на Ники му прави впечатление, че свирката на влака е по-различна, отколкото в България. Пристигаме във втория по големина сръбски град в около 1 часа след полунощ. Между другото, в Сърбия са с час напред от нас и вече сме си сверили часовниците по тяхното време. Пристигаме на гарата и се сблъскваме с първия проблем, за който, всъщност, ние сме си виновни. Нямаме сръбски динари, носим в себе си евро, но по това време на денонощието на гарата няма къде да сменим парите. И тук е мястото за съвет №3 - добре е да имате динари, дори и в малки количества, когато решите да пътувате през съседната ни държава. Ние обаче откриваме любезен шофьор на такси, който се съгласява да ни закара до автогарата срещу евро. Така разглеждаме нощен Ниш. И за първи път виждаме нещо, за което в България само мечтаем - изключителната чистота и улиците без дупки. Градът е осветен, а дори и в този късен час хора се разхождат по улиците без да се притесняват от престъпници. По-късно нашите любезни домакини в Златибор ни обясняват, че при тях няма улична престъпност, че проблем е само организираната. Автогарата в Ниш а заградена, влиза се след заплащане. Районът стриктно се охранява, на няколко пъти виждаме полицаи. Там ни чака нова изненада - няма закрито помещение. Часът е малко след един, а първият автобус за Златибор е в 5.30. Налага се Ники да спи на пейка на открито, слава Богу, времето е топло и това не е проблем. Проблем обаче изниква отново заради парите - първото обменно бюро, или менячница на сръбски, отваря в 7 часа, т. е. час и половина след часа на тръгване на първия автобус в Златибор. Служителите на автогарата категорично отказват да ни продадат билети в евро. Успяваме обаче да сменим евро за динари благодарение на бармана в едно от денонощните заведения и така се сдобиваме и с билети. В 5.30 хващаме автобуса за Златибор и така рано сутринта започва нашето истинско пътуване из Сърбия.
Преди това обаче ми се иска да разкажа малко за Ниш. Намирам информация в Уикепедия. Ниш /на сръбски - Ниш или Nis/ e град в Югоизточна Сърбия, административен център на Нишавски окръг. Разположен е на река Нишава и има население около 240 000 души с придадените му крайградски общини /2004/. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Македония. В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на българската държава, от 14 век е включен във владението на Белаур с център Видин, а по-късно - на Османската империя. След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък, а по-късно - и център на една от епархиите на Българската екзархия. До 1878 година населението на Ниш етнически е приемуществено българско. Институциите, създадени от българите в града, са училище, читалище и българска община. Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век на населението на Ниш се придава предимно сръбски облик. Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47 % от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност, и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи.

Следва

Сходни връзки
Още от Туризъм

ДО ЗЛАТИБОР И ОБРАТНО | 2 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

ДО ЗЛАТИБОР И ОБРАТНО

Автор: Anonymous да 2009-08-27 @ 08:02 EEST

Много дълъг ПРАЗНОПИС!

[ Отговор | # ]

ДО ЗЛАТИБОР И ОБРАТНО

Автор: Anonymous да 2009-08-27 @ 19:17 EEST

Абе госпожо, как да няма улична престъпност в Сърбия??? Пред мене група сръбски хулигани хвърлиха случаен минувач в река Сава. И то в Белград....Чуждата патка, гъска се вижда...........

[ Отговор | # ]

Stats