Специално интервю на НДТ и ndtnews.hopto.org със знатния български строител и общественик Игнат Раденков

Знатният строител Игнат Раденков, който вдигна Стражица от руините на земетресението, бе гост в редакцията на “Нова добруджанска трибуна”. НДТ предлага на читателите си интервю в два последователни броя със строителя, който не се отказва да гради.

Игнат Раденков започва работа още 16-годишен - в стъкларската фабрика "Китка" в Нови пазар. Известно време е миньор в Златоград. От 1961 г. работи в строителството и до днес е един от най-добрите в бранша. Голямото признание за него идва през 1983 г., когато е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд". Тогава бригадата му има обем на строителни работи, колкото в 10 тогавашни окръга, взети заедно. Построил е цял град с над 5000 апартамента. Работи наравно с хората си, но държи под око всичко и всички. За връх в своята работа сочи строителството на намиращия се в центъра на Варна хотел "Черно море". След земетресението в Стражица местните хората с учудване го виждали да ходи нощем сред новоизградените домове и да им се любува или да проверява качеството на свършеното. След демократичните промени създава Обединени граждански сдружения. Целта е да се бори срещу корупцията по върховете. Първи в България осъжда прокурор. Собственик е на строителната фирма ЕТ “Дом - Игнат Раденков”.

-         Г-н Раденков, Вие сте много добре известен на всички, които са били в съзнателна възраст по време на социализма. Но, за младите ни читатели, навярно името Ви не говори толкова много. Бихте ли се представили?

-         Аз съм Игнат Раденков. Строител. Цялата ми съзнателна трудова дейност е в строителството във Варна.

-         Вашето име нашумя около възстановяването на Стражица след опустошителното земетресение. Как се случи така, че се ангажирахте с тази тежка задача?

-         В много труден момент помогнат за изграждането на Стражица след земетресението. Това стана вследствие на отстояването от моя страна на позицията за развързване на ръцете на можещите, инициативните, за налагане ролята на човешкия фактор и преминаване на икономиката ни на релсите на пазарните принципи. Тъй като имах голям строителен колектив, можехме на практика да прилагаме новостите, които бяха в разрез с тогавашните нормативи. И те даваха големи резултати. Доброто заплащане даваше възможност да се привличат все повече и по-млади и можещи хора.

-         Вие се превърнахте в онова време в проводник на частната инициатива у нас. Разкажете повече за това.

-         Настоявах за развързване на ръцете на инициативните и бях против уравнивиловката, настоявах да преминем към работа на база на пазарните принципи. Никак не беше лесно. Тогава се правеха годишни отчети на строителството. Спомням си, че през 1986 г. той се проведе в Добрич. Тогава се отчете, че обемът на строителство на моята бригада, която бе от 200-250 души, се прави от десет окръга. В последните години преди промените ръководех и по 500 души. Тогава използвах, че правителството не можа да се справи с проблема в Стражица след земетресението, защото не можеха административно никого да заставят да работи в трудните условия - да се спи във фургони на легла на два етажа, да се яде от войнишки канчета. Когато ние отидохме - година и три месеца след земетресението, в Стражица беше построена само една къща и тя бе направена от Комсомола. Дадохме тон, че Стражица може и трябва да бъде възстановена.

-         Как така се случи, че Вашата бригада получи финансова самостоятелност и работеше като фирма по времето на социализма?

-         Като използвах случая, отправих апел към правителството - поемам голяма част от възстановяването на Стражица само при условие, че бъдем обособени като самостоятелна стопанска единица. Излезе Указ, с който ни обособиха. Когато отидохме при Иван Игнатов, чакахме да дойде и Стоян Овчаров, за да очертаят рамките - докъде да ни развържат ръцете. Тогава Игнатов каза, че в неговата канцелария думата "фирма" не иска да я чува. Въпреки това, с този указ над нас отпаднаха отчисленията за издръжка на Домостроителния комбинат, на СМК и на министерството. Ние имахме договор пряко с държавата. И докато другите бригади правеха отчисления за тромавата структура над тях, ние имахме възможност да увеличаваме заплатите и хората в нашата бригада да получават по четири пъти повече.

-         Какво беше отношението на Тодор Живков към Вас?

-         Тази моя борба за обособяване като самостоятелна стопанска единица раздели ръководството на БСП на две - на консерватори и новатори. Първите дълго време повлияваха на Тодор Живков, като му внушаваха, че аз отричам системата, партията, профсъюзите и мога да повлека и другите след себе си. Григор Стоичков - като бивш министър на строителството и зам.-председател на Министерски съвет, беше против мен. Той и Милко Балев, който бе близък с Тодор Живков, профсъюзни дейци и окръжното ръководство на БКП във Варна се изправиха срещу мен, защото съм казал, че във Варна всичко прогресивно се мачка. След това пратих дознание до изданието "Партиен живот". След това бяха направени три филма за мен - "Отворено писмо", "Стопани" и "Незавършен", който бе за Стражица. Цяла България се извървя, чужденци също идваха да видят как става това - другите бригади правеха по 60-80 апартамента, а ние - 600. Строителите на цели окръзи като Ямбол, Сливен, Пазарджик, Търговище и други правеха по 280-300 апартамента, а ние - по 600.

-         Въпреки това Вие получихте званието "Герой на социалистическия труд"...

-         Тогава "героите" се притесняваха от мен. Излезе снимка, текстът, към която гласеше, че за празника на строителя Игнат Раденков ще става "Герой на социалистическия труд", но в крайна сметка това не се случи. Тогава ме извика Огнян Дойнов и ми каза, че Тодор Живков иска среща с мен. Когато се срещнахме, той ми каза, че голяма несправедливост е станала, поздрави ме. Каза ми: "Да ти кажа, млади човече, разделил си държавата на две". Това се случи на 23 декември 1983 г. Тогава той каза "Искам до Нова година да възтържествува правдата!" На 28 декември дойде специален самолет с Огнян Дойнов, Петър Дюлгеров и други и ми заръчаха да не казвам на варненското ръководство на БКП. Дойдоха на обекта, на който работех. Церемонията се състоя в Партийния дом във Варна. Там ме приветстваха.

-         До тази церемония обаче се е стигнало след много "кал", която е била изсипана по Вас. Как оцеляхте?

-         Имаше анонимни писма. Тогава бе по-гадно от сега, но бе по-префинено. Успях, благодарение на това, че зад мен застанаха много честни хора. Вървях напред и с резултатите от работата си. Така оцелях. Спомням си, че през февруари 1983 г. ме извика Григор Стоичков, който бе министър на строителството. Бяха събрани "герои",  познати, с които сме обменяли опит. Тогава бе поставено под въпрос "има ли рационалност в идеята на Игнат Раденков?" Ние обърнахме България с резултатите си. Не можеха да ни простят, че резултатите, които постигаме, са без тяхната подкрепа, без подкрепата на партията.

-         Вие сте издал и книга. Как се случи това?

-         Иван Сакарев - бивш ректор на ВИАС, ме помоли да споделя опита си. С редактора на местния вестник го направихме. След работа споделях опита си, а той записваше. Повече наблегнах на човешката страна, на работата с хората. Защото, за нас това бе особено важно. Няма празник, който с моята бригада да не сме отбелязали, няма заведение във и около Варна, в което да не сме празнували, из страната и соцлагера пътувахме. Тогава, когато при напускане на страната, задължително трябваше детето ти да остане тук, изведох 150 души в чужбина. Когато на турците не им разрешаваха да напускат страната, за тях осигурявах печки, перални и други. Първоначално книжката, в която споделях опита си, излезе като малко ведомствено издание. След това стана ясно, че вестник "Трудово дело" е провел конкурс и избрало именно моята книжка, за да я отпечата в още 2 500 екземпляра.

-         Имало ли е заплахи срещу Вас?

-         При едно посещение в София ме предупредиха, че има опасност, връщайки се към Варна, да бъда задържан. Кръгът около Тодор Живков искал да ме смачка, защото отричам системата. След това стана така, че след проверка от цялата Ревизионна комисия, цялото варненско ръководство на БКП беше порицано. Когато Димитър Димитров дойде във Варна, заръчал да отида при него. Каза, че много са сгрешили в отношението към мен. Каза "ти си човек, който изпреварва нещата. Тук ще имаш пълната ми подкрепа". Последваха обаче промените и така нямах възможност да работя с него. Сега младите смятат, че по време на социализма всичко е било легално, без опозиция, но нещата бяха много по-сериозни. Все пак, мога да кажа, че по времето на социализма имаше и много хубави неща, които трябваше да се наследят, а не да се отрича всичко.

-         Колко жилища изградихте в Стражица?

-         Построихме 240 къщи в Стражица, вложихме много старание, направихме си и дърводелска, и железарска работилници, за да разкрасяваме къщите. Направихме и много обществени сгради.