ЕДИНСТВЕНИЯТ ЦЪРКОВЕН МУЗЕЙ В ЕПАРХИЯТА Е В ХРАМ "СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" В БАЛЧИК
2009-09-14 @ 17:54 EEST
Той е най-старият храм в Белия град
Единственият по рода си в епархията църковен музей функционира в храм "Св. Николай Чудотворец" в Балчик. Той бе открит на 9 май 2009 г. с благословията на Негово Високо преосвещенство, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, пише в писмо до вестник "Нова добруджанска трибуна" нашата читателка от Балчик Цонка Сивкова. Тя споделя, че "вратите на храма са отворени всеки ден, за всеки, който желае да се помоли или благодари на Спасителя. Да послуша тиха църковна музика или просто, за да се потопи в тишината на духовната атмосфера, сред старата иконопис на тревненските майстори, по-близо до Бога. Да вземе частица от Божествения заряд на стария храм. Усещането е несравнимо". "На пети септември 2009 година в най-стария храм в Балчик - "Св. Николай Чудотворец", църковен брак сключиха Кремена и Димитър Владимирови. Кумуваха Ани и Атанас Атанасови. Пред своите родители, роднини и приятели, те дадоха обет пред Бога за вярност и мирно съжителство в чистата духовна атмосфера в светата Божия благодат. Двамата свещеници, отец Георги, от същия храм, и отец Павел, от Шабла, тържествено ги венчаха и благословиха. На младоженците честито и Бог да е с тях!", пише Цонка Сивкова. Тя реазказва, че храм "Св. Николай Чудотворец" се намира срещу старата чешма в "Гемеджито". На няколко метра от автобусната спирка се издига величествена каменна арка с кръст над нея, с тежки железни порти и масивна ограда, която отделя църковния двор от съседните улици и къщи. Щом човек прекрачи прага му, се озовава в едно прекрасно райско кътче, притеглящо със своята благодат. В дъното на двора е храмът. Вляво, изпълнена във възрожденски стил, е сградата на взаимното училище. Пред него снага е разперило кайсиево дърво, което хвърля пъстра сянка върху пейките за отдих. Около тях са разположени пъстри алеи и островчета с цветя, които се открояват още повече сред зеленината на тревата и вечната свежест на кипарисовите и чемширови дървета. До старо смокиново дърво извисява ръст църковната камбанария, от чийто връх се открива разкошен изглед към морето. Оттук камбанен звън оглася празнично града или отеква бавно, отмерващ човешката скръб. От камбанарията до южния вход на храма минава стар калдъръм. Минаването по него и през свода на чемшировата зеленина е винаги е вълнуващо. Храм "Св. Николай Чудотворец" носи името на светеца, покровител на рибари и моряци. Построен е в морския град заедно с Взаимното училище през 1847 г. от вярващи и родолюбиви миряни. В условията на робството те пренасят пламъка на вярата и жаждата за знания на населението на Балчик. Първите просветители, свещеници и учители са от Котел. Майсторите-иконописци и зографи са от Тревненската школа. Затова атмосферата в храма и до днес е запазила своя възрожденския стил, Божествен дух и топлина. Много чуждестранни и български туристи проявяват интерес към храма. Млади хора и цели семейства от Балчик и околностите все по-често го посещават, за да кръстят децата си или за да се венчаят или просто да съпреживеят заедно големите църковни празници", завършва разказа си нашата читателка. Единственият по рода си в епархията църковен музей функционира в храм "Св. Николай Чудотворец" в Балчик. Той бе открит на 9 май 2009 г. с благословията на Негово Високо преосвещенство, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, пише в писмо до вестник "Нова добруджанска трибуна" нашата читателка от Балчик Цонка Сивкова. Тя споделя, че "вратите на храма са отворени всеки ден, за всеки, който желае да се помоли или благодари на Спасителя. Да послуша тиха църковна музика или просто, за да се потопи в тишината на духовната атмосфера, сред старата иконопис на тревненските майстори, по-близо до Бога. Да вземе частица от Божествения заряд на стария храм. Усещането е несравнимо". "На пети септември 2009 година в най-стария храм в Балчик - "Св. Николай Чудотворец", църковен брак сключиха Кремена и Димитър Владимирови. Кумуваха Ани и Атанас Атанасови. Пред своите родители, роднини и приятели, те дадоха обет пред Бога за вярност и мирно съжителство в чистата духовна атмосфера в светата Божия благодат. Двамата свещеници, отец Георги, от същия храм, и отец Павел, от Шабла, тържествено ги венчаха и благословиха. На младоженците честито и Бог да е с тях!", пише Цонка Сивкова. Тя реазказва, че храм "Св. Николай Чудотворец" се намира срещу старата чешма в "Гемеджито". На няколко метра от автобусната спирка се издига величествена каменна арка с кръст над нея, с тежки железни порти и масивна ограда, която отделя църковния двор от съседните улици и къщи. Щом човек прекрачи прага му, се озовава в едно прекрасно райско кътче, притеглящо със своята благодат. В дъното на двора е храмът. Вляво, изпълнена във възрожденски стил, е сградата на взаимното училище. Пред него снага е разперило кайсиево дърво, което хвърля пъстра сянка върху пейките за отдих. Около тях са разположени пъстри алеи и островчета с цветя, които се открояват още повече сред зеленината на тревата и вечната свежест на кипарисовите и чемширови дървета. До старо смокиново дърво извисява ръст църковната камбанария, от чийто връх се открива разкошен изглед към морето. Оттук камбанен звън оглася празнично града или отеква бавно, отмерващ човешката скръб. От камбанарията до южния вход на храма минава стар калдъръм. Минаването по него и през свода на чемшировата зеленина е винаги е вълнуващо. Храм "Св. Николай Чудотворец" носи името на светеца, покровител на рибари и моряци. Построен е в морския град заедно с Взаимното училище през 1847 г. от вярващи и родолюбиви миряни. В условията на робството те пренасят пламъка на вярата и жаждата за знания на населението на Балчик. Първите просветители, свещеници и учители са от Котел. Майсторите-иконописци и зографи са от Тревненската школа. Затова атмосферата в храма и до днес е запазила своя възрожденския стил, Божествен дух и топлина. Много чуждестранни и български туристи проявяват интерес към храма. Млади хора и цели семейства от Балчик и околностите все по-често го посещават, за да кръстят децата си или за да се венчаят или просто да съпреживеят заедно големите църковни празници", завършва разказа си нашата читателка.