САМО ГОСПОД НЯМА КУСУРИ - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 06:09 EEST

САМО ГОСПОД НЯМА КУСУРИ

2009-10-01 @ 16:30 EEST

Гинка ДИМИТРОВА

Той е афганистански лекар, българско джипи, живее в Добрич, работи в село с етнически турци.

Роден преди 51 години в Кабул. Зодия – Водолей, завършил средно и висше образование в България. От 20 години не се е връщал в родината си, от 1995 няма никаква връзка с роднините си. Д-р Мохамед Зекрия Шахпур. Най-голямата му мечта е да види жив поне един свой роднина и българския си син – със семейство.
От раз се съгласява да пиша за него. Не задава никакви въпроси. Пристига навреме на уговорената среща. Видимо притеснен и смутен. Говори много добре български и естествено започваме разговора за
БЪЛГАРСКОТО НАЧАЛО: То е в годината на т. нар. Априлска революция, начело с народнодемократическата партия на Афганистан, когато Мохамед е така да се каже комсомолец и член на младежката организация на тази партия. Казаха ни, че Афганистан има договор с България за обучение на 500 специалисти в областта на селското стопанство. Подадох молба и дойдох в България. След 6 месечен курс по български език ни разпределиха в различни градове. Аз бях в Попово. Завърших с пълно отличие селскостопански техникум, после карах практика в животновъдни ферми в Търговище. По това време обстановката в Афганистан се промени.
ОБРАТЪТ. С помощта на руските войски на власт дойде Бабрак Кармал. Навсякъде смениха посланиците. И в България –също. Но през цялото това време България имаше договор с Афганистан за обучение на 100 студенти. Нашето посолство в България направи предложение на централната власт, че вече има 500 души, които знаят добре български и от тях може да се изберат 50 за студенти... Можех да избирам само между медицина, инженерство и селско стопанство. С още двама души избрахме медицината. Последва една година подготовка в Русе, после завърших във Варна и вече имам 20 години лекарски стаж. В с. Зърнево съм от 11 години.
РОДИНАТА. Носталгията потъмнява очите на д-р Шахпур. Сълзите спират в миглите... и той продължава да говори... като студент всяко лято през ваканциите се връщах в Кабул. Но откакто съм завършил – вече 20 години – не съм ходил там... Обстановката не беше нормална, военно положение... Баща ми беше търговец, майка ми – домакиня. Имам 6 братя и 1 сестра. Майка и татко починаха отдавна. От 1995 година нямам никаква връзка със семейството си... Когато талибаните дойдоха на власт, а американците изсипаха бомбардировките... хората се пръснаха, загубиха се адреси, телефони. Братята ми учиха в различни републики на СССР, завършиха военни академии, върнаха се в Афганистан, но сега не знам нищо... Много е тежко, голяма мъка, че нямам връзка с родината, но... следват няколко мъчителни преглъщания и умишлено „превключвам” на друга тема. Питам го как живее в България
ЖИВОТЪТ У НАС. Аз нямам друг избор, кратко и честно отговаря д-р Шахпур. А и човешката психика се настройва. Като нямаш избор – свиква се. Нямам абсолютно никакви проблеми, че съм афганистанец. Напротив, с мен се отнасят даже по-добре, отколкото с българите. Не ме делят изобщо. Имам работа с РИОКОЗ, РЦЗ, Българския лекарски съюз... те ме знаят, не ме питат откъде сам. Просто съм вътре в българите... През седмицата нощува в една от стаите на Здравната служба в с. Зърнево. В петък се връща в Добрич. Говори с пациентите си на български. Заради възрастното население е научил и малко турски.
Питам д-р Шахпур от какво зависи добрият живот, от вярата, системата, управниците, географията... По-малко от всички тези неща, отговаря той без да се замисля. Когато една държава има добри управници, хората живеят щастливо, когато няма политически заяждания и неразбирателство – тогава и икономиката е по-лесна.
ПРОМЕНИТЕ. Д-р Шахпур не спестява разочарованието си. Смята, че до промените българите са били едни, а след това се е появила повечко злоба, завист, разпуснатост, отпуснатост, слободия, в резултат на което се е увеличила агресията, наркоманията, катастрофите. Хората /българите б.а./ не можаха да се възползват положително от свободата, която им беше дадена. Иначе българите са добри, приятни, гостоприемни. Контактувам със съседите си, ходя на гости в български семейства. В нашия блок всички са българи. Разбираме се.
СЕМЕЙСТВОТО. В България д-р Шахпур си взел за булка българска туркиня от Шуменско. Преди 9 години тя умира на 35 години от белодробна тромбоемболия. Всичко стана много бързо. Смъртта й ми попречи да си взема последния изпит за специалност – кожновенерически болести. Тя беше със средно образование. Не работеше. Но не защото не й разрешавах. Да не си помислите, че съм прилагал афганистански закони. Не. Бях поел пълната издръжка на семейството. Сега ми остана жилището, работата и 19 годишния ми син Албертин, когото определям като българин. В момента учи в Шуменския колеж и се увлича по компютри.
Д-р Шахпур няма българско гражданство
СТАТУТЪТ му е на постоянно пребиваващ с ЕГН и лична карта. И обяснява, че първоначално едно от условията да получи българско гражданство е 5 години – да не мърдам никъде. А, аз 1-2 пъти излизах от България. След това в Афганистан, Ирак, Иран... тези страни... приеха закон, че ако някой от тези страни иска друго гражданство /както аз българско/ трябва да се откаже от първородното, което е абсолютно невъзможно, защото трябва да се подпише от президента на Афганистан и председателя на Народното събрание. Но... това няма смисъл. Аз обясних в посолството, че това е формално. Аз никога няма да се откажа от Афганистан. Но искаха ги тия документи. Подадох ги. Заключиха ги някъде. На излизане шофьорът на посланика ми каза на ухо: и 50 години да чакаш, отговор няма да има. И така до днес. Шефът на отдел Миграция в полицията в Добрич ми каза: имаш всички права, каквито и ние. Искаш ли утре да отидем в Франция с твоята лична карта?
РАБОТАТА. Това, че е мюсюлманин му помага в с. Зърнево. Хората му вярват, доверяват му се. Канят го на празници. Пациентите са вързани с личните лекари, смята той. Затова и прави компромиси. Най-често с извинителни бележки за ученици, за да не спрат помощите на родителите им. Но за фалшиви болнични и закононарушения и дума не може да става... Има колега във Варна, който скоро станал джипи. Той е единственият човек, с когото си говори на афганистански и се консултират взаимно.
МЕЧТИТЕ. За работа в Кабул е късно да мечтая, казва д-р Шахпур. Но искам да отида на гости за около месец. В България имам дете, аз съм вързан с Добрич. Даже със сина си не мога да ходя в Афганистан, защото той не знае езика и буквално трябва да седи вкъщи. Но, за да ида в Афганистан, трябва да има при кого. А аз не знам кой къде е. Ходих в нашето посолство. Обещаха ми да търсят роднините ми. Мой братовчед, който работеше в Министерството на външните работи в Афганистан, също обеща... Обадих му се, каза че забравил, пак го помолих, напомних му. После му написах писмо до министерството.Писмото отиде до Кабул е се върна... Братята ми могат лесно да ме намерят, защото в посолството знаят, че съм в Добрич. Но защо не са го направили, не знам... Очите на д-р Шахпур се пълнят и въпросът защо става излишен... След няколко тягостни секунди сам изстрелва отговора. Интересувам се, следя какво става в Афганистан. Познавам народопсихологията и знам повече от това, което получавам като информация. Просто знам какво може да е било...
ВЯРАТА. Човек трябва да има вяра, категоричен е д-р Мохамед Шахпур. Поне в едно нещо човек трябва да вярва стриктно. На земята няма на кого да вярваме, така както в БОГА! В него кусури не можем да намерим. На земята на коя партия да вярваме, на кой политик, и те са хора като нас – с всички недостатъци. Такъв ред, какъвто има в цялата вселена, човек не може да го направи. Това е свише.
Д-р Мохамед Шахпур признава, че не е стъпвал в българска джамия, но пали свещи в българска църква. И продължава да мечтае – да види поне един жив свой роднина, а българския си син – със семейство.

Сходни връзки
Още от Любопитно

САМО ГОСПОД НЯМА КУСУРИ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats