"Роден съм в Разград. Завършил съм гимназия в Шумен, а след това - Инженерно-строителния институт в София. Две години бях учител в строителния техникум в Брацигово. През 1960 г., на 14 август, дойдох в Добрич - тогава Толбухин, уж само за една година. И тази една година продължава и до днес."

* В момента сме във фазата на компютърната архитектура
* Оформлението е важно, но по-важно е съдържанието
* "Старият Добрич" бе създаден след сериозно етнографско проучване

- Архитект Чалъков, тази година се навършват 30 г. от създаването на комплекс "Старият Добрич". Вие сте тясно свързан с неговото изграждане. Бихте ли ни разказал за началото - за идеята, първите стъпки...
- Историята всъщност е много стара. Първоначално задачата да проектира възрожденски комплекс е възложена на един софийски колектив с ръководител архитект Георги Стефанов. Акцент е поставен върху работилниците, характерни за периода отпреди 100 години. Тогава като инвеститор влиза и "Балкантурист" и е предвидено да има гостилница и кафене, които да отговарят на неговите изисквания. Така започна изграждането на "Старият Добрич". От този проект обаче се реализират бакърджийската и ковашката работилница със сегашната сладкарница на ъгъла. Колективът се явява в невъзможност да обхване цялата работа.
Така с комплекса се зае нашият колектив - аз бях ръководител, участваха още арх. Венелин Жечев и моят син арх. Милен Чалъков. В това време се наложи и общественото мнение, че трябва в комплекса да влизат не занаяти, характерни за Възраждането въобще, а такива, които са местни и типични за региона. Местните етнографи и музейни работници започнаха проучване.
- Как протече и в какво се изразяваше самото проучване за това как да изглежда комплекса?
- Събран бе богат снимков материал, представящ облика на града от онова време - с типичните едноетажни къщи с кепенци, с по-примитивно изграждане - къде с тухла, къде с кирпич. Това бе наистина солидно проучване на етнографите Маргарита Дакова и Мария Паскалева, което включваше и анкети сред възрастни хора. Например, тази къща, в която ние се намираме в момента, е била хан, а стаята по цялата си дължина е имала нарове. На едното място е спял ханджията - нямал е отделен офис. Всъщност това е и единствената реставрирана сграда, като са запазени конструкцията и вътрешното разпределение. Днешната сиропчийница пък е била малко кръчме. Човек е сядал, изваждал си хляб и сол, поръчвал си шишенце с вино и така...
- Как се стигна до наименованието "Етнографски комплекс"?
- След като идейният проект бе готов се оказа, че трябва да мине на съгласуване през Института по паметниците, защото средствата се отпускат чрез него. Ние сложихме бомбастичното име "Възрожденски комплекс град Добрич". Оттам обаче ни посъветваха да го променим на "Етнографски комплекс", в който да се демонстрират изчезващи занаяти.
Всъщност комплексът се изгради в една по-особена икономическа система. Всичко се работеше по одобрени прототипи, като много се държеше на автентичната изработка.
- Какви бяха майсторите, които тогава поставиха началото на "Старият Добрич"?
- Майсторите бяха повече демонстратори и бяха щатни към комплекса. Те не продаваха. Имаше магазин, в който се предлагаха изработените от тях предмети.
Това бяха възрастни хора, изключително сладкодумни, които разказваха и показваха на посетителите кое как се прави. Имаше, например, един калпакчия - бай Тодор. Правеше великолепни калпаци. Дойде веднъж една английска група и един по-едричък мъж започна да пробва шапки, но не му пасваха. Накрая каза, че шапките не са хубави, защото не му стават. А бай Тодор му рече: "Калпаците са хубави, главата ти е голяма". Там бяха още бай Мисак, бай Койчо, бай Рачо - един от най-добрите книговезци в Североизточна България, и други.
- Интересен е фактът, че столовете в комплекса са правени по модел на дъбов стол, датиращ от 19 век и случайно открит на един таван...
- Да, там откриха няколко стола. Единият бе изпратен в дърводелския цех на корабостроителния завод във Варна. Там снеха технологията и бяха направени по същия начин още 120 стола.
Всъщност цялостното обзавеждане - шкафове, рафтове, маси и т.н.,  бе направено по описания и схеми на старите майстори и от оригинални материали. Ханът бе обзаведен с ръчно тъкани чаршафи и покривки.
- Кои други сгради в Добрич са минали през Вашите ръце?
- За жилищните кооперации няма да говоря, много са. Осъмвал съм с тях. Един от първите ми обекти, който не съществува вече, бе тогавашният ресторант "Централ", който се намираше на мястото, където сега е дворът на хотел "България". Аз бях ангажиран с проекта за покриване на градината и преустройство на заведението. Спомням си, че тогава откриването бе грандиозно събитие, на което бе поканена майката на Никола Вапцаров.
Спешно - за два месеца, трябваше да проектираме кино "Родина", заедно с архитект Андонов. Това бе едно от първите широкоформатни кина в България. Правил съм проекти за жилищните блокове на площад "Тракийски", "Албените" до гарата, за сградата на математическата гимназия, комплекс "Простор" и т.н. Както и за партийния дом. Той бе единият от серията партийни домове, които трябваше да минат одобрение през Министерски съвет. Стойността му бе четири милиона и половина лева.
- Разкажете ни интересната история, свързана с постигането на невероятната акустика в зала "Добрич" и поставянето на органа.
- Маестро Захари Медникаров, лека му пръст, бе мой приятел. Като правехме залата, той ми донесе един чертеж на концертна зала в Япония и настоя нашата зала да бъде с безупречна акустика. Така и стана. Характерното е, че при такава зала има опасност от ехо или от наслагване на тонове, което е крайно неприятно. Всичко обаче се получи без грешка. Целият таван е изграден от 24 купола, като всеки от тях е като камбанария. Стените са от тънки кухи гипсови панели.
Накрая се оказа, че вътре трябва да монтират орган. Поръчката бе възложена на фирма "Оргели Бау". Интересното е, че след Втората световна война тя е разделена на две. В Източен Берлин правеха високите тонове, а в Западен - ниските. Аз обаче не харесах техния проект. Хванах се и направих проект за фасадата на органа. За мен бе голямо събитие фактът, че проектът ми бе приет.
- Какво е мнението Ви за съвременната архитектурна визия на големите градове?
- В България бе направена една основна грешка. Преди съществуваха така наречените Експертни съвети по строителство и архитектура, които не се налагаха, но съветваха. С лека ръка обаче един министър ги премахна и бяха създадени Независимите строителни контроли. Така се стигна до страхотни грешки.
Бих могъл да кажа, че нашата страна мина през няколко фази на архитектурата. Първата бе национална по форма, социалистическа по съдържание. Тогава, например, не разрешаваха трикрили прозорци. Всеки жилищен блок се одобряваше от министерството. Втората фаза бе така наречената балконска архитектура - правеше се един, така да се каже, сандък и балкони от край до край. Третата е компютърната архитектура с така наречените визуализации. Програмата Archicad има, да кажем, шест хиляди архитектурни елемента. Архитектът сяда и от този набор сглобява пъзела. Не знам докъде ще стигнем така. То е като една книга - оформлението е важно, но далеч по-важно е съдържанието.
- Към кой архитектурен стил са насочени Вашите предпочитания?
- Към разумния архитектурен стил, който е синтез между съвременни виждания, техники и материали, но подбрани и вплетени в обща композиция.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА