Малката подробност е, че Куйович направи „телефонното си обръщение към нацията” от… затвора, може би за да докаже стария пандизчийски лаф, че зад решетките не може да се вкара само кораб, какво остава за един джиесем. След поредното изпълнение, Бучко бе тикнат в карцера. Какво се случва с „Куйович, Муйович, Уйович”, както го нарече ексминистър Петков, разкрива ексклузивно пред „ШОУ” неговия адвокат Елеонора Дулендaрова.

- Адвокат Дулендерова, скандалът около т. нар. случай “Куйович” отново се вихри в пълна сила, а в него са замесени имената на бившия МВР-шеф Румен Петков, експертът по национална сигурност Цвятко Цветков, ексглавния секретар Валентин Петров, сегашният шеф на митниците Ваньо Танов, ген. Илия Илиев, та дори и премиерът Бойко Борисов. Всичко това се случи, след като Куйович проговори в ефир. На всичкото отгоре вашият подзащитен се обади от затвора, а пък вие заявихте, че самоличността му не е надлежно изяснена. Как и защо се случи всичко това?

- Това беше последният шанс на Будимир Куйович обществото да чуе неговата истина, след като 2 години бе наричан злодей, а една ваша колежка дори написа, че трябва да бъде окован във вериги. С това си непозволено действие с обаждането си той искаше да успокои и своето семейство. Както знаете, има 5 деца, за които трябва да се грижи. За смелостта си да се включи в предаването на Бареков, Куйович си плати с 14 дни карцер. Той си го знаеше, не се оплаква и достойно ги лежи. Не е вярно, че се ползва с привилегии, както заяви Валентин Петров. Интересното в случая е, че когато той се обади от GSM, по същото време е ползвана и неговата затворническа карта за телефона в затвора, който се полага по право на осъдените. Това се доказа от разпечатките.

- Е, сега мистерията е пълна! Може ли да се каже, че ненапразно министър Румен Петков “клонира” преди време Куйович като “Муйович”, “Уйович”?

- Да, понякога и аз си мисля, че е пълна загадка самоличността на човека, когото защитавам, както междувпрочем и доказателствата по цялото дело, протекло по политически натиск. Тъй като прокуратурата, дознанието и съда не си свършиха работата по установяване на фактите кого точно разследват и съдят. В хода на делото ми стана ясно, че

никой не се е поинтересувал кой е той всъщност.

Може би им е трябвал просто някой.

- В грозния скандал напоследък се спрягат и много пари и яки връзки с хора от висшите етажи на властта. В публичното пространство се завъртяха и някакви 5 млн. лв., свързани с Румен Петков.

- Какви 5 млн., какви 5 лв.?

Будимир Куйович е обикновен човек с образование 7-и клас.

Имал е някакво цехче за тоалетна хартия, доколкото знам. Какви връзки може да има той с подобни персони, какъв политически чадър! Вие не го познавате, но аз имам впечатления от него. С неговите дадености трудно би могъл за оглави ловка банда за дрога, че чак и да стане наркопласьор № 1. Той заяви буквално в началото пред съда: “Рак да хване всеки, който пипне хероин и трови децата ни”. Човекът недоумява и до ден-днешен защо точно той е жертва на политически сделки, сметки и битки. Заявява, че не е обвързан с хероин. Ако научи защо го питат за компромати, свързани с хора, които едва ли познава, може и да се успокои.

- Променен ли е сега, сега след изявата си по bTV, за която беше наказан?

- Единственото му желание е да се започне нова прокурорска проверка, от която да си изясни защо с него си мият ръцете. Надява се Градската и Върховна касационна прокуратура да проверят отново обстоятелствата по делото и неговата обективност и справедливост, както и доказателствата.

- Но той е осъден по най-тежкото обвинение по чл. 242 от НК – до 20 г. затвор. Това не може да стане без солидни доказателства.

- Будимир Куйович не е осъден въз основа на безспорни и категорични обстоятелства, а въз основа твърденията на четвъртия член на групата д-р Николай Писков /осъден на 10 г. /, с незаконно използвани СРС-та и след твърденията на двама бопаджии, които нямат право да ги дават, тъй като участват в разследването. Това са “големите доказателства срещу големия бандит”. А става дума за тежки обвинения, за подбудителство и помагачество за контрабанда през държавната граница на 60 кг хероин, оценен на около 7 млн. лв. Наркотикът е изнесен от д-р Николай Писков, но моят клиент няма как да подбуди или да помогне, тъй като Писков твърди, че не е знаел какво ще прекарва и едва, след като изминал 60 км навътре в турска територия, разбрал.
В подкрепа на държавното обвинение идва на помощ и един мобилен апарат Нокиа 6310 на Куйович. За него се твърди, че посредством СИМ-карта, той общувал с Писков за престъпното деяние. Но при изземването като веществено доказателство се установява, че такъв разговор няма, а такава карта не е намерена и прикрепена като доказателство. По средата на съдебната фаза GSM-ът отново е иззет е по нареждане на прокурора от вещото лице под претекст, че се нуждае от ремонт! И вещото лице го връща вече ремонтиран, но с въпросната фантомна СИМ- карта, за която Писков казва, че му е дадена от Куйович, и която при първоначалното изземване е липсвала като доказателство.

И внезапно се повявява, когато е необходимо.

Откъде - никой не казва и не му пука. А е голямо безобразие да се изнасят веществени доказателства!

- Наскоро хвърлихте в съда бомбата, че вашият подзащитник не е с установена самоличност - във всички материали по делото фигурира различно презиме на Куйович, различна година на раждане и различна държава, в която в роден. Колко Куйчовци в крайна сметка има у нас и дали точно този е онзи, който са търсели важните лица, посетили го в затвора по пълнолуние?

- Бъркотията е от самото начало. Самоличността му не е изяснена още при задържането му. На 1 януари, 2008 г. съдът заседава за постоянната му мярка за задържане - най-тежката, където от голямо значение е осъждан ли си и можеш ли да извършиш престъпление, а те не знаят даже кой стои пред тях. Не разполагат с официални документи от Външно за лицето, нито за съдимост. И решават мярката! Тогава прокуратурата се позовава на някакво споразумение на Куйович, сключено със Свиленградския районен съд по повод незаконното му пребиваване в страната. До март 2008 г. няма официален документ от Черна гора по делото при дознателя. Нито данни кога е къде е роден, нито за майка му и баща му. До приключване на досъдебното производство няма запитване чрез Външно.

Цялото дело е водено срещу човек с неистинска самоличност.

И досега няма запитване. Най-шокиращото е, че дознателят изземва от Куйович сръбска лична карта, в която са истинските данни, която кой знае защо е изпратена във Варна. А от нея става ясно. Той е роден през 1967 г., а не през 1968, както е записано в съда. Идва на бял свят в Миоска, община Кулаши, а в папките го “израждат” на няколко различни места. Истинската самоличност на Будимир Куйович всъщност е била известна на ген. Валентин Петров още от 2005 г., тъй като при екстрадирането на клиента ми от България по онова време е получен документ от посолствата на Сърбия и Черна гора, а генералът гони лице с други данни. Това обстоятелство е известно на водещите разследването.

- Получи се голям батак. И сега кой от Куйовците защитавате?

- И за мен е сложно. Да предположим, че в затвора лежи невинен човек с фалшива самоличност и бере греховете на друг Куйович? А точно другият е имал връзки с властта и много пари! В тази подменена действителност и аз се чудя кои са фантомите и кои - истинските хора, на свобода ли са или под ключ.

На 24 октомври Върховният касационен съд - последна инстанция и надежда, трябва да се произнесе по казуса Куйович, който е осъден на 16 г., но присъдата още не е влязла в сила. Единственото желания на Куйович пред ВКС бе : “Моля да се върне делото за ново разглеждане, тъй като са ми нарушени правата и да се започне ново дело без политически натиск”. Това е единственото, което иска той. Куйович се надява да се отстранят сериозните грешки и да докаже, че не е наркотрафикант.

- Е, как да не е?

- А защо пък да е? Не само като адвокат, но и като юрист

специално за “ШОУ” ще разкажа какви са т. нар. доказателства и как се процедираше с Куйович.

Светкавично. В рамките само на 3 месеца приключи досъдебното разследване, внесе се и обвинителният акт. А все пак в него става дума за организирана престъпна група от четирима души и много хероин.
Ако така се действаше с всички бандити, ЕС нямаше да ни критикува за мудност.

Има и още изумителни неща. Досъдебното производство, което приключи в Стара Загора на 13 март 2008 г., още същия ден бе занесено в Хасковската окръжна прокуратура. На същата дата успяха да внесат и обвинителния акт от 5 листа, в които са описани тежки престъпления и той бе даден пак в този ден на Окръжния съд в Хасково. На същата тази дата пъргавите магистрати успяха да изготвят доклад и разпореждане от окръжния съдия, а на всичкото отгоре и съдебният секретар успя да ги обработи. Сколасаха да разпратят и копия на обвинителния акт до подсъдимите. Пак на 13 март Куйович получи препис на обвинителния акт и разпореждане и веднага бе отведен от ареста в Стара Загора в затвора.

- Невероятна бързина, гордост за правосъдието ни!

- Подозрително, бих казала! Същият аршин трябва да се прилага и към други знакови и не дотам знакови дела.
Ето какво се случва по-нататък. Въпреки че в същото разпореждане на окръжния съдия от Хасково изрично е посочено, че подзащитният ми трябва да бъде откаран в Софийския централен затвор, където са по закон всички чуждестранни граждани у нас със статут на подсъдими, незнайно по чие нареждане Куйович се озовава не в Софийския, а в Старозагорския затвор.

- За да го извеждат по-лесно за нерегламентирани контакти?

- Точно така.

Той е бил извеждан в полунощ за нерегламентирани срещи.

А срещи не може да има, освен със защитата и наблюдаващия прокурор. Една нощ в 00ч. при Куйович още преди да бъде произнесена присъдата му отива негов познат, който води едни лица. По думите на черногореца те се представят като хора от ДАНС, между които и зетя на бившия зам.-министър на МВР Камен Пенков, както и апелативния прокурор от Пловдив Росен Димов. Оказа се, че зетят на Пенков наистина работи в ДАНС. Куйович не желае да разговаря с тях, но конвоят му казва: “Ако откажеш, на ръце, ще те носим, но срещата ще стане”. И тя става в кабинет на първия етаж в затвора.

- Какво са си говорили?

- По думите на Будимир Куйович точно тогава лицата искат той да им даде компромати срещу ген. Ваньо Танов и ген. Илия Илиев. Той не съдейства. Притеснителното за мене е, че използват клиента ми за разчистване на политически сметки. По закон никой няма право под натиск да изтръгва показания и тези хора, които и да са, трябва да бъдат разследвани и да си понесат отговорността, както всеки гражданин у нас. Скандално е, че подобно нещо се случва и с другите двама подсъдими от групата – Михаил Янков, който бе осъден на 15 г. и Стойко Дойчев – на 10 г.

- И те ли са извеждани?

- И те – в Старозагорския затвор. Натискани са от полицаи от РЗБОП да говорят срещу Куйович, като са им обещавани по-ниски присъди. Това Михаил Янков го заяви пред всички съдебни инстанции и те – все едно нищо. Безобразно е! Думите на полицаите им били: “Ако не кажеш нещо срещу Куйович, ще попаднеш в месомелачката на държавата и никой няма да ти помогне да отървеш от затвора”. За каква справедливост говорим?

- Трудно ли е да защитавате тези хора?

- Срещам доста пречки. Многократно подавах жалби защо вместо в София, Куйович лежи в Стара Загора. Съдия Росен Русев накрая определи незабавно той да се премести в София. И там го настаниха в килия за доживотни, в Първа група, за да го досринат вероятно. Имаше непрекъснат психически тормоз от страна на водещия разследването, от прокуратурата и държавата.
И това е, защото той е отказал да влезе във взаимотношения със среднощните си ВИП-посетители.

Едно интервю на Ваня Здравкова

http://blitz.bg