Според информацията, арменският външен министър Едуард Налбандян и неговият турски колега Ахмед Давутоглу са си стиснали ръцете след подписването на двата протокола.
Сега на документите им предстои да бъдат одобрени от парламентите на двете страни.
На церемонията по подписването на документите присъстваха руският външен министър Сергей Лавров, френският външен министър Бернар Кушнер, външният министър на Словения Самуел Жбогар, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана и държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън.
След подписването на документите министрите напуснаха залата без да правят изявления.
Церемонията бе отложена с няколко часа поради разногласия между делегациите относно текста на изявлението на турската страна, в което, по някои данни, е бил засегнат въпроса за Нагорни Карабах.
Според подписаните протоколи, Армения и Турция ще установят дипломатически отношения от деня на влизането в сила на съответния протокол в съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г., както и ще си разменят и дипломатически мисии.
Освен това, страните се споразумяха да отворят общата граница два месеца след влизането в сила на протоколите, да започнат редовни политически консултации на равнище външни министерства, както и да организират диалог в историческата плоскост за уточняване на наличните проблеми.
Европейският съюз приветства подписаните от Армения и Турция протоколи за установяване и нормализиране на отношенията между двете страни и заяви, че стъпката ще намали напрежението в Южен Кавказ.
„Комисията определя подписването на документите като смела и далновидна стъпка по посока на мира и стабилността в региона на Южен Кавказ и за историческо решение, показващо готовността за компромис и от двете страни”, се добавя в изявлението.
Външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че руската страна приветства подписването на историческите протоколи между Армения и Турция, които ще помогнат аз укрепването на сигурността в региона, и изрази готовността на своята страна да помогне за организацията на железопътните съобщения между двете страни.
Лавров отбеляза, че протоколите „определят следващите действия на страните по посока на всестранното нормализиране на междудържавните връзки” и ще доведат до „оживяване на търговско-икономическите контакти, което ще се отрази по позитивен начин върху социално-икономическото положение в Турция и Армения”.
„Русия е готова да подкрепя този процес чрез реализирането на проекти в сътрудничество с Армения и Турция, на първо място в сферата на енергетиката, транспорта и комуникациите”, добави руският министър.
Протоколите за нормализиране и развитие на дипломатическите отношения, подписани между Турция и Армения, са исторически и слагат край на „десетилетия на враждебност”, заяви високопоставен дипломат на САЩ.
„Тази вечер ние станахме свидетели на историческо подписване”, каза заместник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Гордън.
Армения ще се изправи пред „големи рискове” след като Ереван и Анкара подписаха протоколи за установяване и развитие на дипломатическите отношения, заявиха от арменската опозицията.
„С подписването на тези протоколи ние навлязохме в период на голям риск и несигурност”, каза Степан Сафариян, водещ член на опозиционната „Партия на наследството”.
Противниците на споразумението обвиняват правителството в правене на отстъпки пред Турция, по-специално, позволявайки създаването на комисия, която да проучи историческите спорове между двете страни.
По думите на критиците, създаването на подобна комисия поставя под въпрос твърденията на Армения за геноцид срещу арменците по време на Османската империя. Анкара категорично отхвърля въпросните обвинения.
Опонентите също предупредиха, че Турция може да използва процеса нормализирането на отношенията, за да принуди Ереван да направи отстъпки пред Азербайджан по въпроса с Нагорни Карабах.

Агенция "Фокус"