- Г-н Кеворкян, интервюто с вас от предишния брой на “ШОУ” беше подложено на дискусии и коментари и от страна на читатели, а след като се разпространи в интернет, се коментира и във форумите. Силно впечатление ми направи един коментар от „Афера”: “Кеворк Кеворкян е изключителен талант, който беше открит от тогавашната власт и впрегнат да подготви новото вземане на властта след 10 ноември. Не може да се отрекат изключително верните му и точни коментари за хора, събития и факти. Като всеки изключителен талант и той е чувствал задухата на съществуващата система. Затова с усърдие е приел новата си задача, за да може отново да се извиси с таланта си". По този повод ви питам: кога, как при какви условия сте бил открит от новата власт?

- Нямам вкус към конспирациите, макар че иначе с удоволствие разнищвам всяко нещо на съставните му части. Тази „нова” власт всъщност бяха пак старите властници, довчерашни лакеи на Живков. Каква нова власт, когато повечето от тях бяха по-ретроградни от самия него? Имаше някои сравнително млади хора, които обаче бяха толкова предани на Кремъл, че в сравнение с тях Живков изглеждаше доста по-премерен. Или поне по-артистично и донейде театрално показваше предаността си към, примерно, изкуфелия Брежнев. Веднъж Брежнев дойде, за да го играе сърдития шеф и имаше намерение да вдигне цената на месото почти тройно, както и да спре окончателно реекспорта на руския нефт, както и други далавери за руска сметка, които Живков правеше доста хитро. Но не стана нито едното, нито другото. А нещо съвсем различно – Живков накичи изкуфелия вожд с още една звезда на „Герой на България”, и онзи забрави всичко и се омете доволен... Може би понеже и самият Живков беше заобиколен от достатъчно блюдолизци, та отлично разбираше психиката на тоя особен човешки вид.

Той не беше сляп като Луканов например, който при цялата си образованост и прочее деликатеси, придобити покрай номенклатурния си произход, си беше един послушко на Горбачов... Луканов беше същият – абсолютно правоверен комунист - и още пет езика да знаеше, това нямаше да го промени.

Баща му е бил екзекуторът на българските емигранти в Съветския съюз

по време на чистките през трийсетте години. Никога не съм отварял дума за това, понеже Луканов беше много отмъстителен човек и щеше да ми го върне тъпкано, както и по-късно се опита...

- Значи няма основания за създаването на една нова митологема за К. К.?

- Хората не познават фактите или просто имат вкус към мистификациите. Та нали „Всяка неделя” имаше най-много ядове тъкмо през 90-а година – и заради интервютата с царя и Ванче Михайлов, и заради поредицата ми за лагерите, да не изреждам повече. Сега затова ме държат далеч от телевизията, защото мога да докажа всяко свое твърдение с напълно автентични свидетелства. Няма друг журналист, заради когото в рамките само на една година, и то правителството на Луканов да е направило две заявления - в мрачния стил на комунистическото „Работническо дело”. И към края на годината вече наистина бе невъзможно да остана в телевизията и се разкарах. А тъкмо това беше времето на Луканов и на перестройчиците. Освен това вече и главанаците от СДС не бяха по вкуса ми. Доста от тях бяха правоверни марксисти и комунисти, а щяха да строят нова България. Луканов се подиграваше с тях…
Между другото, сигурно си спомняш, че през 89-а и 90-а „Всяка неделя” усилено и доста пристрастно, признавам си това днес, изграждаше образа на СДС и на опозицията като цяло…

Но нямам нищо против митологемите, както се изразяваш, стига да има поне едно зрънце истина в тях. Още една митологема няма да ми дойде в повече.

- Защо обаче само при вас се явяваха дисидентите?

- Те нямаха подобно самочувствие тогава, просто бяха честни и талантливи хора, нищо повече. Беше въпрос на личен нюх и интерес. Никога не съм разговарял с партийни нищожества или с бездарници- партийни любимци. Винаги по-интересни са ми били опаките хора, силните характери, талантливите личности. Наложил съм мнозина от тях чрез програмата си. Другото се получаваше само по себе си. Един пример, за да си представиш до каква степен ме бяха изтървали. В телевизията, някъде от 88-а година, е имало списък какви и кои хора не бива да бъдат канени. Никога не съм виждал този списък, изобщо не са посмели да ми го пратят, и си канех когото си искам.…
Нешка Робева обича да разказва една история, има я и в сборника „Истината за „Всяка неделя” - как в разгара на натиска срещу нея през 89-а година съм я защитил. Дори не съм си давал сметка за това. Онази вечер гледах Бианка Панова в „Дансинг старс” и се сетих за тази история.

Бяха заснели тайно една тренировка, в която Нешка доста ядно се нахвърляше върху Бианка.

Тя беше талантливо момиче, но изглежда се беше уморила или по нечия диктовка се съпротивляваше срещу методите на Нешка. Лоши методи, според нея, макар че я бяха направили абсолютна световна шампионка. Това съвпадна с атаката срещу Нешка, понеже тя се беше въздържала при едно гласуване в Народното събрание заедно със Светлин Русев, и я бяха сложили на мушката. Вече не си спомням как, но ми пробутаха този видеозапис, за да го излъча. Не бях успял още да го видя, когато ми се обади Богомил Райнов да ме пита дали разполагам с него и дали може да го види и той. Това обаждане беше показателно – но в подобни случаи не влизам в подробностите – кой, какво, кога, защо. Пратих му записа, седнах и аз да го гледам, и преди той изобщо да се обади, бях решил, че този боклук никога няма да излезе във „Всяка неделя”. И той не излезе. Бях приятел на Нешка и нищо друго не ме интересуваше. Толкова.

- Наскоро в Пловдив направих интервю с Алексей Петров и той ми каза: „Когато пишеш журналистически материали, е добре да грешиш от време на време”. Каза това, но не обясни защо е добре да греша. Чета онзи ден вашата приказка в “Труд” и попадам на фразата: “Трябва да бъркаш от време на време, за да ти вярват”!

- Ти да не искаш да кажеш, че съм се повлиял от забележителния Алексей Петров. Имам една дописка „Сбъркай, сбъркай” още преди три години в „Труд”, а пък и съм бъркал през цялата си кариера. Нали за това говорихме досега.

- Направи ми впечатление, че в интервю с вас със заглавие “Бойко иска мавзолей приживе” вие подлагате на безпощадна критика Борисов. И въпреки това, или може би заради това, Б.Б. дойде на вашия рожден ден, седна на вашата маса, сподели вашия хляб и вино. Е, кажете как стават тези работи? Или Б.Б. не чете вестници, или приема и се вслушва в критиката, или във вашите взаимоотношения има някаква тайна, някаква скрита игра, която е неизвестна на широката публика… Как Б. Б. реагира на критиките ви – защото никак не е малко да упрекнеш някой в егоцентризъм –“иска мавзолей приживе”, и после той да ти седне на масата?

- Този въпрос не ме интересува. Ако нещо е от значение за него, той ще го открие сам. Във всеки случай, забелязвам необикновен ръст на количеството подлогите край него, а това е опасно за всеки властник. Разбира се, той е биологически чист мъж, така че е предпазен от мъжеложката суетност. И все пак, трябва да внимава. Но пък, от друга страна, няма да издава указ срещу слагачите, срещу подлизурковците си, нали? Той ще се оправи някак си.

- Защо във вашите приказки изписвате Бойко Борисов като Б.Б? Това название вече се наложи масово, все едно Бойко е наистина медиен продукт и секссимвол, който публиката желае да обладае?

- Просто не ми се изписват 12 букви, щом можем да минем с две.

- Като говорим за обладаване, може ли да се вярва на анализатори, според които Бойко Борисов наистина „възникна сякаш от нищото” и се разви пред очите ни като магнетичен образ, точно за да задоволи “винаги готовата за обладаване от поредния харизматичен водач „публика”?

- Той не възникна от нищото, нищо никога не възниква от нищото, никога. Въпросът е да те открият - ти си тук, но някой трябва да те открие. Царят го откри, едва когато го въведе в МВР. И след това, заради многото царски сметки, Б.Б. го прати в небитието. В един от последните ни разговори Бойко намекна за нещо, което сме говорили и по-рано.

Ако царят го беше направил министър на вътрешните работи в коалиционното правителство или поне главен секретар, и досега и още дълго щяха да управляват.

Бойко е наясно с това.

- Вие вероятно неслучайно правите паралел между Т. Ж. и Б. Б. – а намесвате и царя. Първото ни интервю завърши със знаковите думи: „Сега правя една книга - за царя и Бойко. Да не забравяме, че Бойко също е голяма лисица. Доста често в него привиждам от чертите на Живков…”

- Само за да подхраня въображението ти, ето един-два факта. Още през ноември 90-а година Живков ми каза в Бояна, където беше под домашен арест: „Защо не кажеш на царя да ме вземе за съветник?” И се засмя гръмогласно. Това може да е било просто една шега. Но опитните политици понякога правят грешки на несъзнателно ниво, а често и подхвърлят тук-там някои подробности пред хора, които смятат, че могат да ги съхранят. С мен той имаше този късмет. Но не съм склонен да правя лесни конструкции. Може да са имали някакви опосредствени контакти с царя – Писарев, например, разказва за един автомобил, подарен от Живков на царя - като притурите към това и връзката с Бойко, ето ви конспирацията. Но е прекалено.

- „Всеки, който се стреми към успех на пазара на бъдещето, трябва да бъде разказвач на истории”, казва Ролф Йенсен в „Мечтаното бъдеще”. Е, и Бойко Борисов така – Генерала разказва своята голяма история, в която просто няма малки неща. Всичко е значимо, всичко е съдбовно?

- Не си справедлива. Какво толкова разказва Бойко? Той всъщност нищо не разказва, онова, което казва, е реално, прагматично и конкретно. Засега.

Б.Б. не е започнал още да говори, досега той практически си разменяше реплики със Станишев – в един съчинен от самия него мизансцен, не особено забавен. Но днес пък разполага с доста бърборковци край себе си, тъй че не е време да проговаря…

- В една аналитична статия пише: „В съспенса между малки истории и големи сюжети се произвежда разликата” – как Генерала става това, което е, бидейки онова, за което го взема „публиката”.

- А пък Б.Б. казва:

„През кура ми е какво дрънкат тия доценти”.

- Вие можете ли да кажете дали Б. Б. е зависим от “олигархични кръгове”?

- Всички днес са зависими единствено от него. Само от него. Те имат един чудесен пример от 2001 година, когато за половин ден той обезкости Костов.

Дилемата на Бойко е друга – дали да попадне в историята по един радикален начин, или като един от многото премиери. Ако избере първото, трябва да се занимава доста с транжирането на определени хора, той ги знае добре.

- Каква е ролята на Цветелина в създаване на продукта Б.Б.?

- Зад успеха на един мъж винаги стои една жена. Винаги. И както казваше Андре Мороа, за един мъж се съди не по съпругата, а по любовницата му, единствената, не ония салфетки за по пет минути.

Едно интервю на Мария Друмева

http://blitz.bg