Рубин Казан постигна първата си победа в Шампионската лига и то не срещу кой да е, а срещу шампиона на Европа - Барселона. Момчетата на Кубан Бердиев напълно неутрализираха звездите на Барса и сензационно отмъкнаха победа с 2:1 на "Ноу Камп". Разянцев и турчинът Гьокдениз на два пъти извеждаха руския шампион напред в резултата, а между тях Златан Ибрахимович вкара за домакините.
Двубоят започна меко казано изненадващо. Още в началните минути Рубин успя да поведе. С удар от 35 метра Разянцев изненада Виктор Валдес и в стил "Боднар срещу Левски" даде преднина на отбора си. Това попадение, както и великолепно организираната игра на руснаците тотално обърка Барса. Те трудно достигаха до добри ситуации, а Меси изглеждаше безпомощен. Все пак до края на полувремето Меси и Ибрахимович имаха полувъзможности за гол, от които не се възползваха.
Второто полувреме стартира според очакванията. Шави намери Ибрахимович с дълъг пас, той овладя топката и пребори защитата на Рубин, а след това с мощен удар изравни 1:1.
Вместо да се притеснят, руснаците отново успяха да убият темпото и сведоха до минимум свободните пространства. Дани Алвеш и Педро направиха добри слизания към Разянцев, но без да го застрашат особено много.
В 73-ата минута Рубин нанесе втория си удар. Домингес и Карадениз комбинираха и турчинът се вклини между защитата на Барса, а от получилата се изгодна възможност нямаше проблем да разстреля Валдес.
В тази ситуация Барса хвърли всичко напред. Най-близо до гола бяха Ибрахимович и Яя Туре, но техните удари срещнаха гредата. Така Рубин постигна първата си победа в Шампионската лига и поведе групата, в която са още грандове като Интер и Динамо Киев.
Столицата на Волжка България е образец на Московския кремъл. Тази година /2005 г./ древният български град Казан отпразнува 1000-годишен юбилей. И днес той е столица на волжките българи - потомци на Котраг - брат на Аспарух, републиката в Поволжието се нарича "Татарстан" (изкуствено име наложено с указ на Ленин и с насилие от Червената Армия), а основното й население продължава да е българско, както доказва и Руската Академия на науките през 30-те години. Въпреки антибългарската пропаганда българите там помнят народността си, а до края на 19 век там не е имало хора, който да наричат себе си "татари". За тях това име е обидно, защото им напомня за жестокото татарско робство през 13 в. Кремъл – древната цитадела на Казан – неговите стени и кули помнят българските князе, завоевателите на Чингис хан и руските царе. Каменната крепост Керман отначало била форпост на северната граница на България, а през 14 в. станала столица. Този ансамбъл, почти без изменения легнал в основата на руския Кремъл, който почти точно повторил българската крепост; само стените били удължени на юг и южната граница на московския комплекс била разширена, в сравнение с оригинала в Казан.
Крепостта е строена през 11 в. от българите, които били изкусни майстори. Кермен (Керман), по-късно Казан, бил един от най-красивите български градове. Тук се помещавало правителството и религиозните водачи, а над крепостта се извисявали високите стени на "Арката" – цитаделата на българския владетел. Вътре имало каменен дворец на различни нива с многобройни павилиони, галерии и стопански сгради, градини, харем и баня.
Далеч от Волга се виждали силуетите на високите кули. Техният образ по-късно бил пренесен и в архитектурата на църквата на Червения площад в Москва, която построили в чест на завладяването на Казан.
След края на руско-българските войни и падането на Волжка България, Иван Грозни пратил руски майстори да ремонтират Керман. Те съхранили цялата му фортификационна схема, само престоили част от стените и кулите. По-късно цитаделата била коренно преобразувана. На мястото на разрушените мечети се издигнали християнски храмове. Развила се руската средновековна култура на основата на българската.
Днес Казанският Кремъл е частично реставрирана средновековна крепост, а вътрешното му пространство е с планировка от 18-19 в. Отворени са християнските и мюсюлманските храмове.