Това заяви вчера в Добрич канадският фермер Пърси Шмайзер. Той е носител на алтернативната Нобелова награда в категория "Отстояване правото на поминък" и е първият в света, осъдил "Монсанто" в първото в света дело относно генно-модифицирани организми
Ако в България земеделците започнат да използват генно-модифицирани организми, има вероятност те да замърсят съседните ниви и занапред там да не може да се практикува биологично земеделие. За това предупреди вчера в Добрич канадският фермер Пърси Шмайзер. Той е завел първото в света дело относно генно-модифицирани организми. То е водено срещу фирма "Монсанто" и е спечелено от фермера. Той обясни, че през 1998 г. обработваните от него в Канада 320 хектара с рапица са замърсени от "Раундъп Реди" рапица на "Монсанто", която е отглеждана в съседна ферма. Позицията на "Монсанто" била, че, независимо дали Шмайзер е знаел за замърсената с гените на сорта "Раундъп Реди" рапица или не, той трябва да плати на компанията такса за патентованата от нея технология в размер на 38 долара на хектар. Върховният съд на Канада решава, че Шмайзер не трябва заплаща нищо, а в извънсъдебно споразумение "Монсанто" се съгласява да заплати почистването на земеделските полета на Шмайзер, замърсени с RR рапица. През 1996 г., когато "Монсанто" въведе ГМО обеща, че добивите ще са по-големи, хранителната стойност ще се увеличи и ще се използват по-малко химически препарати и ще могат да се прехранват милиони хора повече. Само година по-късно се е случило точно обратното - добивите спаднали, хранителната стойност - също, а се наложило използването на повече химически препарати. "Всичко, което "Монсанто" обеща на земеделците, се оказа невярно", каза фермерът. Според него, ГМО са били замислени, не за да се увеличат добивите и хранителната стойност, а да се придобие контрол върху доставките на семена и храни по цял свят. Пърси Шмайзер посочи, че веднъж въведени ГМО не може повече да има съжителство между различните видове земеделие и след една - две години всичко става генно-модифицирано. Веднъж въведено ГМО не може да се задържи на едно място и да се контролира движението на прашеца. Фермерът подчерта още, че веднъж въведено ГМО в околната среда, никой не знае дали ще може да бъде премахнато от нея. "Въпросът за ГМО не се отнася само до семената и растенията, а до здравето, до околната среда, законодателството", подчерта фермерът. И добави "като гледам в България какви плодове и зеленчуци имате и каква прекрасна храна ядете, ако се случи това, което на нас в Канада, вече няма да имате биологично земеделие, всичко ще стане ГМО. В Канада вече няма чиста рапица или чиста соя, и двете култури са генно-модифицирани", подчерта той. И добави, че тези две култури вече никога няма да ги има в биологичното земеделие в родината му. П. Шмайзер каза, че той е дошъл в България със съпругата си, не за да ни кажат какво трябва да правим, а само да покажат какво се е случило в Канада. "На нас нямаше кой да ни каже през 1996 г. Сега изборът е ваш", каза фермерът. Той каза, че в света има три-четири големи компании, които предлагат генно-модифицирани организми, но "Монсанто" са тези, които държат земеделците, които ползват техни семена, да се откажат от правото си да ползват собствени семена.