Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун. Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони - на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.

Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник.

Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий. Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа. С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.

След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий (286-305 г.), съимператор на Диоклетиан (284-305 г.), узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен. възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, За жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.

Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.

Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитрий почнал да изговаря многократно и свободно думите на Псалмопевеца:
- Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини! (Пс. 37:23; 39:14; 70:5).

В тъмницата св. Димитрий не преставал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов към Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:
- Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!
Димитрий отговорил:
- Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!

В това време, когато Димитрий бил в затвора, в открития градски театър, стадион, се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

Императорът имал свой любим борец, на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено го карали така да се бори с християните.

В Солун имало тогава едни момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.

Св. Димитрий го прекръстил и му казал:
- Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:
- Боже Димитриев, помилвай ме!
И победил противника си.

В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена.
Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин, по който бил наказан Нестор.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го убили.

Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погр***и.

Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.

Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитрий малък храм, където се извършвали много чудеса.

Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий.
Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца-мъченик св. Димитрий Мироточиви.

Св. великомъченик Димитрий много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.

Култът на св. Димитрий рано бил пренесен в Тракия и Македония. Българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун”. Българите казвали, че той бил от славянски произход.

Според народните вярвания от Димитровден започва зимата, а Свети Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Свети Георги.

“Дойде ли Димитровден, идва снегът”, гласяла поговорката.

В миналото празникът е наричан и Разпуст, защото е отбелязвал края на селскостопанските работи. Тогава започвало разпускане на наетите работници, прибиране на селскостопанските сечива и събиране на дървата за зимата.

Името на Свети Димитър Солунски Чудотворец е свързано и с историята на българския народ. В деня на неговия празник през 1187 година в старата ни столица Търновград е осветена църквата “Свети Димитър Солунски”, издигната от царствените братя Асен и Петър. Тогава те обявяват и въстанието за освобождение на България от двувековното византийско робство. Така под купола на храма българите започват борбата си за независимост и успяват благодарение на благословията на светеца. След успеха на въстанието Свети Великомъченик Димитър Солунски Чудотворец заема много съществено място в живота на Българската православна църква. Хиляди българи носят днес името Димитър, което е сред най-популярните след Иван, Георги, Петър.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка./БЛИЦ