От разкриването на досиетата зависи бъдещето, смята бившият политемигрант Георги Константинов

Името на политемигранта Георги Константинов нашумя преди няколко години, когато от СДС го предложиха за член на комисията за разкриване на досиетата на Държавна сигурност. Константинов е на 76 години. От ученическата си възраст е анархист и през 1973 г. бяга от България, понеже е следен непрекъснато от ДС. Прекарва 18 години във Франция и се връща у нас през 1991 г.
На стената в хола виси портрет на един от идеолозите на анархизма Михаил Бакунин, рисуван от Тодор Цонев.
Георги Константинов не е променил възгледите си от младини.

Крум Благов

- Г-н Константинов, каква е оценката ви за работата на комисията по досиетата?
- Впечатленията ми са, че тя няма необходимата независимост. Архивът, който трябваше да е по закон централизиран, все още не е при комисията. Там са досиета на избрани личности, които проверяват с оглед на длъжността им. Интересите на ДС ще бъдат защитени дотогава, докато те контролират архивите си.
Вече три години казват, че причината е липсата на помещения. Това е смешно и подсказва една договореност между бившето правителство и службите. Ако днешното не разчисти тези персони и нещата продължат по същия начин, значи то също не желае да се разкрие истината, а ще използва архивите спекулативно - за свои конкретни политически цели спрямо определени лица. Тогава остатъците от ДС ще имат контрол върху политическия живот и 20 години след промените.
- Не сте ли съгласен, че благодарение на тази комисия научихме повече за агентурата, отколкото за целия преход?
- При комисията на Богомил Бонев със секретар Серафим Стойков имах по-голям достъп до досието си, отколкото сега. На някои листове половината неща са зачертани, защото имало данни за трети лица. Например в папка с документи от времето на емиграцията ми е зачеркнат моят домашен адрес във Франция. В този вид не може да се разчете нищо.
- Как според вас би трябвало да се промени в закона, за да се научи цялата истина?
- Само едно изречение и то е: "Архивите на ДС не са класифицирана информация."
- Има ли смисъл това след 20 години?
- Разкриването на истината ще помогне да се променят много неща, които 20 години останаха същите. Тези архиви съдържат данни за престъпления. Част от тях са против човечеството по глава 14 от сегашния Наказателен кодекс. За тях няма давност. Ако държавата ни е правова, извършителите им трябва да бъдат изправени пред съда и да си получат заслуженото.
Освен това в ДС са данните за много от сумите, които бяха инвестирани навън от страната още преди 10 ноември 1989 г. Една част от тези капитали се върнаха, когато се видя, че за тях има сигурност. Така се създаде възможност за овладяване на икономиката от старата номенклатура.
- Как да си обясним, че чуждестранни, в това число и западни инвеститори, не се притесняват да наемат на работа бивши служители на ДС? Защо това не смущава американците например?
- Американците имат огромен опит в използването на кадрите на диктатурите. Същото направиха с нацистите в Германия и с фашистите в Италия, с фалангистите в Испания и с привържениците на португалския диктатор Салазар. Те знаят, че тези хора са уязвими, имат престъпления, за които могат да бъдат съдени. Затова са изпълнителни и послушни.
Тази политика започва още през 70-те години на миналия век в "Свободна Европа". Дотогава там бяха назначавани хора от фашизоидния режим от царско време под претекст, че са професионалисти. Тези амортизирани възрастово хора през 70-те години трябваше да бъдат сменени.
Подмяната им започна с бивши журналисти от България, някои от които като Владимир Костов бяха офицери от ДС.
- Голяма част от информацията във вашето досие очевидно е идвала от емигранти. Каква част от емиграцията беше на служба на ДС и по какви причини?
- По-голямата част от агентите са тукашни, пращани в командировка, или, както се казва в ДС, маршрутирани. От емигрантите, които съм разкрил, има двама, но те не са напуснали България по политически причини.
Какви са били мотивите им? Обикновено користни. Примерно емигрантът иска да не къса връзките си с България и близките му да могат да идват при него, а и той евентуално да се връща в страната при нужда. Други са купувани. Емиграцията не е лесно поприще, особено за хора без професия и език. На такива им се е плащало на парче за доносите.
- От какъв порядък са сумите?
- До 6000 франка за донос. Около 1000 евро. Колко пъти са им плащали, не мога да кажа, защото до ден днешен не ми е представена цялата документация, събирана за мен от ДС.
След много разправии Димо Гяуров, когато беше шеф на НРС, се съгласи да ми даде два тома от разработката ми в емиграция. Тя се казва "Сердар". По моя преценка това представлява една петдесета от документацията, събирана там. Дадоха ми да ги прегледам за два дни по три часа. Тези дела са снабдени със списък на офицерите, които са ги ползвали. Последният беше ген. Димо Гяуров на 30. 12. 1997 г. Не вярвам да е чел моето досие от литературно любопитство
- Какво пише в доносите срещу вас от Франция?
- Има безумни твърдения - че ще организирам митинг в Лондон, на който ще дойдат 500 хиляди души... Та това и Чърчил не го е правил. Имаше данни, че съм поддържал връзки с терористи от баската ЕТА, с "Баадер-Майнхоф", вкл. и със "Сивите вълци" от Турция.
Това са сведения на агент от Второ главно, който живееше тук, а сега е в Канада. Фантасмагориите, които той съобщава, според мен имат една користна цел: разкрита е златна мина за информация за плановете на врага, нещата са много важни, човекът ми има доверие... Уредете ми още командировки до Париж!
- Във Франция страхувахте ли се от отвличане или друго посегателство?
- След 10 години затвор имах известен опит. Знам им методите, качествата и глупостта. Някои от тези неща, които имат в досиетата си за мен - че съм терорист с връзки с чужди организации, беше част от една защитна стратегия. Подхвърлях им го нарочно. Те ме третираха като сила, съизмерима със САЩ. Страхуваха се, че едно посегателство може да срещне ответен удар, и внимаваха. В досието ми на едно място се предлага физическото ми "неутрализиране", но при "подходяща международна обстановка", т. е. в случай на война.
- Поддържахте ли контакт с царя, докато беше в изгнание?
- Не. Нашите възгледи са диаметрално противоположни. Освен това от 60-те години той престава да се занимава с политика. Разпуска Съвета на 100-те и всички останали политически органи, които е създал. Обяснява това с натиска, който му оказва Франко, за да не се занимава с политика. По-късно, през 1987 г., казва, че не се бори срещу режима, защото нашият проблем зависи изцяло от СССР. Следователно всяка политическа дейност в емиграция е безсмислена. И той се занимаваше с бизнес.
Симеон три пъти е ходил в СССР
- Сигурен ли сте?
- Това се говореше. Но и веднъж да е, службите са свързани и ако той представляваше някаква заплаха, КГБ много лесно щеше да сложи ръка върху него. Той твърди, че не е испански поданик, което е вероятно. Руснаците нямаше да имат никакви проблеми с Испания, задето са задържали един политически емигрант, който се е осмелил да отиде отвъд Желязната завеса. Така че това посещение трябва да е предшествано от някакво споразумение. Но този въпрос не му задава никой.
- Живеете в един доста порутен блок. В асансьора трябваше да броя копчетата, за да разбера кое е за вашия етаж. Защо сме такива? Кога българите ще се променят?
- За да се променят те, трябва да се промени средата, в която се раждат, растат, възпитават и т. н. Вярно, нещата са свързани - като въпроса за кокошката и яйцето. Но аз смятам, че нещата у нас могат да се променят чрез еволюция. Не съществуват други възможности. Работата е там, че хора за революция няма.
Младите са възпитани егоистично и това, което ги интересува, е уреждане на личните им проблеми. Те поединично отиват на Запад и пращат пари на родители и роднини. Приказките, че ще се върнат, смятам за глупост. Не само че няма да се върнат, ами през следващите 20 години ще напуснат България още над милион млади хора. Прогнозата ми не е оптимистична, но мисля, че е реалистична.
- Продължавате ли да се занимавате с политика?
- На тая възраст човек трудно може да бъде политически активен. Пиша спомените си.



Роднина е с писателя Илия Троянов
Братът на Георги Константинов беше депутат от СДС във Великото народно събрание, а писателят Илия Троянов му е роднина. Той е племенник на първата жена на Георги Константинов, която сега е професор по литература.
Историята в романа "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", по който беше направен едноименният филм на Стефан Командарев, е автобиографична. Родителите на Троянов бягат на Запад, когато той е още малък. Той говори български, но пише на немски.



Взривява статуята на Сталин

Константинов не беше избран в комисията на Евтим Костадинов под предлог, че е терорист. През далечната 1953 г. на входа на Борисовата градина в София, до езерото "Ариана" стои четириметрова бронзова статуя на "вожда на народите". По онова време Сталин е още жив.
19-годишният Георги Константинов и неговите приятели искат да покажат, че в България има съпротива срещу комунизма. За тази цел решават да взривят статуята. Снабдяват се с малко експлозив и правят самоделна бомба, която поставят върху гранитния постамент, в краката на Сталин.
Взривът избухва вечерта на 3 март 1953 г., когато в столицата има митинг за 75-годишнината от Освобождението и градината е почти пуста. Вождът е повален. Милицията пристига веднага и арестува няколко любовни двойки, но от атентаторите няма следа.
На другия ден се разчува, че Йосиф Сталин е сериозно болен, а на 5 март той умира. Всичко започва да прилича на вуду магия. За няколко дни монтират отново статуята, но през 1956 г. я свалят, защото оценката за самия съветски ръководител вече е негативна.
Константинов е под подозрение отдавна и е заловен на 28 март в Благоевград. Осъждат го на 20 години затвор. Той лежи 10. После завършва математика и става един от първите български програмисти на електронноизчислителни машини, но миналото му пречи да направи кариера. През 1973 г. той пресича българо-югославската граница по време на един събор и през Италия се добира до Франция.


http://paper.standartnews.com