Защо й трябваше на Ирен Кръстева да разлайва такава като мен?

Златните момичета на треньор №1 у нас донесоха на България 294 медала от световни първенства, европейски и олимпийски игри. А музикално-танцовата й формация "Нешънъл арт" печели редица награди: със спектакъла "Орисия" - голямата награда за спектакъл в Москва, 2003 г.; "Готови ли сте" е носител на златна грамота за хореография, 2004 г.; "Арамии" взима голямата награда на Салона на изкуствата в НДК, 2006 г.

Последният фурор на Нешка е журирането й във "ВИП данс", което обаче настървява нейните критици и тя отново е мишена на тежки обвинения.

- Журналистът Явор Дачков ви сравнява с баба Ванга, Стефан Цанев и Стефан Продев. Това обижда ли ви или ласкае?
- Нито едното, нито другото по простата причина, че и без особено взиране личи, че съчинението на въпросния журналист е поредната поръчка. Впрочем

ако бях на мястото на Ирен Кръстева /собственичка на изданието, където публекува критиките си - б.р./, бих му отрязала хонорара,

заради формалното и доста бездарно изпълнение.Спомням си, предполагам той също, преди няколко години стигнахме до съд (заради един от публичните му доноси). Спрях делото по молба на Даниела Доковска. Явор Дачков се извини в пресата и лично дойде в залата, където поднесе отново извиненията си… Помиярска история. По едно друго време за такива като него Ботев казва „…за пари що да стори, изяда си и месата…”

- Парите ли не ви стигат, че приехте поканата да журирате във "ВИП денс"?
- Защото миналата година журирах и изпитвах истинско удоволствие от това. (Останах с екипа, който познавах, пък и форматът ми се стори по-интересен). Бих искала танцът да излезе от изолацията си, да се промени убеждението, че е само за специално избрани… Надявам се шоуто да покаже, че всеки, който би поискал, може да се занимава с танци, да избяга от самотата, да потърси общуване или просто да се разтовари от напрегнатото ежедневие…

Шоуто, в истинския му формат, носи прекрасни послания. За съжаление ние имаме навика да побългаряваме всичко. На първо място подбора на звездите. Не може звезди от световна класа да бъдат приравнявани с такива, на които най-голямата изява е била местната кръчма, чалга дискотеката или това, че си заврял главата в говеждите... Не съм съгласна с простотията, която се развихри и която за съжаление продуцентите като че нямат желание да спрат. Не може да се подлагат на непрекъснат коментар оценките на журито! Най-важното е, че всички са недоволни, всеки се смята за ощетен?! Тогава изводът е, че няма ощетени, пък и в края на краищата публиката решава кой да си отиде, кой да остане. Миналогодишната победителка тази година си тръгна доста рано. Това е състезание!

- Вземате ли се насериозно като жури? А като човек?
В шоуто не, но когато трябва да вдигна оценка, подхождам наистина сериозно. Зад всеки танц се крие усилие, желание да се постигне и покаже най-доброто (в повечето случаи е така !). Но не мога и да не ги поощря! Не се журира като на спортно състезание и не бива! Тук правилата са променени. Участието цели на първо място да забавлява зрителите. Не мога да „мачкам” участниците с оценки, каквито биха получили на истинско състезание.

Като човек се приемам твърде сериозно. Не съм на земята, за да си играя. Имам да върша работа, имам задължения, отговорности… Очаква се от мен - старая се да отговоря на очакванията. Защо? Защото животът ми е даден не за да го пропилявам. От малка харесвам Киплинг.

Запълвам минутата с 60 секунди спринт.

В същото време съм готова да приема всяка закачка или критика по мой адрес. Много далеч съм от мисълта за многознайковщина или съвършенство. Опазил ме Бог. Само Той е съвършен и Явор Дачков, разбира се.

- Държите ли да се харесвате на всички или не?
- О, много държа. Особено на теолога Явор Дачков и на неговото изключително интелектуално обкръжение (мушмороци, които за пари, о да, за пари, изядат си и…, хайде да не редактираме Ботев). Ще направя всичко, за да ме оцени и хареса, като например: ще се науча като какво е това „засъхла живопис”, защото живописта на Рембранд или Леонардо явно е още мокра… Ще посетя всички блокове на АЕЦ-а, редовно ще чета „Дума”… Ще прилепна плътно до истинската музика и танц, ще си набавя учебни помагала, написани от културолозите на Дачковия кръжец, белким почна да ги разбирам ! Тъй де, друго си е да разбираш, защото досега мислех, че танцът е като музиката, живописта или което и да е друго изкуство – или те докосва, или не. Ще науча всички дефиниции за тях и човешкото присъствие, за да получа одобрението на „дачковия синедрион”… и да заслужа великата милост Яворчо да ме извади от „… БКП-то с неговата претенция за водеща сила, сринало се в пошла поредица за идиоти, която по всичко изглежда ще се превърне в най-големия успех за Нешка Робева и нейните момичета…” Много държа на неговото вездесъщо мнение… Той безспорно е енциклопедист, разбира от всичко, като започнем от „неслучилата се гимнастика” и завършим до „неслучилия се танц”, от фабрики за амбиции и заводи за илюзии. Той е Божественото жури… Той може да ме постави в подножието на пиедестала си и да ми разреши да лепя афишите.

Когато ме попитат - казвам това, което мисля и не настоявам никой да го споделя…

Впрочем има случаи, в които не мълча – правя пресконференция и изнасям данни, като например за разграбването на БСТ (тотото) Как г-н Дачков не го е забелязал?!

И как не се е пробудила съвестта на интелектуалеца? Може би защото става въпрос за пари. За много пари! Но всичко тава е така далеч от неговото възвишено християнско съзнание… А може би г-н Дачков все пак ще попита какво става с Ирен Кръстева, обградена с тайнствено мълчание от всички правителства. Може би ще подсети бат Бойко, че се е врекъл да бори корупцията. Тогава вярвам, че и народецът ще разбере, че на дясната ръка на Ирен сега е възложено да завърши започнатото от нея, т.е. да доунищожи БСТ.

Защо й трябваше на ТОТО-дамата да разлайва кучка като мен?

Нали разбирате, че за тези ми думи никой няма да ме похвали или плати… Парите и трохите са за хора на ангелогласите…

- Можете ли да бъдете личен пример- за какво и за кого?
- Аз? Личен пример? Но, моля ви! Аз съм демоде човек - от миналия век – почти изкопаемо. Какъв пример мога да бъда за някого – късно ми е за силикон, стара съм за фолкзвезда, не успях нищо да приватизирам, не се присламчих до ничий обръч от фирми! На какво мога да ги науча тях – съвременните млади?

- Успехът на Нешка и нейните момичета успех за БКП ли беше или успех за България?
- На всички изброени. Ако СДС, НДСВ или ГЕРБ осигурят условия за спорт, каквито БКП беше осигурило, бъдещите успехи ще се дължат и на тях, и на България, и на талантливите деца.

- Явор Дачков сравнява художествената гимнастика с фабрика за експлоатация на амбиции, а вас ви определя като сектантски водач?
- Щом Явор Дачков казва! Той е последна инстанция! Искам да го убедя, че има в България субординация… Единствено него ще слушаме, на него ще се подчиняваме. Толкова искам да ме хареса!
Каква секта? Моля ви, ще положа усилие, ще приема другарската критика, ще вляза в църквата на Явор и в захлас ще слушам прочувствените му слова.

- И все пак – докога с Нешка?
- Да не се месим в Божиите дела...
И понеже изгубих толкова секунди с това интервю, реших накрая да зарадвам Явор Дачков и всички интелектуални недоносчета около него с едно стихотворение на Константин Павлов, срещу когото, гарантирам, няма да посмеят да отворят уста!
Посвещавам им го, въпреки че вече го направиха преди мен и българинът казва: „Не хвърляй камък в рядко лайно, ще те опръска”, от все сърце и с позволение на вдовицата на Големия Коста… Поздрави!

Лайна.
Лайна от кървавото минало.
Лайна.
Лайна от дрискавото настояще.
Лайна.
Дано не ви разплиска атомния взрив.
Дано не омърсите чистата вселена….


Едно интервю на Татяна Петрова

http://blitz.bg