Държавата е причина за увеличаване на фирмените фалити. Властта е натрупала огромни просрочени дългове към частния бизнес в България. Фирмите не могат да получат парите си за вече извършени дейности и затова много от тях са принудени временно да преустановят дейността си или да обявят фалит. Правителството обвинява за ситуацията разточителността на тройната коалиция, която е сключвала договори, без да има финансова възможност за това. Бизнесът обаче си чака плащанията, които за него са жизненоважни.

Проблемът добива огромни размери, съобщиха пред “Труд” представители на бизнес организациите. Големи банки у нас отказват да издават банкови гаранции по договори за обществени поръчки.

Според мениджъри от реалния сектор плащанията от хазната са спрени от началото на есента досега с цел свиване на държавните разходи. Твърде е възможно подобна мярка да е взета, за да се балансира бюджетът в края на годината. По този начин обаче се образува скрит бюджетен дефицит, който ще се пренесе за следващата година.

Според председателя на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев натрупването на дългове от страна на правителството е една от причините за задълбочаване на икономическия спад в последните месеци. За третото тримесечие на тази година НСИ обяви отрицателен икономически растеж от 5,8 на сто. От друга страна, като не плаща, държавата успява поне краткосрочно да балансира финансовите си потоци, обясниха от БСК.

От банковата общност сигнализираха, че техни клиенти чакат забавени плащания за няколкостотин милиона лева. Става въпрос за изпълнени дейности, които са фактурирани и за които фирмите са платили ДДС. Въпреки това хазната не се издължава. Банкерите поставиха този проблем при срещата си през миналата седмица с финансовия министър Симеон Дянков. Според тях, ако държавата изчисти дълговете си, ще се намали рискът в българската икономика и лихвите по кредитите може да паднат.

Анализ на БСК показва, че най-много просрочени задължения има в пътното строителство и ремонта на пътища. Държавата обаче дължи пари и по други договори - за доставка на храна, оборудване и мебели например.

Отделно невъзстановяването на ДДС на коректни фирми, както и проточването на данъчните ревизии, блокира оборотни пари на българските компании.

За да получат данъчен кредит по време на ревизия, фирмите са принудени да ипотекират собствено имущество и да вземат банкови гаранции. От Националната агенция по приходите обаче се похвалиха, че докато през април невъзстановеният ДДС е бил на стойност над 560 млн. лева, към момента вече е под 300 млн. лева.

За решаване на този пролем бизнесът предложи “златен регистър” на коректни фирми, на които ДДС да се възстановява ускорено.

Цвета ДИНКОВА

МВФ следеше проблема изкъсо

Практиката за натрупване на просрочени задължения от страна на държавата е стара и добре позната. Това коментираха пред “Труд” вече бивши служители на финансовото министерство. Според тях това се прави често. Проблемът е, когато се натрупват огромни суми и те се пренасят от един бюджетен период в друг.

Затова и Международният валутен фонд (МВФ), докато следеше бюджета ни изкъсо, винаги искаше справка колко са просрочията на държавата, за да си направи реална сметка за положението на хазната, казаха експерти.

Безкрайни данъчни ревизии спъват бизнеса

Серийни данъчни ревизии затормозяват фирмите, които извършват вътрешнообщностни доставки на територията на Европейския съюз и следователно трябва да им се възстанови ДДС.

За това алармираха читатели на “Труд”. Такъв е случаят с русенската фирма “Викас” ЕООД - среден данъкоплатец. Дружеството извършва вътреобщностни доставки в ЕС - за Румъния. “Викас” е регистрирана по ДДС от 1994 г. и досега при проверки на дейността й не са констатирани данъчни нарушения. От началото на 2009 г. обаче в нея започват множество ревизии, свързани с възстановяване на ДДС.

Тъй като дружеството всеки месец иска възстановяване на ДДС, са му назначени 4 ревизии, които обхващат 10 отделни периода - от януари до октомври. Ревизиите са многократно удължавани, две от които след осеммесечен период на продължаване са спрени за неопределен срок. Част от сумите са възстановени с обезпечение - банкови гаранции. Поради изчерпване на лимита по договора за издаване на банкови гаранции останалите суми не са възстановени в пълен размер. Ревизиите са спрени по реда на чл. 34 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) заради инициирани проверки по обмен на информация с държава членка на Европейската общност. Максималният срок за това е 3 месеца. (От 1 януари 2010 г. срокът ще стане 1 месец.) В края на четвъртия месец от ревизията обаче са назначени нови проверки, така че 8-те месеца се оказват недостатъчни за приключване на ревизиите. А това изправя дружеството пред особено тежка ситуация. Според Димитър Балкански - данъчен адвокат, разпоредбата на член 34 от ДОПК не е основание за спиране на ревизията, тъй като проверката не е “административно производство” по смисъла на кодекса.

За съжаление цитираният текст не позволява да бъде обект на самостоятелно обжалване, което го превръща в мощен фактор за оказване на непозволен корупционен натиск върху дружествата.

Поради неприключилите ревизии не могат да бъдат освободени банковите гаранции и е блокиран пълният размер на кредитния ресурс на фирмата. Търговската дейност на дружеството е преустановена за неопределен период .

Случаят не е единичен. В подобна ситуация попадна “Боник” ЕООД - производител и износител на сурови масла, чиито ревизии са спрени за неопределен срок. Фирмата не работи от няколко месеца, а през лятото нейните собственици и служители организираха протест пред териториалната дирекция на НАП в Русе. Служителите настояваха за заплатите си, които не са получавали заради невръщането на ДДС. Още през лятото невъзстановената на “Боник” сума беше за над 2 млн. лева.

Най-неотложно е плащането на 450 млн. лв.

450 млн. лева са най-неотложните неразплатени пари на кабинета. Това изчисли финансовият министър Симеон Дянков.

Според бизнеса и независими експерти обаче дълговете на хазната са на много по-голяма стойност.

Симеон Дянков обясни, че заместникът му Владислав Горанов тези дни прави списък на най-неотложните разходи на министерствата, които бюджетът трябва да покрие. Финансовият министър обаче подчерта, че от първостепенна важност е да се балансира бюджетът.

На последното заседание на Министерския съвет въпросът с борчовете беше поставен от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и от отбранителния министър Николай Младенов. Те казаха, че в министерствата им се трупат големи дългове за капиталови разходи, горива, както и за специфични дейности на ведомствата.

Затворниците замалко да останат гладни

Затворниците у нас замалко да останат без храна. Такава опасност реално съществуваше допреди няколко седмици. Причината е, че Министерството на правосъдието не изплащаше дължимите суми по договор на фирма “Панда И. П.” ЕООД, която снабдява столовете на затворите.

Собственикът на фирмата Иво Пандов от своя страна пък не можеше да се разплати със свои контрагенти.

След два месеца разиграване министерството все пак преведе някаква сума, уточниха от “Панда И. П.”. Въпреки това част от дълга остава неразплатен, твърдят от фирмата.

Министерството на отбраната пък мебелирало свои апартаменти в различни градове. Договорът за доставка на мебели е сключен с фирма “Мебекс” ЕООД след обществена поръчка.

Фирмата е изпълнила заданието, има подписани приемно-предавателни протоколи. Доставките са фактурирани, което означава, че частната компания е платила съответния ДДС по договора, твърдят запознати. Министерството обаче все още дължи 1,250 млн. лева. Така се оказва, че доставчикът не само не е получил пари за извършената работа, а дори е платил за удоволствието да работи с държавата.

В случая се блокира и възможността бизнесът от своя страна да бъде коректен с контрагентите си, казаха потърпевши.

Забавянето прави баланс на бюджета

Българският бюджет се изчислява на касова база. Това значи, че всичко, което не се плаща, намалява разходите, обясни бившият зам.-министър на финансите Красимир Катев. Така в края на т. г. Министерството на финансите (МФ) може да обяви, че е балансирало бюджета. Но ако се вземат предвид неразплатените пари, се отваря значителен дефицит.

Държавата дължи около 1,4 млрд. лева, показват данни на МФ. Точната сума не може да се изчисли, но вероятно е доста по-голяма, смятат експерти. По принцип е хубаво да се балансира бюджетът, но едно е да режеш разходи, а друго е да трупаш дългове, каза Катев.

Хазната помпа частните борчове

Като не плаща, държавата помпа междуфирмената задлъжнялост, тъй като блокира коректното издължаване на фирмите към банки, служители и доставчици.

Това заяви председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. По нейни данни общите дългове на частния бизнес са за около 160 млрд. лева, от които само борчовете между фирмите са над 100 млрд. лева. Според Данев именно хазната е най-големият генератор на дългове. Тъй като бюджетът за следващата година не осигури самофинансиране на общините и те отново ще разчитат на субсидии, просрочените дългове ще се увеличават, прогнозира Данев.

www.trud.bg