Камерите изгаснали при изстрела, убил Илия Павлов. Това е само едно от разкритията, които шефът на Национална служба “Полиция” през период 1998-2003 година Васил Василев прави в интервю за “ШОУ” . Днес генералът е загърбил миналото и е експерт в Народното събрание

- Познавате всички престъпници от едно време?

- Да, вярно е. Познавам ги още като бях шеф на магистралната полиция, щото те тогава бяха на магистралата. Да вземем Крушата, Роко... доста измряха.

- Твърдите дори, че сте изпитвал респект към тях?

- И това е вярно.

При тях се развива чувството на глутницата

още от интернатите. Винаги има водач, който е най-силният. Такъв беше Васил Илиев

- Ако не беше ген. Любен Гоцев, щеше ли да ги има тези глутници и водачи?

- Те бяха нарочно създадени тия бригади и над тях имаше покровителство, разбира се. Не знам дали точно ген. Гоцев е сред тия покровители. Но има нещо, което кой знае защо убягва от погледа на анализаторите. Мисля, че неслучайно тогава общественото внимание умишлено беше фокусирано върху борците, върху охранителния бизнес - това отклони вниманието от истинските проблеми с превъртането на парите.

- Значи имало е раздаване на куфарчета? И получателите са убили експремиера Луканов, за да не връщат парите?

- Че някои са получили първоначален капитал съм сто процента сигурен и никой не може да ме разубеди в противното. Но като се вземат такива пари, му казват – ще върнеш еди каква си част, но ще подкрепяш еди какво си, после ще финансираш еди що си с еди какви си пари, иначе си развивай твоя бизнес, печели от него. Тия, които имаха акъл, се развиха. А иначе някой просто да ти даде десет милиона и да ти каже прави каквото искаш с тях, не е така. Не вярвам във версията, че Луканов са го убили получателите, защото това не става така, има си стройна организация. Ако убият Луканов, ще се появи следващият и пак ще им иска парите.

- Но Илия Павлов, на когото Луканов каза в Москва – внимавай, момче, аз съм те създал, аз ще те унищожа, го надживя?

- Аз съм разследвал убийството на Илия. Познавах го и преди това. Веднъж дойде в кабинета ми, когато заляха с киселина една от приятелките на Дарина, и попита какво става с разследването, но не беше нахален. Не се държеше като голям бос. А

убийството му според мен беше вътрешна работа.

Там имаше пет-шест фрапантни грешки на охраната.
Първо, те нямаха никакъв план за реагиране при покушение. Когато излиза Илия Павлов пред сградата, има един прожектор, който свети право в него. Питаме охраната, тия големи момчета с лачени обувки, бе хора, тоя прожектор що свети в него, а не отсреща, откъдето е стреляно, накъдето е трябвало да се насочи. После вие тук сте окосили целия двор, изчистен, а сте оставили едни храсти там, където е бил стрелецът, няма ли кой да проверява пространството, от което шефът ви ще излезе? Той говори по телефона и точно тогава се чува изстрел.

- Според мълвата е говорил с жена си Дарина, която според същата мълва има пръст в покушението?

- Не, не беше с Дарина, с друг беше, забравил съм му името. Но че е имало предателство отвътре, съм сигурен. Трябва да има някой, който да каже кога точно ще излезе от работа, денят беше подбран също много добре.

- А стрелецът?

- Тук вече си имам свое мнение, изведено от дългогодишния ми опит. Абсолютен професионалист, каквито няма у нас. Защо мисля така? Някои казват, че убийството е готвено с дни и стоянката за снайпера е била монтирана предишния ден. Няма такова нещо. Убиецът просто си беше донесъл една кука и я беше забил в дървото, което е на петдесетина метра от входа. С един изстрел го уцелва право в сърцето. Илия Павлов пада на земята и следват нови “грешки”. Всички го вдигат и го слагат в колата и запрашват към “Пирогов”. Никой не отива по посока на изстрела.

- Е, какво като отиде? Нали първата работа на професионалистите е да си подготвят пътя за отстъпление?

- Не съм убеден, че в случая би се измъкнал, ако го бяха подгонили. Значи има един жив плет, зад него - бараки, трябва да се промъкваш покрай бараките пеш на прибежки и чак тогава излизаш на една уличка. Естествено, когато никой не те гони, си заминаваш безпрепятствено. Но да се върна на мисълта си. Редовите килъри, след като си свършат работата, първото нещо е да се освободят от оръжието. В случая не беше така.

Не намерихме нито гилзата, нито пушката.

Всичко това говори, че този човек си обича оръжието и това не е случайно. Обикновено на килърите им дават оръжието и те го хвърлят някъде. А в случая с Илия Павлов за мен е ясно, че този човек много дълго време е боравил с тази пушка, пристрастил се е и не е искал да се раздели с нея. И още нещо: когато Илия излиза, охранителните камери изгасват!

- А ако работеха, какво бихте разбрали?

- Много неща. Практически всичко. Поведението на всеки, кой къде е бил, каква е разстановката, от камерата по един поглед можеш да разбереш, че някой чака нещо да се случи и пр. и пр., много работи могат да ти дадат записи отблизо, но... Впрочем, вероятно и да бяхме попаднали на вярна следа, какво от това?! Знаем със сигурност кои са убийците на Фатик например, но не можем да го докажем. Един върховен съдия веднъж ми каза: "Може и аз да знам, че еди кой си е убиец, може целият град да го знае и да приказва, но ти ми дай папката с доказателствата. Аз по слухове не мога да осъдя никого."

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

http://blitz.bg