* Едно невероятно противоречие между надежди, обещания и действителност е България
* Границите са вътре в нас
* Мечтая да не загубвам своя хъс за работа

- Кой е Георги Петров?
- Георги Петров е добруджанец по рождение, софиянец по местоживеене от 12 години, българин по народност и по дух, но с тревожен дух заради хаоса, деформацията  на българското, заради недостижимостта и необозримостта на европейското желано равнение. Едно невероятно противоречие между надежди, обещания и действителност е България, няма я промяната, няма го вдъхновяващото, притегателното в нея освен нейната уникална природа.
- Казвате, че за Вас живописта е "любов, усещане, хъс, сърцебиене...". Защо точно тя Ви носи тази емоция?
- Защо ли? Навярно е съдбовно. Интуитивно намерено, а след това осъзнато, предчувствано, търсено и осмислящо.С годините все по-неотказно като усещане, като потребност дори, която ми липсва в дните без рисуване, които си позволявам от време навреме.
- Ваши картини са притежание на частни колекционери у нас и в чужбина - Япония, САЩ, Англия, Канада, Испания, Италия, Полша и Унгария. Какво е усещането за един творец късче от сърцето му да е по света? Защото вярвам, че всяка една картина е създадена преди всичко със сърцето.
- Разбира се, че всяка картина е рожба на сърцето. Но много силно е усещането, че част от теб е някъде там, където си приет, харесан, където си част от друг живот. Аз мисля, че картината в дома не е вещ, тя е живот, детайл, който придава нов вкус на въздуха дори. Различно усещане за живота в, да речем, 30 квадратни метра, в които човек е сам със себе си или с другите, които го допълват, с които диша по-различно, по-свободно, по-цветно дори. Просто защото и твоята картина е цвят, тон, кислород...приятно е усещането, без да е суета някаква...
- Вярно ли е, че за изкуството граници не може да има?
- Границите са вътре в нас. Ако ги поставяме отвъд хоризонта, всичко е ОК. Но ако границата е Добрич или София, или Париж - някак предварително обричаме потенциала си. Себепостигането е убийствено за твореца. Може да е максимализъм някакъв, но развитие е необходимо, граници не са нужни .Всяка бъдеща /ненарисувана / картина е най-добрата, освен че е най-новата.
- Какъв е стимулът за един млад човек да се занимава с изкуство? Тоест, ако мога така да се изразя, това да бъде неговата професия. Знаем, че за хората на изкуството действителността у нас е доста трудна.
- Стимулът не е един, повече са. Преди всичко - трезвата самооценка, усещането, че можеш. След това - съзнанието, че моженето не е константа, застраховане няма за него. Има необходимост от труд. Трето - когато по една или друга причина се окаже, че това себеусещане не е мираж, не е илюзия, а реалност, понякога само мечтана, тогава е върхът. Страхотно е да знаеш, че търсят твоя картина, че очакват новите ти картини, че имаш толкова ценители,за които не си и подозирал /особено в по-ранния етап/.
- Доколко, според Вас, е вярно, че на творците днес им се налага в известна степен да бъдат и бизнесмени? Защо се получава така?
-  Бизнесът с изкуство е бизнес като всеки друг... И тъй като в България все още няма много професионални арт мениджъри в сферата на изобразителното изкуство, на художника понякога се налага да се представя и сам, всеки по своему и със собствен стил. Някои създават определена легенда за себе си, което използват като своебразен PR, други живеят в изолация извън суетата на големия град, трети създават своето изкуство, без изобщо останалите да разбират това... Всеки сам си избира пътя.
- Бихте ли споделил по-подробно за поредната изложба, която Ви предстои в Добрич.
- Идеята за нея възникна колкото спонтанно, толкова и дълбоко осъзнато.Напоследък животът, медиите ни провокират към отрезвяване, осъзнаване кои сме, как живеем, как живеят другите до нас и най-вече онези, по-различните, които могат да носят твоя дух, твоите пориви, но нещо  тревожно им пречи, гради горчива бариера между желания и възможност. И, ако в такъв миг на просветление, те докосне усещането, че можеш да направиш нещо мъничко, което би направило деня на този човек по-светъл, по-надежден... Надежден не с двайсетте или двеста и двайсетте лева, които ще бъдат за него, а с порасналата вяра, че някой друг освен мама и татко мислят за него, че някой друг е протегнал ръка, е обърнал очи и душа към него. Тогава, като че ли, преживяваш някакъв катарзис, който те извисява в собствените очи преди всичко. Прави те по-добър и по-свободен. Диша се различно, когато разбереш,че си помогнал. Тъй както се диша различно, когато ти е помогнал някой. Последното съм преживял с висотата на неизразимост, помагали са ми много хора. Та, замисляйки се към кого в родния си град бих могъл да направя жест на благотворителност, стигнах  до идеята за тази изложба. Организираме я под патронажа на община Добрич, със съдействието на Сдружение "Свети Мина", Ротари клуб, Лайънс клуб, дамски клуб "Майчина грижа", с любезната помощ на хотел "Добруджа", където е моята авторска галерия, и с помощта на рекламна агенция Фолиарт. На всички тях благодаря и пожелавам красиви провокации с моите платна,които ще бъдат изложени на 7 декември  от 18 ч. в хотел "Добруджа"-приземен етаж, в пиано бара, където е галерията. Изложбата се организира в помощ на децата със специални нужди, чиито родители са обединени в сдружение "Свети Мина". Разговаряхме с председателката на сдружението Красимира Обретенова, която прие идеята с трогателен възторг, който сам по себе си ме стопли и амбицира още повече да зарадвам тези родители .
- Какви бяха изявите Ви през 2009 година, на която вече сме в края?
- През настоящата година  осъществих няколко изложби - "Петият сезон" в "Къщата на Jessica" - София, по покана на собствениците на фирма "Jessica" Илияна и Марин Докови, съвместно с рекламна агенция Колорити,  изложба в Българския културен институт в Братислава и изложбата "Приказки от безкрая" в столичната галерия ЛИК - съвместна експозиция с пастелистката Александрина Караджова. На 2 декември открих и постоянна експозиция в салона на книжарница " Хеликон " в София .
През 2010 година ми предстои и самостоятелна изложба в Съединените щати, както и в Будапеща, през пролетта. А така също в Художествената галерия в Добрич - 15 години по-късно.../Първата ми изложба там е през април 1995 г./
- Мислил ли сте за реализация в чужбина?
- Моята професия е такава, че ми позволява да съчетавам реализацията си извън пределите на България с опознаване на страните, в които пътувам.
- За какво мечтае Георги Петров?
- Мечтая да не загубвам своя хъс за работа, да надскачам себе си във всяко ново платно, да посетя Лисабон, Ню Йорк, Амстердам, да направя изложба в САЩ. Мечтая да намеря голямата си любов, да се развива все повече моят роден град, да ме посреща все по-различен, усмихнат и оживен. Майка ми да не тъгува толкова много по мен и брат ми, да бъда здрав и неуморим  и да се завръщам в България, където и да ме отвява вятърът на нетърпението. Да опознавам, да узнавам, да обичам още и още...

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА