В Европа на регионите - румънците имат ред и средна класа, охранителите гледат като монаси. В местни магазини продават директно в левове, а България е най-евтина за ски

Спомените ми от Констанца са отпреди 30 г. Тогава в Добрич станахме областни шампиони  по лека атлетика и ни наградиха с екскурзия – един ден до Констанца. В румънския град си купихме китайски памучни тениски и потници, разни тарелки, бонбони, чаши и кафе. Търсихме месомелачки и затварачки за буркани за роднините из централна България. По ескаваторите на универмага “Томис” оглеждахме за по-хубави румънски ученички. После видяхме и статуята на Овидий.

През последните 2 десетилетия милиони българи пътувахме много - предимно в Западна Европа. Обиколихме Америка, Аляска и Канада. Почивахме си и се дивяхме на Близкия и на Далечния Изток. Ходихме и по сафарита из Африка. А какво са правили и правят комшиите през това време? Затова бе интересно човек да види Констанца 30 години по-късно. Пак за няколко часа. Покрай нещо много знаково и значимо – откриването на съвместния между Добрич и Констанца бизнес център “Евро-Добруджа” в Констанца.

От границата до Констанца

Пътят от ГКПП-Йовково към Констанца е хубав. Движение почти няма, ако изключим няколко зърновоза с жито за Румъния. Земята оттатък границата е обработвана, макар и не така интензивно както от нашите арендатори. В селцата къщите рядко са големи, но са спретнати и поддържани. На места впечатляват изцяло ламаринени покриви. Изоставени и порутени жилища почти няма. Изглежда на са разрушавали и тотално някогашните си ТКЗС-та. И повече хора са си останали по родния край. В градчетата край жилищните блокчета си простират прането. Как така никой не си харесва одеалото на комшийката или дънките на сина й и да си ги приватизира? Голямо изкушение ще да е за минувачите да не си приберат някоя хавлия или покривка. Ей тъй – за поддържане на фацата на обувките или за чистене на багажника на колата.

В Констанца се влиза спокойно. Задръствания на автомобили няма. Встрани остава пристанището с гора от кранове. Портът изглежда огромен като пространство за всякакви кораби с всякаква стока. Бизнесът тук е мащабен, много дори. Пристанището е четвърто по големина в Европа. По някои показатели е второ след Ротердам. На сайта на пристанището може да намерите всички интересуващи ви тарифи за обслужване. Цените са посочени в хилядни /!/ от еврото за тон и чак още в Шанхай ще знаете какво ще ви струва всичко на място в Констанца.

Прозрачност и бизнес водят до успехи

Атмосферата в града е ведра, просторна. Шосетата са здрави, чисти, широки.  На пешеходните пътеки всички шофьори спират пред минувачите както в /почти/ целия Европейски съюз. А бе, тия хора не бързат ли, нямат ли спешна работа, за да профучат през “зебрите” на сантиметри от някой ошашавен пенсионер... Кога сколасват да стигнат навреме, ако не са царе и на пешеходната пътека... Явно стигат.

Стигнала им е и гасената вар, за да варосат всички дървета в морската си градина. Естетически ли, здравословно ли, но са го направили. Направили са и големи детски и спортни площадки, безплатни и отворени ежедневно. Остарели изглеждат само хотелите из Мамая.

Навремето по крайбрежието на Констанца ухаеше усилено на мазут и други отходности. Днес водата покрай морската градина изглежда чиста. На места се вижда дъното. А наблизо сякаш са отходни канали. Пречистват ли, чистят ли, но това е. Не мирише. По-скоро ухае на чисто.

Наблизо е и църква. Изцяло от дърво. Високоговорители от покрива на черквата разнасят наблизо църковни песнопения. Наоколо има доста пейки. И оригинална дървена беседка. Циглите са също от дърво. Как не им е студено на някои по-топлокръвни граждани на Констанца, та да си вземат оттук нещо за разпалки! Я пейка, я гредичка, я суховати керемидки...

В църквата е пълно с икони. Пед олтара са извадили две. Едната е на св.Мина, когото православието почита предния ден. Другата икона е на светица, изписана отдолу на църковнославянски. В дървената църква горят свещи, запалени само от Божии и църковни  служители. Богомолците палят свещи в каменен свод извън църквата. За да не стане пожар. Спретнат младеж продава свещи, книжки и икони. Няма кичозни и бит-пазарни истории.

На кея наблизо момчета ритат топка. Сред колите има и с български номера. На метър-два от водата е спряла кола и с добричка регистрация. Младите гледат влюбено морето. После седалките на влюбените падат бавно и нежно назад...

Наблизо в румънски мерцедес двойка хапва пица. В румънско рено други ученици са се замечтали към хоризонта. И може би си спомнят какво са правили по българското Черноморие през лятото. Или мечтаят за следващото лято. След половин час други младежи правят същите упражнения.

Слънцето и морската шир изглежат еднакви навсякъде

Затоплената от лятото вода и есенните лъчи си казват думата. Малко учудващо е, че - въпреки хубавото време, из морската градина и по улиците не се шляят и радват на циганско лято повече хора. Що не теглят няколко тегела из тая чудесна зеленина и свеж въздух! Спят ли? Бачкат ли?

Близкият мол “Сити парк” грее от светлина и стоки вътре. Пазаруващи има достатъчно. Няма празно магазинно помещение. Цените са съпоставими с тези у нас. Качеството на стоките изглежда като в Европа на хиляди километри в западна посока. Има и артикули, които не се продават в български магазини. Продавачките са млади, вежливи, усмихнати – как да не си купиш нещо, пък и каквото и да е. Има и млади продавачи, които също не скучаят от липса на клиентки за спортни стоки, здравословни храни, козметика...

Из заведенията хапват и пийват доста хора. По пейките наоколо в мола пенсионери бистрят политиката необезпокоявано. Няма ли кой да ги накара да си поръчат и купят нещо? Къде са локалните охранители да ги помолят учтиво да не се заседяват толкова в тоя бляскав мол, щом не пазарят? Няма ли наоколо няколко “братовчедки” с малки деца - да ги поотарашат пътьом за разнообразие? Чудно, но няма. А хората тук с пара идват, а не само за разходки! И магазините вътре в мола са бол...

И в Констанца - магазини много. За разлика от мола, на места продават и директно в български лева. На витрината са поставили курс за “купува-продава” левове. Т.е. магазинчетата са си нещо като малки “чейндж бюра” за улеснение на пазаруващи българи и на румънци в България. Още нещо – магазинерите си събират левове и за директни разплащания при доставки от и в България.

Да не забравим и туристите. В града се набиват на очи туристически агенции. Ските в България излизат най-евтини за румънците – почват само от 21 евро на човек за нощувка. Като се позамисли човек какви са цените у нас за самите нас през зимата – що да не прескочи или да си направи директно резервации в Констанца за ски-почивка у нас. Може да излезе доста по-изгодно на места и моменти. Е и за това си струваше да влезем в Европейския съюз. Северните ни съседи изглеждат по-рационални и явно предпочитат хубавото качество и цени на каквото и да било у нас. И са прави.

По хубавите и чисти улици на Констанца има ред. Жилищата наоколо са добре поддържани. Не става въпрос за по-новите. И най-старите са санирани, може и скромно, но санирани. Олющени и падащи фасади не се виждат. Може и някъде да има, но поне в централната част липсват. Надвечер много жилища изглеждат празни. Децата учат, хората още работят по това време или се прибират от работа. Други вероятно работят на хиляди километри от домовете си. И затова е тъмно. А автобусите не са пълни с народ от всякаква възраст, пол, занятие, мирис...

По широките булеварди и крайбрежните улици човек се чувства сякаш в Испания или Италия. Не е само покрай латинската азбука и лъскави автомобили. Наоколо витае някакъв по-скоро средиземноморски отколкото черноморски дух. Напук на заведенията с турски специалитети и имена като “Истанбул” и “Балкан” до морето. Мащабите са други. И въздухът сякаш е друг.

Констанца, изглежда, е добре газифициран град. Тия хора не знаят ли какво са дърва и въглища? Нямат ли си горска и енергийна мафия? Не им ли стига нефтът, та се топлят и бачкат на газ? Не им ли е скъпо, а? Какво ще ядат превозвачите на кюмюр и децата им? А колегите им на дърва за огрев, товарачите и резачите на трупи, махащите с брадви за цепеници... Къде им е социалната политика за заетост на повече хора от повече слоеве - да се чуди човек... Нямат ли си една Масларова, да ги натовари с работа и да натири пенсионерите на море? За техен късмет - нямат.

Като споменем това екс-министерско нежно име, няма как да не направим и едно сравнение. Супермодерният съвместен българо-румънски бизнес-център “Евро-Добруджа” в Констанца, на площ 400 кв.метра, с мултифункционални зали и оборудване, струва на квадратен метър под 550 евро, т.е. по-малко отколкото ремонта на някой социален дом в Старозагорско или другаде, “извършен” от близки фирми...

И това донякъде като че ли обяснява широките и чисти булеварди, санирани жилища, заети млади и не дотам млади хора, бъбрещи из мола пенсионери, поостарелите хотели и недотам заети охранители... Има и друго – диктатурата в северната ни съседка като че ли беше побъркала и оголила народа там, но го и пообединила в недоимъка и ежедневието. Който е преминавал през страната преди 30 и по-малко години едва ли е забравил сърцераздирателните гледки на просещи, мръсни и полуголи деца. Оживяват и спомените, когато не парите, а цигарите “Кент” бяха всеобщо разплащателно средство в северната ни съседка. В Констанца днес не се виждат просещи хора. Не знам дали има и ровещи в кофите. Социалната разлика не е така драстична. Съществува като че ли работеща средна класа. Чуждестранните инвеститори и банки остават там напук на кризата и корупцията.

Градът има немалко църкви. Строят още и още по-големи храмове. Може би по-скоро защото вярват, а не понеже имат нужда от вяра. Днес Констанца едва ли има нещо общо с Констанца отпреди 30 години. Най-добре би ни казал паметникът на Овидий, ако можеше да говори. Той си е същия, на същото място в един обновен и динамичен европейски град. На чиито светофари виждате колко градуса е температурата навън.

Виното “Мурфатлар” е станало по-хубаво заради технологиите и повечето свободна инициатива в страната. И румънките са станали още по-хубави със запазения тен от курортите на юг от страната им. Охранителите с яки мускули пък гледат смирено като монаси, знаейки че “сигуритате” е най-вече за хората, а не за няколко добре облечени /и обречени/ подземни боса.

На излизане от Констанца минаваме край летището. Мощни прожектори осветяват пистата и самолет на стоянката. Въздушният трафик тепърва ще се увеличава, особено с летните чартъри. Но дори и сега може да летите на приемливи цени от Констанца през Букурещ по десетки дестинации.

След още половин час път и сме на Негру вода. Оттук към Констанца води железопътна линия. Направена е през 1860 г. За основа са натрошени колони и камъни от тракийско, римско, византийско и българско време. Градът пада под турска власт преди 6 столетия. Под железницата към Констанца, в чакъла лежи част от миналото на империи и царства. Български познавач на региона в румънска страна ни спира пред магазин и ни препоръчва да купим прясна бита сметана. Вземаме румънско вино, малай, горчица, хляб... Една трета от стоките в доста румънски магазини са български. Пазарът в северната ни съседка е голям и обещаващ.

На откриването на българо-румънския бизнес-център дойдоха депутати, бизнесмени, дипломати от чужди консулства в Констанца. Има и китайци. И те се интересуват - аджеба каква Европа на регионите изграждаме тук.

Вечерта се прибираме у нас, в Добрич. Каквото и да е – наше е. Хубаво ни е, а ни се иска да е много по-уютно, чисто, просторно, подредено, свежо и красиво. Знаем, че е било възможно да го постигнем – да ни бъде по-добре, по-чисто, уредено, богато и по-европейско. На другата сутрин пием кафе с румънска сметана. Кафето е холандско, сметаната – румънска, водата – българска. Хубаво е и без захар.

И се сещам за срещата в Маастрихт през декември 1991 г. Тогава договарящите се страни от Европейската общност /така се наричаше ЕС тогава/ спряха часовниците на 12 без пет, за да се споразумеят и подпишат договор, позволяващ и на други страни като България и Румъния да станат членки на ЕО. Холандската кралица и тогавашният премиер Рууд Люберс като домакини намериха компромис между договарящите се тогава за разширение еврочленки.

Бяхме над 2800 журналисти от цял свят. Имаше и една румънка. Прогнозирахме за колко години ще влезем в Европейската общност. Искаше ни се за 7-8 години. Румънската колежка клатеше недоверчиво глава. Излезе права. Много дълго сме живели разделени от Европа, съседите и себе си. Днес живеем в обединена Европа. Утре ще живеем в Европа на регионите. И с общи усилия ще сътворим европейски Добруджа, България, Румъния за бъдещите поколения. В която те да живеят, работят и творят по-успешно, радостно и уютно. Като онази двойка в колата с добричка регистрация, на брега в морската градина, в купето с паднали /като бариерите и границите/ седалки.