Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие промени в Закона за електронните съобщения, които позволяват достъп чрез интерфейс на МВР до трафичните данни от интернет и мобилните оператори. Това съобщи председателят на комисията Анастас Анастасов, предаде БТА.

Прието е данните да се използват за престъпления, наказвани с лишаване от свобода над две години, както и за издирване на хора и за разкриване на компютърни престъпления.

Според Анастасов, законопроектът отговаря на европейските изисквания. Той посочи, че ще има среща на комисията и вносителите от МВР с представители на неправителствени организации.

Членът на комисията Йордан Бакалов от Синята коалиция заяви, че по никакъв начин управляващите не са го убедили да подкрепи законопроекта. По думите му, в проекта липсват контролът и доверието.

Знаете как се използват политически специални разузнавателни средства и разпечатки, допълни Бакалов. Според него никъде в държавите в Европейския съюз не се ползва интерфейс за достъп до тези данни. Имаше държави, където бе въведен този модел, но по-късно той бе отхвърлен като противоконституционен от съответните конституционни съдилища, допълни Бакалов. dir.bg

Тоталният електронен контрол от МВР беше одобрен от вътрешната комисия

Законопроектът на МВР за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който предвижда въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и интернет от МВР, беше приет на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

"Защитихме законопроекта, както беше направено на обществената дискусия в МВР", посочи зам.-министър Веселин Вучков, който представи проекта на закритото заседание на комисията.

Председателят й Анастас Анастасов заяви пред журналисти, че по време на заседанието са обсъждани някои въпроси по реда на взимането на информацията от МВР чрез мобилните оператори и интернет доставчиците, но не разкри подробности. Той обясни, че вносителите в лицето на представителите на МВР са отговорили изчерпателно на депутатските питания.

"Идната седмица комисията ще проведе среща с неправителствените организации заедно с представители на вносителите и ще обсъдим въпросите, които те поставят", допълни Анастасов. По думите му идеята е там, където има сериозни предложения и допълнени, те да бъдат включени в законопроекта.

Председателят на вътрешната комисия посочи, че представителите на БСП са се въздържали при гласуването, а тези на ДПС са отсъствали от заседанието.

Атанас Мерджанов, член на комисията от БСП, заяви пред "Дневник", че е гласувал "въздържал се", защото част от предложенията в законопроекта са предлани по време на управлението на правителството на Сергей Станишев и от тази гледна точна желае да е сравнително последователен.

"Това е моята лична позиция. Въпросът как парламентарната ни група ще гласува в зала предстои да бъде обсъден допълнително", коментира Мерджанов.

Десислав Чуколов, член на вътрешната комисия от партия "Атака", обясни пред "Дневник", че не е присъствал на днешното заседание, тъй като е в чужбина. Той се въздържа от коментар на законопроекта, защото желае да се запознае подробно с него.

На този етап не е ясно дали "Атака" ще подкрепи в пленарна зала или ще е против предложенията на ГЕРБ за максимално широк контрол върху електронните съобщения.

"В тази сфера има две ключови думи - контрол и доверие. И двете в случая липсват, затова ще гласувам против законопроекта", мотивира се депутатът от "Синята коалиция" Йордан Бакалов.

Той каза пред журналисти, че по време на заседанието по този важен законопроект, което продължи кратко - 40 минути, не е била дадена възможност да се проведе задълбочена дискусия.

"Изумен съм, че представителите на ГЕРБ днес гласуват за много по-големи и безконтроли правомощия на МВР, отколкото предложенията на предишния министър Михаил Миков отпреди четири месеца, срещу които те бяха против", каза Бакалов.

За разлика от тях той остава на същата критична позиция, защото според него въвеждането на интерфейс (постоянен достъп на МВР до базата данни на мобилните оператори и сървърите на интернет доставчиците) не подложи на съдебен контрол в предлагания законопроект.

Липсата на независим държавен орган, който да упражнява контрол върху използването на данните от МВР и специалните служби, както и създаването на регистри, които не са публични, са другите критични моменти, отличени от депутата.

Той посочи, че в някои европейски страни въвеждането на интерфейс е било отменена след обявяването му за противоконституционно.

Във Франция, която е с население близо 60 млн. души, годишно разрешенията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) са около 5 хил., а правените телефонни разпечатки - 40 хил.

В България при население 7.6 млн. СРС-тата годишно са над 10 хил., а разпечатките - над 350 хил., по данни на бившия министър Михаил Миков, представени във вътрешната комисия.  http://www.dnevnik.bg