Това казва младата Мария, която - заедно с двете си деца, също е намерила своя дом засега в Духовния център към храм "Света Троица"

Историята на младата жена е прозаична. Някой ще каже:  какво пък толкова, такива работи стават във всички семейства. Но всеки тайно се надява в себе си, нейната съдба да не споходи него самия.
Мария /изменили сме умишлено името на жената/ живее на семейни начала повече от 14 години с мъж, от когото има две деца и той ги е припознал. Като във всеки дом, и в техния има и радост, и щастие, и по някоя остра дума от време на време. Децата растат, обгрижвани от любящата си майка. Щастието обаче се разпада като счупено стъкло, когато мъжът намира друга жена - далеч по-млада. Заслепен от любовта напуска квартирата, в която живеят с Мария и децата им и ги изгонва на улицата с шумен скандал, придружен и с употреба на насилие, което коства счупен зъб и нос на майката и много сълзи и страх в очите на децата.
Останала сама със сина си и дъщеря си, младата майка не се предава. Започва своя борба за живот и оцеляване. Ръка в трудния момент й подава приятелка, която приютява тримата временно. Мария не спира да търси работа, но фактът, че е от ромски произход и то с основно образование, хлопва вратите пред нея. "Толкова много изстрадах досега. Още като дете, дядо, който ме отгледа ме биеше с бастуна и не ме пускаше да играя навън. Докато връстниците ми лудуваха на улицата, аз трябваше да се уча да чета Корана. Той не ме пусна да уча след 8 клас, защото съм момиче и какво ще правя в града сама. Бдеше над мен непрестанно и не ме пусна и когато от Джамията искаха мен и едно момче - да ни изпратят в София, да завършим арабска филология на разноски на мюсюлманското настоятелство. Това беше първият пропуснат шанс в живота ми - още бях дете" - разказва през сълзи Мария. Въпреки това, тя не съжалява, защото животът после й дава двете й прекрасни деца, за които тя е готова на всичко.

[image2_left] От приятелка, с която са били близки, докато Мария е имала собствен бизнес, научава, че в храм "Света Троица" на обяд дават топла храна и идва да пита дали може децата да обядват. Така се среща с иконом Стоян Иванов. "Това е човек с изключително добра и широка душа и не знам как ще му се отблагодаря. Като разбра, че съм сама с двете деца, ме приюти в Дневния център. На децата дори съм казала - деца, спим в божи храм. Той ми помогна да си намеря работа и вече работя, макар и на половин ден" - споделя още Мария. Нейното нещастие не е "счупило" доброто у нея, защото младата жена казва: "Боли ме за хората, които са принудени да живеят в църквата. Защо син бие и гони майка си? Къде е доброто? Та нали това е майка!... Как може да изхвърлиш родителите си...".
Срещнала доброто, младата жена, която е възпитана и пораснала в духа на мюсюлманската религия, иска да смени вярата си и да се кръсти. "Чакам си кръстницата и когато тя дойде, в един ден ще се кръстим аз и децата. Надявам се това да се случи сега - около Коледните празници" - казва Мария. И тя, като всички хора по земята, се надява на чудо в Коледната нощ и през сълзи си пожелава: "Искам си семейството, което няма да имам вече. Искам дом за децата си и хубава работа за мен, за да мога да ги пораста". Братчето и сестричето пък искат чудото да се случи и никога повече да не виждат мама да плаче. Пораснали без време, двете деца искат да имат свой дом, в който да се прибират след училище и там да ги посреща усмихната мама.