изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-10-31 @ 14:33 EET
ИСТОРИЯТА НА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА ОТ ДРЕВНОСТТА    
Коледа Името Коледа идва от древните римски празници, наречени Календи. Така се казвал първият ден на всеки месец. Особено тържествено се чествали януарските календи, но не защото били началото на Нова година, а защото тогава се избирали новите консули. Древните гърци, а оттам и славяните, заели думата, за да обозначат празника на зимното слънцестоене, когато денят отново започва да расте. Това е слънчевото възраждане, началото на пролетния цикъл. Календните празници продължавали дванадесет дни и всеки от тях носел предсказание за времето през дванадесетте месеца на новата година. Преди 1600 години християнската църква въвела празника Рождество Христово и го свързала с езическите чествания на Слънцето.

Коледа - и по езическа, и по християнска традиция, е дълъг и весел празник. На коледните дни трябва да се срещнем с всички любими хора, да им пожелаем здраве, късмет и благополучие, да им поднесем хубави подаръци и... много да ядем. Защото, ако коледната ни трапеза е богата, богата ще бъде и годината.
На Коледа на масата ни по традиция трябва да има пита с паричка, баница с късмети, печена кокошка, свинско със зеле, зелеви сармички, печена тиква с мед, меденки, много плодове и -  разбира се, българска ракийка и хубаво червено вино.
Коледните празници обединяват хората от цял свят още в древността. Всяка страна има своя специфична традиция, наред с която в наши дни се утвърждават и все повече общи символи на празника.
На коледните празници роднини и приятели си разменят подаръци, така както мъдреците от Изтока - в знак на уважение и почит поднесли на новородения Исус скъпи дарове. Коледната звезда на елхата напомня Витлеемската звезда, изгряла в нощта на Рождество и известила за великото събитие. Светлините на коледното дръвче символизират благородната духовна светлина, която озарява Земята с раждането на Божия син. Коледният венец, с който се украсява вратата на дома, е символ на вярата. Той няма начало и край, така както Господ е вечен и е безкрайна добротата. Вечнозеленото коледно дърво - бор или ела, е символ на живота и безсмъртието. Традицията да се украсява елха възниква в Германия през XVI век и бързо завладява целия свят.
Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас.
В миналото жителите на Галия посрещали Нова година в края на октомври. Традиционно те украсявали домовете си с имел, за да изгонят призраците. Считали, че именно на Нова година духовете на умрелите се връщали на земята. Келтите наследили някои древноримски традиции, в това число и поднасянето на дарове за Нова година от поданиците. За Нова година обикновено се подарявали украшения и злато, а мъжете давали на жените си пари за карфици и други дамски дреболии. В древен Рим Нова година се празнувала в началото на март, докато Юлий Цезар не въвел нов календар (т.нар. Юлиянски календар). От тогава за първи ден на новата година се счита първи януари. Месец Януари е наименован в чест на римски бог - двуликия Янус. Едното лице на Янус е обърнато назад към отминалата година, а другото - напред, към Новата година. През новогодишните празници римляните украсявали домовете си и си разменяли подаръци и монети с образа на двуликия Янус. Празниците продължавали няколко дни, през които стопаните и робите заедно се хранели, пиели и веселили. Римляните поднасяли подаръци и на императора. В началото това било доброволно начинание, но впоследствие се превърнало в задължение. Императорите изисквали богати подаръци за Нова година.  В древен Египет Нова година се празнувала по средата на есента, когато река Нил прелива. Това се свързвало с плодородието на земята. Едва след като Нил прелеел, безжизнената пустиня се превръщала в цветуща градина. На връх Нова година египтяните поставяли статуи на боговете си в лодка и я пускали по течението. Лодката плувала по реката цял месец, съпровождана от песните, танците и веселбата на жителите. След това боговете били прибирани обратно в храмовете. Еврейската Нова година - Рош Ашана се чества през септември или октомври, защото това е времето, когато се събират плодовете от човешкия труд. Шофарът -  овнешки рог, призовава хората да преценят делата, които са извършили през изминалата година, и да пристъпят в новата. Според Библията, шофарът е затръбил за първи път, когато Господ е призовал Мойсей на Синайската планина, за да му даде десетте Божии заповеди. Десетте дни от Рош Ашана до празника на покаянието Йом Кипур са много важни, защото тогава Бог решава кой ще бъде опростен в Книгата на живота. В древен Вавилон Нова година се посрещала през пролетта. За празниците царят напускал града. В негово отсъствие народът гуляел и се веселил. След няколко дни царят и свитата му тържествено се завръщали в града, а жителите се захващали за работата си.
НДТ/ По материали от Интернет
 


Сходни връзки

ИСТОРИЯТА НА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА ОТ ДРЕВНОСТТА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди