Феноменът се казва чалга - нов вид музика с отчетлив ритъм, ориенталски хармонии и фриволни текстове, които излъчват послания, намиращи резонанс и на политическо равнище. В света на чалгата жените са сладки и секси, мъжете карат бързи коли и правят лесни пари, без непременно да е сигурно, че всичко е законно, коментира изданието, цитирано от БГНС.

В България чалгата се е превърнала в ключов феномен на посткомунистическата трансформация - убеден е професор Клаус Рот, етнолог и антрополог от Мюнхен. Чалгата изпълва делничната култура. В ролята на един вид герой на неясното настояще се оказва неопатриархалният мачо, който е як и атлетичен, и при определени обстоятелства - леко мафиотски тип. Много от представителите на този нов елит произлизат от старата комунистическа партия, други пък са дошли от селата.

В София има чалга-клубове, в които с удоволствие се отбиват и политици. Т.е. - чалгата влияе и на политиката, посочва професор Рот.

Дали в държави като България, Румъния, Сърбия, Албания или Гърция изобщо съществува политическа култура? И ако да, по какво се различава от обноските на елита другаде?
Специална балканска култура няма, твърди пък лайпцигският историк Волфганг Шьопкен. Прояви, сходни на тези, които се наблюдават в биотопа Югоизточна Европа, могат да се открият и в Италия, Испания, Португалия или Венецуела. Което се отнася наред с ширещия се популизъм и клиентелизма, които могат да поразят едно общество много по-ефективно от корупцията. Във всеки случай става дума за комбинация между персонализираните социални връзки и принципното недоверие спрямо политическата система. А очакванията за изцеление се отправят към някой самозван месия от типа на Берлускони или Уго Чавес.

Особено устойчив в югоизточноевропейските страни е скептицизмът към държавата, която повечето граждани възприемат единствено като жертва на политиците и партиите. Софийският политолог професор Пламен Георгиев гледа на този вид отношение като на израз на "инстинктивната демокрация".

Хората имат чувство за справедливост, смята той и обобщава: "Повечето балкански страни са със статута на псевдодемокрации."
Цели две десетилетия след промените народите от Средна и Източна Европа ни най-малко не са се доближили до пълната демократична зрялост на западните институции. "Политическата култура не се променя за една нощ", казва Георгиев.

Липсва средната класа, липсва отговорният граждански елит, вместо това цари неопатриархален клиентелистки режим, е мнението на друг експерт по темата - саксонският социолог Антон Щерблинг.

dir.bg