Да, трудно му беше в последните месеци да отиде до фабриката, но ако някой се съмнява в това, кой правеше нещата в Рефан, значи просто не е от хората, които познаваха Стефан Попов.

Знам, че моят приятел е от хората, които са убедени, че със земния път нещата не свършват. Ако е така, а той беше убеден в това, значи там, накъдето е тръгнал, много им трябва някой с много кураж и някой с невероятно чувство за естетика. Прочее, нека ангелите се стягат за работа. Духът на Стефан Попов е заразителен. И ако някой от небесните все пак нещо го домързява – нека да си ни го върне. Тук винаги имаме нужда от него.

ПП. Ден, преди да потегли, Стефан Попов остави подарък. На Стефанов ден още една мраморна чешма в Родопите даде вода и прохлада на жадните. Моят приятел ни показа дори как достойно се отива от този свят: стисна зъби и държа капчицата живот,  докато водата от Стефановата чешма потече. Свърши си работата и тръгна.

 Михаил Ванчев, журналист