изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 16:53 EET
Анна Заркова: Румен Петков "осветли" Алексей Петров на пияна глава    
Интервюта Двама известни политици са ме заплашвали с убийство, признава известната крими репортерка.

Топжурналистката Анна Заркова е родена в София на 1 ноември. Завършила е българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Омъжена е за лекар – д-р Костадин Зарков, който след дипломирането си е разпределен в Берковица.

Първите си стъпки в журналистическия бранш Ани прави случайно. Отначало търси работа по специалността си в гимназията на градчето, но й казали, че няма места за учители по български език и литература. Тогава решава да отиде в местния вестник “Ком”, където имали нужда от репортери.

След като семейството се премества в столицата, Заркова започва работа във в.”Транспортен глас”, после – в органа на МВР “Народен страж”, преименуван след 10 ноември на “166”. Съдбата обаче я свързва за дълго с националния ежедневник ”Труд”, където от години завежда криминалния отдел.
........................
- Каква бяхте като дете?

- Бях дете, което не ходи на детска градина, а го отглежда баба му. Родителите ми бяха заети хора. Баща ми - Леонид Кацамунски, беше директор на Националната следствена служба, а мама - зъболекар. Само веднъж опитаха да ме заведат на детска градина. Но беше катастрофално. Зловещият мирис на пържена филия, която една учителка ме кара да сдъвча, всъщност е първият ми детски спомен. Много плаках. Повече така и не ме заведоха.

- Вашият пастрок Леонид Кацамунски, който е бивш шеф на Националната следствена служба...
- Това е баща ми.

- Вторият ви баща.

- Да. Вие го наречете втори баща. Аз не познавам първия! Така че Леонид Кацамунски е баща ми. Майка ми се е разделила с биологичния ми баща, когато съм била много малка. Зная, че е бил писател. Но аз просто не го познавам. Моят баща е Леонид Кацамунски. Той беше шеф на следствието по времето на Живков.

- Баща ви ли ви повлия да изградите този афинитет към криминалната тематика?
- Не. Той по-скоро се опитва да ми влияе в обратна посока. Непрекъснато ми повтаря: „Пиши за култура, пиши за поезия, за литература. Това е бъдещето на журналистиката. Хората ще четат за хубави неща, а не за лоши! Ако искаш да бъдеш журналист с дълъг стаж, пиши за светлите, а не за тъмните страни на живота”.

- Има ли у нас истинска разследваща журналистика?
- Разследващи журналисти има в почти всички големи медии. Друг е въпросът, че големите сензации и най-скандалните материали не са попадение на самите журналисти, а са им подхвърляни от заинтересовани политико-икономически кръгове. Това обаче не е разследваща журналистика.

- Как се промени престъпността през последните години?

- Уличните убийства, при които се търкаляха глави на босове, отстъпиха на икономическите. Момчетата с бухалките се оттеглиха. И дадоха път на онези с белите якички, които се оказаха по-страшни.

- А отвличанията?
- Най-модерният вид престъпност в момента. Но се практикува от ниската категория бандити - сиви, отчаяни хора, водени от желание за бърза печалба. Но аз съм твърдо убедена, че

в техните редици има също бивши и действащи полицаи.

- Защо е този бум на отвличанията?
- Защото е лесно и доходоносно престъпление. В България е пълно с диви местности, изоставени села, вилни селища, кошари... Ако аз съм един средностатистически полицай и живея в София, за мен ще е лесно като детска игра да организирам отвличането на който и да е. Проследявам роднината на някой богаташ. После, предрешени като полицаи, с моята банда спираме човека за проверка. Натискаме го на дъното на микробуса, затъкваме му устата с парцали и тиксо, торба на главата… И го караме в някоя затънтена кошара в Искърското дефиле. После се прибирам у дома в София и сядам да вечерям с жена си и децата си. Които знаят, че съм полицай и взимам 400 лв. заплата. А след известно време ще обявя на съпругата си, че съм направил някаква бизнес сделка, от която са ми парите.

- Има ли характерни черти българската престъпност?
- Българския бандит е особена порода. Той има усещането за ненаказуемост. У нас престъпниците знаят, че дори да ги хванат, делото им ще се проточи с години. През което време могат да си купят съдия и прокурор, или да се споразумеят според новия Наказателен кодекс. И да лежат възможно най-малко.

- Кой от сочените за бандити, които сте интервюирала, ви впечатли най-много?

- Златомир Иванов-Баретата е човек, който разсъждава логично, интелигентен е. И за мен е обяснимо, че той е лидер в своята област. Взимала съм и две интервюта от Малкия Маргин, докато беше в ареста. Впечатли ме, че тия хора пазят самообладание в тежките условия на килията. Пазят бързия си ум и действат достатъчно адекватно, когато са самотни и низвергнати от обществото.

Тогава изведнъж приятелите и мадамите ги напускат. И те остават сами със себе си. Но не се променят много в сравнение с онова, което са били по-рано. Представете си някоя от останалите публични личности, които ние наричаме не мутри, а политици. Но които крадат не по-малко. Поставете някоя от тях извън обкръжението на нейните пиари. Знам такива, които биха изглеждали много по-жалки. Смятам, че силовите бандити имат качества, които заслужават повече уважение от личните качества на техните покровители високо във властта.

- Вие взехте първото и единствено интервю от основателя на ВИС Васил Илиев. Как стана?
- Стана случайно. Мой познат живееше в съседен блок на този, в който Васил Илиев имаше офис. При едно гостуване забелязах, че в съседния блок има много особено движение на коли. Поразпитах и се оказа, че това е офисът на митичния Васил Илиев. А тогава покрай него витаеха страшни истории –

за рязане на уши, на пръсти...

Чак след два месеца се престраших да звънна на вратата на офиса му. Отвори ми някаква засукана секретарка. Казах, че идвам да взема интервю от Васил Илиев. При което тя ми хлопна вратата. Висях на стълбите половин час. И тъкмо мислех да си вървя, когато вратата неочаквано се отвори.

Момичето се показа: „Елате утре в 7 часа”. На това интервю подходих малко наивно. Още с влизането казах на Васил Илиев: „Аз зная, че вие сте бандит, но въпреки това искам да ви питам нещо”. При което в цялото интервю той се счете длъжен да ми обясни как всъщност въобще не е бандит.

- Нееднократно сте взимала интервюта и от неговия брат - шефа на ВИС-2 Георги Илиев. Можете ли да направите сравнение между двамата?
- Много различни бяха двамата. Големият брат - Васил, беше наглед сухар. Пронизваше те с един такъв поглед... Въпреки че аз задавах въпросите, имах усещането, че той научава повече за мен, отколкото аз за него. Това обаче не го правеше симпатичен. За разлика от брат му. Георги Илиев определено беше чаровник. Той те посреща с усмивка. Дава ти да разбереш, че си му симпатичен. Създава ти усещането, че в момента ти си най-важният човек за него.

- Кой е за вас Алексей Петров? В последно време образът му се митологизира. Говори се, че е кардиналът в сянка - човекът, който конспиративно дърпа конци… Доколко са мотивирани тези версии?
- Той от 14-годишен е ангажиран да служи на държавата. На тая възраст майка му го изпраща да учи в Милиционерското училище в Пазарджик. Винаги е бил служител на МВР - веднъж - явен, друг път - таен. Работил е в НСС под прикритие, а в цивилния живот е играл бизнесмен. Това е била неговата тайна.

И тази тайна беше разбулена по най-грозния начин от министър Румен Петков. Съдбата на Алексей показа, че у нас е неблагодарна работа да се служи неотстъпно на държавата.

- Нарочно или неволно вътрешният министър издаде агента си под прикритие?

- Аз смятам, че го е направил съзнателно. Чувала съм, че Петков издал името на Алексей посред нощ, в много пияно състояние. Но лично аз не съм го виждала никога толкова пиян, че да не знае какво прави. Смятам, че го е направил умишлено.

- Кой дава информация на Яне Янев?
- Ясно е, че Янев получава сигналите си от ДАНС. Грешката му е, че оповестяваше публични акции два-три дни, преди те да се случат. Съобщи по телевизията, че някой е извършил престъпление и два дни по-късно ДАНС атакува. Обяснението на Янев, че той току-що е внесъл сигнала в ДАНС, а службата набързо се е организирала, звучеше доста наивно.
Но разбирам стратегията на ДАНС да дава информация на Яне.

Службата е разработвала над 10 министри и дузина висши чиновници от Тройната коалиция

още докато Станишев беше на власт. Логично тези разработки на ДАНС трудно са стигали до върха на управленската пирамида. И подаването на информация към Яне Янев е бил начин агентите на ДАНС да популяризират сред обществото своята работа.

Ще илюстрирам: Когато Яне излезе и каже, че е подал сигнал за корупция в данъчната служба и че за тая корупция е отговорна лично Мария Мургина, ще бъде трудно на който и да е политик да спре разработката на ДАНС, която те предварително са направили за Мургина. Агентите на ДАНС са използвали безумната смелост на Янев да говори неща по телевизията, без да му пука, че може да бъде осъден за клевета. Така те са давали простор на своята работа.

- Смъртни заплахи по повод ваши интервюта и разследвания получавала ли сте?
- Често получавам заплахи по телефона. Но аз от личен опит съм се убедила, че тия, които действително правят зло, не се обаждат по телефона. И затова подобни разговори не помня.

- Известни хора заплашвали ли са ви?
- Да. Двама политици.

Едно интервю на Илиян АТАНАСОВ
http://blitz.bg/
 


Сходни връзки

Анна Заркова: Румен Петков "осветли" Алексей Петров на пияна глава | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди