На въпрос дали е отправил и някакво лично желание Борисов отговори: „Каквото за България, това и за мен. Когато тя е добре и аз съм добре”.

Министър-председателят Бойко Борисов посети Стената на плача в Стария град в Ерусалим

12 януари 2010 | 12:14 | Агенция "Фокус"

Ерусалим. Министър-председателят Бойко Борисов посети Стената на плача в Стария град в Ерусалим, предаде специалният пратеник на Агенция “Фокус” Денка Кацарска. Стената на плача се намира на Храмовия хълм, където бил издигнат Първият храм (Соломоновият), а след разрушаването му Втория храм. Стената на плача е запазена част от Втория храм в Ерусалим. Тя е дълга 48 метра и висока 18 метра. Долната й част е от времето на Ирод Велики, който реставрира, разширява и украсява Втория храм. След разрушаването на Втория храм от римляните през I в. сл. Хр. Стената на плача е единствената структура, останала от него - най-свещеното място за евреите. През периода 1948 - 1967 г. достъпът на евреи до Стената на плача е бил забранен , тъй като святото за юдаизма място влиза в пределите на йорданското кралство. След 1967 г. когато Израел завзема Източен Ерусалим, евреите отново започват да го посещават. Вярващи от цял свят прииждат всяка година в свещения град, за да изпълнят традиционния обичай. Според легендата - ако човек остави записка между камъните на стената, то неговото желание ще се сбъдне. Стената на плача граничи с третото най-свещено място за исляма - джамията "Ал Акса".   Бойко Борисов посети Църквата на Божи гроб в Стария град в Ерусалим 12 януари 2010 | 11:26 | Агенция "Фокус" Ерусалим. Министър-председателят Бойко Борисов посети в Стария град на Ерусалим Църквата на Божи гроб, предаде специалният пратеник на Агенция “Фокус” Денка Кацарска. В момента има хиляди поклонници от цял свят на Божи гроб. Храмът на гроб Господен е издигнат на мястото, на което според преданията е бил погребан и където възкръсва Исус Христос. Първата църква тук е построена през 335 г. Храмът е бил неколкократно разрушаван, възстановяван, опожаряван, преустройван. През 1808 г. е имало голям пожар след който, през 1810 г. храмът е бил построен в сегашния си вид. Храмът днес се споделя от шестте изповедания на християнската църква: католическа, източно-православна, арменска, коптска, сирийска и етиопска, като за всяко има своя част и часове за молитва. Правилата за съжителство са установени през 1852 г. при османското владичество. Невъзможно е и най-малкото отклонение от статуквото, от часовете за религиозните служби и за процесиите. Според легенда - ключовете на храма са поверени на мюсюлмански фамилии от главите на християнските деноминации в Ерусалим, за да се избегне спорът кой от тях да се разпорежда с тези ключове. Ключовете се пазят и се предават от поколение на поколение.