Премиера на моноспектакъла "Червената шапчица" ще се състои тази вечер от 18 ч. в камерната зала на кукления театър "Дора Габе". В него участва младата актриса Мирослава Демирева. Пред НДТ тя сподели как е попаднала в добричкия куклен театър, колко отговорно е да се играе пред детска публика и как актьорството е... краста

* Гледала съм всички постановки на школата за кукловоди, водена от Руска Цекова
* Моноспектакълът е голямо предизвикателство за един актьор
* Случвало се е да си забравя текста, но важното е публиката да не разбере

Мирослава Демирева е от Добрич. Тук е завършила Природо-математическата гимназия "Иван Вазов". Две години поред кандидатства в НАТФИЗ, след което записва специалността "Българска и английска филология" в Пловдивския университет. Междувременно там започва да играе в учебен театър, където изкарва 2-годишен курс. След като професор Атанас Атанасов съдейства за акредитирането на специалността "Актьорство за драматичен театър" Мирослава кандидатства в нея. Завършва при професор Елисавета Сотирова и асистент Тодор Димитров.
От октомври 2008 г. е актриса в кукления театър "Дора Габе" в Добрич. Участва в спектаклите "Грозното патенце", "Всички можем, стига да искаме", "Слънчев лъч", две коледни представления - "Тримата снежковци" и "Коледата и за всички". А така също играе в спектакъла на драматичния театър "Приключения опасни с герои сладкогласни" по Недялко Йорданов.

- Как попаднахте в добричкия куклен театър?
- Първоначално аз си търсех работа в драматичен театър, все пък това съм завършила. Имах обещание от един наш голям театър, но мина една година и така и не се получи. Тогава разбрах, че в ДКТ "Дора Габе" в Добрич търсят актриси и реших да пробвам. В началото малко ме беше страх, защото дотогава не се бях занимавала с куклен театър. Но се радвам много, че колективът ме прие.
- Какви са Вашите детски спомени от кукления театър?
- Всъщност моите спомени са свързани главно със сестра ми, която участваше в школата за кукловоди, водена от Руска Цекова. Гледала съм всички техни постановки. Беше ми много интересно, дори се записах и аз да играя. Впоследствие обаче предпочетох игрите пред блока, отколкото да ходя на репетиции.
- И все пак - откъде тръгна интересът Ви към театъра?
- Още от малка ме влечеше изкуството. Първо започнах с музика и пеене, посещавах различни школи в Добрич. В 9 клас реших, че искам да се занимавам с кино или театър. Записах се в школата към Центъра за работа с деца, ръководена от Светла Александрова. Впоследствие се преместих в драматичния театър, където с нас работеше Пламен Маринов.
- Казват, че да се играе пред деца е много голяма отговорност...
- Да, така е. Децата никога не лъжат. Ако това, което виждат на сцената не им харесва, си казват. Веднага им проличава. Те са най-искрената публика. Аз самата се чувствам прекрасно, когато виждам пред себе си пълната с деца зала. Когато мълчат и гледат прехласнати, е хубаво, защото виждам, че им е интересно. Ако започнат да си говорят, това веднага трябва да ни даде знак, че им е скучно. Чудесно е, когато се смеят. При възрастната публика е различно. На нас, големите хора, дори да не ни е интересно това, което виждаме на сцената, не го показваме.
- Тази вечер ще се състои премиерата на Вашия моноспектакъл "Червената шапчица", на който режисьор е директорът на кукления театър Петър Петков. Разкажете ни повече за спектакъла - върху класическия вариант на приказката ли наблягате или има по-различна интерпретация?
- Различното тук е, че героите са повече. Освен класическите - Червената шапчица, вълкът, ловецът, майката и бабата, участват като основни герои още заекът и свраката. При това те са доста важни герои. Но всъщност повече няма да издавам. Ще бъдем много радостни децата да дойдат и да гледат спектакъла.
- Моноспектакълът по-голямо предизвикателство ли е за един актьор?
- Да, би могло да се каже. По-трудно е, защото трябва да се водят повече кукли - съответно да съобразиш гласа си с отделните характери. Когато имаш партньор на сцената, дори и да забравиш реплика за момент, той веднага ще ти помогне. Както и ти на него, разбира се. А в моноспектакъла трябва сам да се справяш.
- Стават ли гафове на сцената - като, например, да си забравите репликата?
- Да чукна на дърво, рядко ми се е случвало да си забравя текста. И то само аз съм си знаела, че е станало така. Най-важното в случая е в крайна сметка публиката да не разбере.
- Защо е важно децата да бъдат водени в кукления театър и да се докоснат до неговата магия?
- Защото от всяка приказка те могат да научат нещо. Да извлекат поука, да разберат за доброто и злото.
- Променя ли се човек, след като веднъж се е докоснал до театралното изкуство?
- Да, променя се от нелеката задача и от отговорността да възпитава чрез театралното изкуство. Това е неизбежно. Всъщност театърът е краста. Веднъж влезе ли в сърцето и душата ти, измъкване няма.
- За коя роля мечтаете? Има ли заглавия, в които много бихте искала да играете?
- Има и те са драматични... Много бих искала да участвам в "Трамвай желание" и "Медея". А така също има една пиеса от Харолд Пинтер, която се казва "Кухненският асансьор" и в нея се разказва за двама наемни убийци. Всъщност, като се замисля май повече ме привличат по-тежките спектакли.
- Кои са любимите Ви занимания, с които разтоварвате през свободното време?
- Не ми остава много свободно време, но, когато това се случи, обичам да гледам филми и така си почивам. Често пътувам из България и се срещам с мои приятели и колеги, които са ми били състуденти в Пловдивския университет.
- Като какъв човек определяте себе си?
- Опитвам се да бъда позитивен човек. Осъзнавам, че това не е никак лесно и понякога не се получава. Работя над себе си. Освен това, мисля, че имам добро чувство за хумор.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА