Православната църква чества деня на св. мъченик Трифон. В народната традиция Трифоновден е включен в цикъла от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2 и 3 февруари, като на 1 февруари се отбелязва Трифоновден.
В народните вярвания св. Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам си отрязал носа с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден е наричан още Зарезан. На този ден се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината. Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята си, носейки със себе си вино, кокошка, баника, пита. Задължително групата е придружавана от гайдар. Групата си избира цар и той я води в лозето, където се избира пръчка и се подрязва лозето, след което лозите се поръсват със светена вода, взета от църквата и се поливат с вино. От отрязаните пръчки пък се свиват венци, с които се кичат калпаците. След ритуалното зарязване на лозята всички се събират на обща трапеза. В народната митология битува поверие, че Трифоновден е лош ден и затова на него жените не похващат никаква работа. Табу на този ден е да се докосват остри предмети - нож, ножица, игла, куки и други. Вярва се, че ако жена се нарани с остър предмет на този ден, ще се роди недъгаво дете или сакат добитък. Трифоновден се почита още и като празник на мишките - "Мишкини празници". За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника.