Днес, 6 февруари, празнуват всички с имена, които в значението си носят смисъла на светлината. Това са имена от едно много топло и светло семантично гнездо, въплъщават в себе си прекрасни асоциации и може би затова са и едни от предпочитаните имена за наследници в българския език.

Празнуват: Светла, Светлин, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Доротея, Фотий и по-съвременните им трансформации като Светлозар/а, Светломир/а и т. н. Въображението на съвременните родители и комбинативните им умения са доста обширни, така че може да срещнете всякакви модификации от това семантично гнездо. Но щом в значението си носят светлина, то те имат право и на своя празник. Могат да разпръскват мрака около себе си във всяка една сфера на живота. А днес определено имаме нужда от повече светли светлици.

Обръщайки се към календара с именните дни, почти всяко име е намерило своя ден, но по-сложно е да се отговори на въпроса защо тези и тези имена празнуват именно на този и този ден. За да се отговори обстоятелствено на този въпрос трябва доста обстойно да се проучат историческите и религиозни източници, за да се намери взаимовръзката.

Човек съвсем основателно може да седне да се чуди защо пък именно днес празнуват Светлите и Огняновците? На пръв прочит 6 февруари е празник на огнените имена, благодарение на единственото не огнено име в плеядата – Доротея.

В житието на тази млада светица се разказва, че тя е подложена на изгаряне с огън, за да се отрече от християнската си вяра и след като не го е направила е била умъртвена. Може би това е един от ключовете – че вярата е по-силна дори и от огъня. И от там всички имена, които разпръскват тъмнината и заблудата имат право да празнуват този ден. И в езическия, и в християнския свят светлината и огънят имат много позитивно и силно символно значение.

Онези, които добре познават житията ще кажат, че в древния Рим почти всички мъченици на християнската вяра са били подлагани на огнения земен ад. И ще са прави, защото огънят наистина е бил един от най-популярните, евтини и достъпни методи за мъчение. За тях можем да предложим версията, идваща от един от най-умните и образовани преподаватели на Магнаурската школа – Фотий. Заради любовта си към науките и вярата си в Бога той е бил избран за цариградски патриарх. Неговото земно житие е дълго, но пък можем да кажем посветено изцяло да разпръсква светлината на християнството и науката. Той е оказал влияние върху Константин Кирил Философ и цар Симеон Велики, които са учили в Магнаурската школа, както и върху цар Борис І, на когото е написал дълго послание, за да му обясни подробно как да утвърди християнската вяра и живот в българските земи.

Ако исторически проследим ще намерим още повече доказателства, защото всяко добро дело може да се представи като капка светлина в нашия живот.

Затова не смятам за важно да разплитаме защо именно днес трябва да празнуваме – а направо да празнуваме, като правим повече добри дела и разпръскваме повече светлина с живота си, независимо от нашите имена.

http://www.az-jenata.com  /  Вергиния Генова